Елеонора Дузе - душата на театъра

• Нямам нужда от грим, аз се гримирам отвътре
•  Публиката винаги е права
•  Подозрителност - това е приятелството, което една актриса изпитва към друга актриса

Силата на нейната привлекателност беше невъобразима, направо сатанинска, възкликва френският актьор и режисьор Орелиен Люне-По.
Гледах италианската актриса Дузе в Шекспировата "Клеопатра". Не зная италиански, но тя игра толкова добре, че ми се струваше, че разбирам всяка нейна дума. Изключителна актриса! Никога не съм виждал нещо подобно, отбелязва Антон Чехов. За мен тя е най-великата актриса, нещо повече, тя е олицетворение на самото изкуство, убеден е Герхард Хауптман. "Некоронованата кралица на Европа", "Душата на театъра", това са още няколко щриха от възторзите, предизвиквани от прочутата актриса Елеонора Дузе, покоряваща всички, които я гледат по световните сцени, с поразителната си естественост и усет за драматичното, с изключителната си чувствителност и психологическо прозрение в образите, които играе.

В ролята на Франческа да Римини от едноименната пиеса на Габриеле Д`Анунцио

Родена на 3 октомври 1858 г. в градчето Виджевано в семейството на пътуващи актьори, Елеонора прави първите си стъпки на сцената още 4-годишна в ролята на Козета от "Клетниците" на Виктор Юго. Постановката е на дядо й Луиджи Дузе - последния голям представител на великата театрална традиция на италианската комедия дел арте. Едва 15-годишна, след смъртта на майка си Елеонора Дузе става прима на трупата и обикаля цяла Италия със спектакли, които постепенно й носят все по-голям успех и популярност. Първият й голям успех е ролята на Майа в пиесата на Йожен Оние "Фуршамбо", която тя изпълнява през 1878 г. в Неапол. Следват редица блестящи образи от световната класика като Офелия, Дездемона, Жулиета, Електра. Искреността и правдивостта в изпълнението на младата актриса завладяват публиката. Окончателното утвърждаване на Елеонора Дузе на сцената става на 1 август 1879 г. с изпълнението на главната роля в драмата на Емил Зола "Терез Ракен". За свръхестественото й актьорско внушение критиците пишат: "Изкуството на Елеонора Дузе граничи с прозрение, с ясновидство. А мълчанието й е ужасяващо."

В ролята на Маргарита Готие от "Дамата с камелиите"

В продължение на половин век тази слабичка, динамична, упорита и жилава жена с тъмна коса и огромни очи, вярна на житейския си девиз "Обновление или смърт", покорява сцените на Европа и Америка с изключително богатия си репертоар, с усета си за откриване на сложни драматични роли, с необикновено развитото си чувство за сценична правда. В цялото си творчеството Елеонора Дузе се стреми да показва високи и силни чувства, издигащи човека на върха на щастието и хвърлящи го в пропастта на отчаянието. Всичко останало - речта, мизансценът, екстравагантните костюми за нея нямат значение. И тъй като на сцената Дузе играе не роля, а изцяло и напълно се превъплъщава в образа, преживявайки всеки път живота на своята героиня, тя не се нуждае от грим, защото болката, страстта, радостта се появяват на лицето й абсолютно естествено.
Дузе никога не се гримира, не използва перуки, не носи корсет. Творческата й воля е толкова силна, че цялото й същество й служи в пресъздаването на ролята - поглед, устни, вежди, чело, всяко движение. А реквизитът сякаш оживява в ръцете й: цветята, писмото на любимия, венчалната халка на Нора - всички тези предмети живеят в ръцете й, спомнят си съвременниците й. Но най-важното, което я отличава от всички други актриси, е това, че тя играе не текста, а подтекста на ролята. Тя прекрасно владее изразността на тялото и, както отбелязва Бърнард Шоу, след като я гледа в едно от блестящите й постижения, донесли й изключителен успех и слава - Клеопатра в Шекспировата трагедия "Антоний и Клеопатра" - "удивителна е способността й да въплъщава в движения разнообразието на мисли и чувства, създавайки илюзия за неизчерпаемост на прекрасните пози и движения, които като че ли никога не се повтарят". А един италиански критик добавя: "Струва ми се, че от всичко, което забелязваш в играта на Елеонора Дузе, най-своеобразен и важен е жестът. В някои сцени, особено по-емоционалните, почти всяка дума е съпроводена от жест. Бих казал, че дългите й ръце са като криле на разума, които й служат, за да донесе до всеки зрител смисъла на онова, което казва".
Уверена в славата си, през 1886 г. Елеонора Дузе създава собствена театрална трупа, наречена "Драматична трупа на град Рим" и през следващите години създава някои от най-големите си роли като Сантуца в "Селска чест" от Джовани Верга, където предизвиква възторга на зрителите с дълбочината на поетичното чувство и простотата на сценичното си присъствие, Маргарита Готие в "Дамата с камелиите", където по думите на критиката "тази романтична героиня е обгърната от аромата на младост и елегантност", Шекспировата Клеопатра, очарователната Мирандолина в "Гостилничарката" от Карло Голдони и много други. На 1 юни 1897 г. на сцената на парижкия театър "Ренесанс" Дузе играе в "Дамата с камелиите". Вечерта е забележителна - за първи път пред френска публика италианската актриса се появява в коронната роля на Сара Бернар, в театъра на Сара Бернар, в присъствието на Сара Бернар. Събрал се е целият театрален Париж, за да сравнява двете велики актриси на своето време. Първите три действия преминават в атмосферата на нервност и напрежение. Започва четвърто действие - апогеят на страданията на героинята, и когато Дузе се появява на сцената, когато всички виждат нейната необикновена и невиждана по своята простота и жизнена правда игра, всички забравят за сравняването... Залата избухва в аплодисменти, а от ложата на Сара Бернар се чува нейният вик: "Браво! Браво!".
За дългия си творчески живот Елеонора Дузе изиграва много роли, но всяка е различна и не прилича на предходната, във всяка героиня гениалната актриса открива своя красота и своя истина. Такива са и нейните героини в пиесите на Ибсен - "Хеда Габлер", "Куклен дом", "Розмерсхолм", "Морска жена", "Юн Габриел Боркман", такава е и пленителната й Джована в "Мона Вана" от Морис Метерлинк, ярката Василиса в "На дъното" от Горки. Във всичките си роли Дузе постига ефекта на необикновена "прозрачност", както по онова време са определяли всичко фино, нежно и уязвимо, и особено когато пресъздава душевното състояние на сломени от живота жени. Тя изразява изключително тънко и проникновено и в същото време зримо и най-фините оттенъци на мисълта, настроението и чувствата. И в живота на Елеонора Дузе на сцената именно тази жизнена правда, преобразена от изкуството, омагьосва и покорява зрителите.