Ерата Ердоган ще продължи дълго

Мариян Карагьозов

На 10 август Реджеб Тайип Ердоган спечели още на първи тур изборите за президент на Турция; на 27-ми беше проведен партиен конгрес, гласувани промени в правителството, а Ахмед Давутоглу Ц издигнат за премиер.
В изборите участваха около 40 млн. от 53-те милиона турци, имащи право на глас. В процентно отношение това значи 74% - спад с около 15% в сравнение с избирателната активност, регистрирана на местните избори през месец март тази година. Опозицията справедливо се оплака, че социологическо проучване на авторитетната агенция ДКондаФ, публикувано в разрез със забраните за оповестяване на такава информация в последния момент, е посочила, че Ердоган ще спечели с 57% (сериозно разминаване от 5% в повече в сравнение с реалния резултат), което е обезкуражило част от гласоподавателите да упражнят това си право.
Поредната победа на Ердоган - след девет други спечелени избори - за пореден път доказа, че Партията на справедливостта и развитието (ПСР) разполага със стабилен електорален корпус, изграден основно от консервативните анадолски жители. Резултатите на проф. Ихсаноглу се оказаха силно разочароващи. Идеята, стояща зад издигането на неговата кандидатура като общ кандидат на опозицията, беше срещу Ердоган да бъде изправен човек,който да може да апелира и към по-консервативни кръгове, разчитайки на авторитета си като бивш генерален секретар на (тогава) Организация ислямска конференция. Недостатъците на кандидатурата обаче натежаха Ц слаба известност вътре в Турция, липса на политически опит. Алевитите, традиционен електорат на опозиционната Народнорепубликанска партия (НРП), не подкрепиха Е. Ихсаноглу заради твърде силната му връзка със сунитския ислям; кюрдите имаха свой кандидат и националистите сред тях не можеха да си позволят да подкрепят претендент за президентския пост, излъчен и от името на националистическата турска Партия на националистическото действие (ПНД), а пък за лявоориентираните избиратели проф. Ихсаноглу беше твърде дясноконсервативен. Цифрите подкрепят този анализ Ц сборът на гласовете на НРП и ПНД, получени на парламентарните избори през 2009 г. беше 17,5 млн. избиратели, а на местните избори тази пролет достигна дори 20 млн. души.
Резултатът на С. Демирташ е оценяван като добър. Съпредседателят на Народнодемократичната партия успя да консолидира сериозен брой гласове на кюрдски, леви, феминистки и други избиратели. Така бяха затвърдени добрите позиции, спечелени на местните избори и направена още една крачка към последващо разширяване на изборната база. Основната подкрепа за него беше съсредоточена в югоизточните райони на страната, но благодарение на партньорството с няколко малки леви партии кандидатът имаше подкрепа в повечето райони на страната, включително и Истанбул.
Мандатът на действащия до този момент президент Абдулах Гюл изтичаше на 28 август, поради това провеждането предния ден на партиен конгрес, който да вземе решения за състава на новото правителство, ясно показва, че Гюл не е желан от Ердоган отново като силен фактор в партията.
Новото правителство показва малко промени в състава си в сравнение с досегашното. Като предимства на новия министър-председател Ахмед Давутоглу се изтъкват неговата несъмнена ерудиция и липсата на обвинения в корупция. Посочва се обаче, че той не разполага със собствени структури в рамките на ПСР.
Повечето турски и международни анализатори възприеха положително икономическия и финансов екип. Министър на икономиката ще бъде получилият американско образование Али Бабаджан, Мехмед Шимшек запазва поста си на финансов министър, а Ердем Башчъ Ц ръководител на Централната банка. Това се счита за победа на либералния и технократски лагер срещу ДидеологическитеФ им опоненти в ПСР като зам.-председателят й Нуман Куртулмуш, политик с дълга кариера в проислямските партии на Н. Ербакан, и съветника на Ердоган Йигит Булут. Куртулмуш обаче ще отговаря за Дирекцията на религиозните дела, която има огромен бюджет, надхвърлящ общия бюджет на някои от най-големите министерства, както и за турците в чужбина.


*Авторът е завървшил "Международни отношения", с интереси по отношение на политическа ситуация в Турцуя, Близкият Изток и арабския свят.