Еленски художник поддържа духа на града чрез картините си

Миглена Иванова

Сава Савов е роден на 7 август 1935 г. в с. Константин, на 20 км от Елена. Завършил е прогимназия в родното си село и гимназия в Елена. Издавал е ученически вестник, където помествал свои карикатури. След казармата работи като секретар на Областния комитет на ДКМС, инструктор е в Окръжния комитет на Комсомола, читалищен секретар в с. Константин, Великотърновско. През всичките години Савов се отдава на картините и нагледната агитация. Пише пиесата "От трън на глог". Лауреат е на IV и V републикански фестивал - носител на златен медал, златен плакет на Комитета за култура за заслуги в развитието на самодейното изкуство. Получава първа награда в националния конкурс за живопис "Ленински век - мой век", както и отличия от Дрезден и Берлин. Уредил е 4 самостоятелни изложби и няколко юбилейни. Савов участва на биенале в Лавал, Франция.  

Намирам Сава Савов в Дом на пенсионера в град Елена. Впечатляващо място - централно, подредено с необходимите мебели в салона и залите, изпълнено с картините на Савов, със снимки и почетни грамоти от самодейни участия. Още от преддверието ни посрещат слънчевите отблясъци и специфични краски от картините на забележителния художник. Намирам го в добро настроение и желание да говори освен за изкуство и за други вълнуващи мигове от живота си.
Какво прави един пенсионер в Елена?
Правя, каквото мога, казва Савов. И разказва, че в този единствен клуб в града еленчени играят шах, карти и табла. Говорят, организират тържества, юбилеи, празници, културни мероприятия, провеждат репетиции. Постоянната изложба на художника от 38 платна привлича ценителите на изкуството от страната и чужбина. Тематичните рисунки, отразяващи четирите годишни времена грабват с широтата на своята искреност и непосредствено пресъздаване на чудната природа в този балкански край. Между другото клубът работи без почивни дни, защото винаги има някой, който да прояви интерес към картините и добрата атмосфера.
Савов обяснява, че картините му са самобитни, рисувани, за да бъдат близо до хората. Той принадлежи към авторите на наивното изкуство, което означава "стаена необходимост от собствено творчество". Затова авторът е нарисувал образите на бабата и майката, която нежно придържа прохождащото си дете, летежа на новодошлите  щъркели, образа на лазарките, тепавицата, часовниковата кула, гимназията, горната черква.  Савов казва, че композициите са изпълнени с образи и детайли, така че, ако една картина се среже на четири равни части, всяка една от тях представлява отделно произведение. Художникът работи с маслени бои на фазер заради неговата трайност и издръжливост. Неведнъж студенти от художествената академия в столицата са посещавали Савов, който не пести своите съвети и умения да въведе младите в дълбините на красивото. Първите му опити да нарисува нещо, което да стане обществено достояние, е стената на тоалетната, близо до читалището в родното му село Константин, Великотърновско. Детските ръце изобразили слънце, което разпръсква светлина. Това не се харесало на местния пъдар, който уведомил семейството на шестгодишния Сава. Така родителят на бъдещия художник замазал нарисуваното слънце с вар, така че да не се смеят хората...
Връщайки се към миналато с просълзени очи,  Савов допълва, че като ученик пробва таланта си с  карикатури, плакати, стенвестник. Рисува добре по един и същи начин както с лявата, така и с  дясната ръка. Споделя, че един творец трябва да има фантазия. Не обича да се оплаква от несгодите. Наскоро му дали поръчка за композиция, която ще получи шведски гражданин.
Стана дума за семейството на еленския художник. Интересното е, че роднините му по майчина и бащина линия са кръстени с името Сава.   Синът му също е Сава, наследил е баща си в изкуството. Съпругата на Савов се казва Радка и е аптекарка в Елена. Внучката им Радина е любимката на фамилията. Едно време Савов отказал да учи военно училище, но пък активно участвал в бригадирското движение. Като войник бил първи в изработването на плакати и агитационни материали. Той е създател на клуба на художниците в Елена. Врял и кипял в изкуството и обществената работа. Днес пак се интересува от политическите въпроси, но не е толкова вдъхновен и ентусиазиран. Вярва, че българите заслужават по-добро бъдеще.
Твърди, че е чешит и обича планинските предизвикателства. Качвал е редки върхове в Грузия, Азербайджан, Армения. Не се обижда и не обича да прави зло на хората. През целия си живот е бил сред природата и тя го е вдъхновявала за изкуство и творчество. Сигурен е, че мирисът на земята, уменията му да коси, плеви, копае и жъне  му дават още по-голяма живителна сила. Смята, че отличната диплома не е нищо, ако човек няма собствен почерк в изкуството.
Земя, слънце, въздух и вода, какво да искаме повече! Обичай живота и се радвай на природата! Това е неговото мото за живота. Савов не се хвали с постигнатото. За него говорят изтъкнати наши специалисти в областта на наивното изкуство. Татяна Вучева например отделя значително място за принадлежността на Савов към този жанр. Еленският художник се връща към миналото на нашето село, към патриархалния бит, седенки, сватби, кукерски игри, съобщава Вучева.
Особено забележителна е картината "Тепавица" - спомен, предизвикващ умиление към родното място и детството. Савов умее да развълнува сърцето, но и способността да достигне универсалното. И в голяма степен това се дължи на баграта, защото за нас споменът от личните ни впечатления, самата идея за тепавица се свързва с топли чувства от цветовете на тъканите черги и халища. Савов е известен още с картините от цикъла "Освободители", "Освобождение 1878", "Обявяване на Априлското въстание". Авторът се вълнува от подвига на руските воини и дадените жертви в Еленския край в Освободителната война, за основаването на родното село на Савов от поручик Рудановски през 1878 г.
В най-голямата му картина, посветена на  Априлското въстание, са изрисувани 364 образа на хора и животни. Савов отделя внимание на композиционната структура, на ярките багри, пъстротата и красотата на предметите. Негови творби са изложени в Дрезден през 1976 г., Берлин - 1980 г., Лайпциг - 1978 г., Москва - 1974 г., Ловеч, Плевен, София, Пловдив, Велико Търново, Благоевград, Горна Оряховица и др. Критиката е категорична, че картините на Савов са създадени на основата на простото и директно общуване със сетивата, отразяват индивидуалния и общочовешкия опит. Стремежът на автора да доведе всички форми на някаква "магическа" материалност, широта и неизменност. Изявени български художници казват, че Савов се стреми да спазва правилата на перспективата, на привидното скъсяване. За него пишат, че сглобява образните представи, породени от разнородни първоизточници: от детското впечатление за войника, от старите снимки в албумите и музея.
Въпреки своята скромност Савов е популярен сред почитателите на самобитното изкуство. Работи дълго и бавно, остава винаги верен на истината за селския труд. Преклонението и любовта му към историческото минало се пречупват в картините "Подготовка и обявяване на Априлското въстание", "Освободена земя" и др. Савов е автор и на "Пейзаж в червено", "Пейзаж в синьо", "Тишина".
Днес той е загрижен за бъдещето на произведенията на изкуството в града и за тяхното съхранение за поколенията. Усмихнат и приветлив, Савов намира свои привърженици от различни краища на страната. Хора от близките еленски села -Шилковци и Ребревци, често посещават галерията.  Негови ценители са и тригодишната Мария и майка й Ралица, които получиха автограф и фотоси от негови картини.