Елиза Рашел - духът на трагедията

• Ах, сладостните стихове на Расин, какво бих била без тях?
•  Федра ме убива, всеки път, когато играя тази роля от сърцето ми капе кръв

Много малко са актрисите, оставили такава следа в историята на театъра с високия драматизъм на своите превъплъщения като легендарната Елиза Рашел или актрисата, която успява да съживи угасналата трагедия с кръвта на собственото си сърце. Силата на емоционалното й въздействие върху зрителите, своеобразието на нейната индивидуалност са разкрити в описанието на Херцен, имал удоволствието да я гледа на сцената при гостуването й в Русия през 1853 г.: "Тя не е красива, по-скоро ниска на ръст, много слаба и изтощена. Но за какво са й красота или ръст при тези удивителни черти на лицето - резки, изразителни, проникнати от страст? Играта й е поразителна. Докато е на сцената, каквото и да става, не можете да откъснете очи от нея. Това слабо, крехко същество ви завладява. Като сега виждам гордо свитите й устни, мълниеносния изпепеляващ поглед, трепета на страстта или негодуванието, които преминават през цялото й тяло. А гласът, този удивителен глас, който може да приласкае дете, да шепти думи, изпълнени с любов, и да задуши врага. Глас, който прилича на гукане на гургулица и на вик на уязвена лъвица."
На какво се дължи славата на тази крехка телом и силна духом жена? Как дребното чернооко момиче, родено на 28 февруари 1821 г. в бедното семейство на пътуващия търговец Яков Феликс, който обаче знаел добре немски и френски и превъзходно рецитирал откъси от трагедии на Корней и Волтер, се превръща в легендарна актриса, по чудодеен начин възродила духа и емоционалната сила на класицистичната трагедия? Как Елиза Рашел Феликс става прочутата актриса Госпожица Рашел, бисера в короната на "Комеди Франсез"? Малката Елиза изкарва прехраната си, като продава портокали по улиците на парижкия квартал Сен Мартен и за да й е по-интересно, пее песнички, дочути по улиците, или рецитира басни. Легендата разказва, че веднъж се приближил един почтен господин и казал, че тези песни са твърде лекомислени за крехката й възраст. Какво да направя, като нямам други думи, отвърнала Елиза. Може би вие, господине, ще ги измислите? Според едната версия - господинът, който бил не кой да е, а самият Виктор Юго, извадил от джоба си готови стихове, а според другата - направо на улицата написал няколко стиха и ги дал на невръстната певица.

Рашел в една от коронните си роли - Федра в едноименната трагедия на Жан Расин

Съдбовна и решаваща за целия й живот се оказва срещата й с трагедията на Расин "Андромаха". След като я прочита, Елиза решително заявява на родителите си: "Вече знам каква ще стана, ще играя трагедии." Без да мисли дълго, баща й я дава в частна школа по декламация, където неин учител става Жозеф Сансон, който веднага е поразен от способността й "за трагическо преживяване". На 12 юни 1838 г. младата актриса, която вече си е избрала артистичния псевдоним Рашел, в чест на героинята от популярната по това време опера на Майербер "Еврейката", дебютира на сцената на "Комеди Франсез" в ролята на Камила от трагедията на Корней "Хорациите". Независимо че в началото силни роли като Камила и Юлия в пиесите на Корней "Хорациите" и "Цина", Хермиона и Роксана в "Андромаха" и "Баязид" на Расин, минават почти незабелязани от публиката, скоро, благодарение на възторжените отзиви на критиката, тя се превръща в център на вниманието и интереса на театрална Франция.

В ролята на Елизабет в драмата на Йожен Скриб "Кралицата"

С нейното име и творчество, а тя пресъздава над 30 блестящи роли, е свързано възраждането на класицистичната трагедия в нейните най-добри образци. Наистина поразително е как една актриса, макар и с толкова силна творческа индивидуалност като Рашел, успява да върне славата и художественото значение на героичните персонажи на трагедията във време, когато преобладава развлекателният репертоар. Но може би именно на изкуството на Рашел, изпълнено със страст, монументалност и сурово величие, е съдено да въплъти потребността от героични характери, силни страсти и необикновени герои. Така или иначе Рашел, която определя себе си като "мислеща", "разумна" актриса, която се обръща много повече към "разбирането" на зрителите, отколкото към тяхното "чувстване", изиграва всички велики трагически роли и покорява съвременниците си от Франция през Русия до Америка, с изключителното си майсторство в поднасяне на стиха, със завладяващите емоциите мащабни трагически конфликти и характери. Образите, които пресъздава, са наситени с истински психологизъм, емоционална правда, изискана нюансировка на мисълта и чувството.
Малко преди да навърши 22 години, Рашел се представя с една дълго и старателно подготвяна роля, смятана за връх в класицистичния театър. На 24 януари 1843 г. тя излиза на сцената на "Комеди Франсез" като Федра от едноименното произведение на Жан Расин. По отзивите на съвременници нейната Федра се приближава към първоизточника - трагедията на Еврипид, като актрисата разкрива в този образ бездна от противоречиви чувства, истински възвишен драматизъм и удивителна емоционалност. Не напразно Федра е призната за нейната най-добра роля, а големият италиански актьор Ернесто Роси споделя впечатленията си от нейната игра: "Просто нямам думи, за да изразя възхищението си от тази вдъхновена актриса. И тъй като желаех сам да се убедя, че тя действително изпитва чувствата, които ми внушава с играта си, след представлението на "Федра" я посетих в гримьорната й. Рашел изглеждаше изтощена, останала без сили, ръцете й бяха ледени, устните бледи, бузите й горяха. Рашел, вие горите в треска, отбелязах аз. Да, отвърна тя, тази роля ме убива, всеки път, когато играя, от сърцето ми капе кръв." Тя е още и нежната и необикновено красива Роксана в "Баязид", ревнивата и изпълнена с ненавист Хермиона в "Андромаха", изящната Монима в "Митридат", силната Берениса в "Цина", поривистата Хермиона в "Сид".
Над ролята на Хермиона например Рашел работи цял живот - в началото се стреми да трогне зрителите и да предизвика симпатия към своята героиня, но по-късно изтръгва от корен чувствителността от сърцето на Хермиона и я надарява с нечовешка воля и омраза. На 31 май 1857 г., след близо 20 години на бляскав успех и стотици изиграни спектакли, туберкулозата принуждава Рашел да напусне театъра. Малко преди смъртта си през 1858 г. великата актриса, покорила сърцата и умовете на съвременниците си, казва: "Умирам от това, от което е съставено цялото ми същество - изкуство и страст".