Емигрантски пари

Близо 300 млн. евро били пратили емигрантите ни в родината си от началото на годината до април. Еха, кеф! Нашите управници само това и чакат, та да се раздвижи малко иначе умрялата ни икономика. Така, след няколко месеца ще оповестят разни резултати за ръстове, на които биха ни завидели и по-развитите финансово страни от Западна Европа. Имало раздвижване на имотния пазар, заемали сме челни места по закупуване на нови автомобили в Европа, увеличавали се банковите депозити и други такива статистики галят егото на българина. Тъжната истина е, че тези резултати идват от къртовския труд на родителите ни или на децата ни, принудени да бачкат в странство, за да издържат родата си у нас.
Български слугини от "третата възраст" пълнят домовете на средностатистическите европейски семейства, а мъжете ни изкарват парите си в строителството или градинарството, често въпреки тапиите от няколко специализации във вузовете. Младите хора от университетите ни, без да му мислят много, се катапултират на работа в някой бар я в Германия, я в Испания. В Англия българските берачи на ягоди и на какво ли още не, са сред най-търсените, защото бачкат яко и нямат претенции. Имат ли друг избор тези хора? Всъщност, да. Алтернативата е да живеят с празни джобове в собствената си страна. У нас се бълват обяви за работа, но мизерното заплащане кара българите да бягат навън и да спасяват себе си и семействата си кой както може.
В същото време бизнесът в България от месеци се оплаква от недостиг на кадри. Разбира се, че ще има глад на професионалисти, такива вече и не останаха, хората се изнесоха дори с целите си  семейства. Скоро и парите, които пращат, ще секнат, защото няма да има вече на кого да пращат...