Енергийна бедност има, ама... няма

България е шампион по енергийна бедност в ЕС. Това заяви Иван Иванов в първите интервюта,  които даде след избирането му за председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Така той аргументира позицията си, че няма да допусне увеличаване цената на тока за бита в отговор на исканията на енергийните дружества за по-високи цени на електричеството. За по-убедително посочи и впечатляващ процент на енергийно бедни домакинства - 61. Вероятно числото е това или близко до него. В страната

няма легална дефиниция

що е то "енергийна бедност", а терминът не присъства в нормативните ни документи.
Съгласно Третия енергиен пакет на ЕС държавите-членки трябва да идентифицират уязвимите потребители и да въведат мерки, които облекчават ситуацията им и влияят в посока преодоляване на енергийната бедност. В края на 2014 г. Европейският парламент определи като енергийно бедни онези домакинства, чиито разходи за енергия са над 10% от общия им бюджет. Този социален показател е залегнал в Европейската енергийна пътна карта до 2050 г. В средата на тази година беше публикуван доклад "Енергийната бедност и уязвимите потребители в енергийния сектор на ЕС. Анализ на политиките и мерките", изготвен по поръчка на Европейската комисия. Автор е консорциумът INSIGHT_E, в който влизат 12 партньори. Сред тях са Институтът по енергетика и рационално използване на енергията към университета в Щутгарт, Френският институт по международни отношения, Технологичният институт в Карлсруе, Кралският технологичен институт на Швеция, Ирландският национален университет Корк, Лондонският университетски колеж и др.
Според анализа енергийната бедност е ситуация, при която отделни лица или домакинства

 не могат да осигурят

необходимото отопление на домовете си или други енергийни услуги на достъпна цена. Причини за това са както цените на енергията, рецесията и свързаните с нея последици, така и недобре изолираните жилища. Проучване на ЕС за доходите и условията на живот (EU SILK) сочи, че 54 млн. европейци (10,8% от населението на ЕС) не са успели да отопляват домовете си адекватно през 2012 г. Още толкова са забавили плащането на сметките си за комунални услуги или са живели в лоши жилищни условия.
Три са индикаторите, чиято комбинация има отношение към енергийната бедност: високите сметки за енергия, ниските доходи и лошата енергийна ефективност. Доходът на домакинствата е ключов за оценката съществува ли риск от бедност. Според данни на Евростат (2012 г.) най-висок дял от населението, застрашено от изпадане в бедност има в новоприсъединените страни България и Румъния (около 40-50%), следвани от Унгария, Хърватия, Литва, Латвия, Кипър (около 30-40%) и тези, преживели скорошни икономически сътресения - Ирландия и Гърция (30-40%). Това са държави-членки от Централна и Източна Европа и Южна Европа.
Голямото потребление на енергия също

прави домакинствата уязвими,

но то може да се дължи на много причини. Сред тях са както климатичните фактори, така и ниската цена на енергоносителите или пък недобрата топлоизолация на жилищата. Заедно с това е от значение и какъв точно е видът на енергията и тук различията сред страните са огромни. Скандинавските страни, Австрия и Естония имат най-високо потребление на енергия на глава от населението (между 30 и 42 GJ), докато при Малта то е най-ниско (7,8 GJ), заедно с други страни като Португалия, Испания, България и Словакия, което се дължи на климатичните им особености. Природен газ се използва най-много (над 50% от енергийната консумация на домакинствата) в Холандия, Великобритания, Италия, Унгария и Словакия, докато в Малта, Швеция, Испания, Кипър, България, Финландия и Хърватия електричеството доминира (над 30% от енергийната консумация на домакинствата).
Важен индикатор за риска от изпадане в "енергийна бедност" са цените. В рамките на ЕС обаче те са много различни тъй като се влияят от редица фактори, като вида на пазара - регулиран или свободен, данъчната тежест, разходите за доставка. Най-ниски данъци на електроенергията и газа са регистрирани във Великобритания, докато в Швеция, Дания и Германия те са най-високи.
Докладът констатира, че по-малко от една трета от страните-членки признават енергийната бедност на официално ниво, а само четири от тях имат законови дефиниции за нея (Великобритания, Ирландия, Франция, Кипър). Анализиран е и проблемът с

уязвимите потребители,

като се подчертава, че той е свързан с енергийната бедност, но двата не са идентични. Скандинавците и северноевропейските страни (Холандия, Германия, Полша), а също и някои източноевропейски (България, Чехия, Хърватия) отговарят на проблема, чрез социалната политика (виж карето). Други държави го разглеждат като специфичен за енергийната политика, а трети като Франция и Португалия го дефинират в енергийния закон, но на база социални критерии. Над 40% от държавите използват финансови интервенции за подпомагане на уязвимите потребители.
В България енергийната бедност не е дефинирана, но от 2012 г. в Закона за енергетиката е въведен терминът "уязвим клиент". Скорошно статистическо проучване за доходите и условията за живот сочи, че 64,5% от българските домакинства не могат да поддържат достатъчен топлинен комфорт (при 8,9% средно за ЕС-27) , а 31,1% заявяват, че срещат затруднения при плащането на сметките (при 10% средно за ЕС-27). Държавата предоставя социална помощ чрез подкрепа на сметки за отопление, газ, електричество, въглища и дърва. Политиката за енергийна бедност е краткосрочна и е насочена изцяло към предоставяне на доходи, а не към атакуване на причините. Целевите помощи се администрират от Министерството на труда и социалната политика и подкрепят ограничен кръг лица от уязвимите групи граждани. За отоплителен сезон 2014/2015 г. те са били 255 000 (виж таблица).

Подпомагани домакинства:
2009 г. - 259 395
2010 г. - 206 452
2011 г. - 219 760
2012 г. - 210 711
2013 г. - 251 876
2014 г. - 255 000

Въпреки, че отсъства от нормативните документи, енергийната бедност съществува.  Проблемът е на дневен ред и съвсем скоро няма да може да бъде лекуван със старите рецепти чрез цените на енергията, определяни от КЕВР. Искат или не управляващите, ще им се наложи да се откажат от бързите и лесни решения.



Механизми за защита на уязвими групи и справяне с енергийната бедност в ЕС

Кипър - Министерско решение определя понятието "уязвим клиент". На попадащите в категорията се предоставя обществена помощ за задоволяване на специални нужди в това число и за отопление в размер на 170 евро годишно. Сред получателите й са хора с увреждания и лица, който са регистрирани в Службата за социално подпомагане.
Естония - подпомага отделен битов клиент, на когото е отпуснато обезщетение по силата на Закона за социално подпомагане или семейства, чийто нетен месечен доход, след приспадане на фиксираните постоянни разходи, предвидени по силата на същия закон, е под екзистенц минимума. Нивото на издръжка се определя на базата на минималните разходи, направени за потреблението на хранителни продукти, облекло, обувки и други стоки и услуги, които отговарят на основните нужди. 
Финландия - в Закона за енергийния пазар има определения за уязвими клиенти, свързани с изключването на електроенергията.
Франция има специални тарифи за домакинствата с право на защита. Те важат и за електроенергията, и за газа. От края на 2013 г. количеството на имащите право да ползват тези тарифи е разширено, като се очаква броят на домакинствата от 1,9 млн. да нарасне до 4,2 млн., което се равнява на около 8 млн. души.
Германия - уязвимите клиенти, допустими за подпомагане, са дефинирани в социалните закони.
Гърция - подпомага няколко групи клиенти, определени от Закона за енергетиката: а) енергийно бедните; б) потребители над 70-годишна възраст при условие, че те не живеят с друго лице, което е по-младо от горната възрастова граница; в) клиенти със сериозни здравословни проблеми особено такива с тежка физическа или умствена изостаналост, с множествени увреждания или хронични заболявания; г) потребители, които живеят в отдалечени островни райони.
Италия - няколко мерки имат за цел да защитят потребителите (уязвими битови клиенти и институции, предоставящи обществени услуги - болници, социални домове, затвори, училища и др.) чрез т. нар. социален бонус, който представлява отстъпка от сметката за електричество в зависимост от броя хора в домакинството и климатичната зона.
Холандия - ако на потребителите бъде прекъснат достъпът до електроенергия или природен газ, това ще застраши здравето им, ето защо според законодателството, това не бива да се случва освен в случаите на доказана измама.
Полша - уязвими са онези лица, които са подпомагани заради ниски доходи, е записано в Закона за енергетиката. 
Румъния - уязвимите клиенти са определени като битови потребители с ниски доходи.
Испания - уязвими клиенти са онези, които отговарят на следните условия - голямо семейство или семейство, в което всички са безработни; да е присъединено на ниско напрежение; или да е пенсионер над 60 г. и да получава минимална пенсия. Реализира се чрез получаване на "социален бонус" в цената само за електроенергията. Към декември 2012 г. като уязвими са определени 2,5 млн. потребители.
Швеция - като уязвими са определени онези потребители, които постоянно не могат да си плащат електроенергията или природния газ.