15 Октомври 2019вторник16:53 ч.

Събеседник

Елена Корнеева: Поезията трябва да се развива

Талантът не е само начин да покажеш, че си различен, а да умееш да защитиш това свое различие, казва известната руска поетеса

/ брой: 93

автор:Боян Бойчев

visibility 421

Елена Корнеева е родена в гр. Сасово, Рязанска област (Русия). Завършила е Рязанския държавен университет "Сергей Есенин", специалност "Биология". Ръководи Център по творческо развитие и психофизиологическа корекция на човека. Поетеса. Има издадени няколко стихосбирки. По нейни стихове са написани много песни. Авторка на поетично-музикални аудиосборници. Има публикувани книги и в жанра на съвременната проза: "Диханието на живота" и "Авторът на живота", написани като дневник на практикуващия психофизиолог. Главен организатор на XVI и XIX Международен фестивал "Световни дни на поезията на ЮНЕСКО" в Рязан. 

- Елена, през април за втори път в Рязан се проведе Международният фестивал на поезията на ЮНЕСКО, на който ти беше главен организатор. Защо се реши да го направиш отново? 

- Президентът на фестивала Александър Навроцки много хареса предишното издание и поиска отново да го направим тук. Той имаше условие - да бъдат включени същите места: село Константиново, Ясна поляна. Фестивалът трябва да е в родината на великите поети. Трябва да се докоснеш не само до поезията, но и до нейната история, до източниците на поетичното слово. Освен това отзвукът от предишния фестивал беше изключително позитивен: и от участниците, и от зрителите, и от училищата, които тогава бяха посетени от поетите. Този път имаше среща и със студентите от ВГУ "Сергей Есенин" (ВГУ - Висш държавен университет), както и кръгла маса с местните поети от различни организации. Концертите се предаваха по телевизиите, по социалните мрежи. Идеята е повече хора да се запалят от поетичното слово, да имат възможност да пообщуват с известни поети, както и със съвсем млади талантливи творци, които тепърва навлизат в поезията. 

- Вярно ли е, че количеството на пишещите в Рязан се е увеличило и има бум на поезия за тези три години? 

- Старая се да вървя в крак с времето. Опитвам се да дам път на поетичното слово към хора, които за себе си още не са открили поезията. Те казват - ние не обичаме поезията. Аз им отговарям - а може би просто още не сте намерили своя автор? Някой, който да трогне душата ви, да разтърси сетивата ви. Това се опитвам да направя както чрез моята собствена поезия, така и чрез поезията на авторите, които каня и представям в моите антологии. Разбира се, Сергей Есенин е гениален руски поет, символ на поезията в родния край. Но на мен ми се иска и следващите поколения да творят талантливи стихотворения, нашите деца да опознаят тази магия и да различават стихоплетството от истинската поезия. Да ценят истинската поезия, която е висше изкуство, която твори образи, която разкрива чувства, която подтиква човека към добро, светло, ярко. Чрез поезията хората могат да се развиват, да работят над себе си, чрез общуване помежду си да се учат един от друг и да предават своето необикновено усещане и разбиране за този свят. 

- Какво е необходимо, за да се получи хубаво стихотворение? 

- Най-важното е във всяко стихотворение да има идея. Или някакво много силно и интересно чувство. Всеки изпитва и описва любовта по свой начин. Но за мен е по-важно човек да осъзнае ролята на словото. Поезията говори с нас не само на езика на думите, но и на езика на чувствата, на езика на образите. Истинската, силната поезия има от всичко това. Сила на думите, сила на чувствата, сила на образите. Тя трябва да те грабва, читателят да се потапя в това неповторимо и необикновено звучене. Да му се иска да слуша още и още, отново и отново. Тогава стихотворението е силно. 

- Има ли в Рязан ярка и интересна поезия, която ти прави впечатление? 

- Да, има. Това, което пишат децата. Те са носители на свежите идеи, на оптимистичното начало. Голяма част от по-възрастното поколение поети носят малко остарели разбирания за творчеството, за думите, за възприятията. Много от тях пишат за своята болка. За своите собствени преживявания, и в това няма нищо лошо. Но така ние потапяме читателя само в отрицателни емоции. На мен ми се иска от поетичното слово човек да получи подкрепа, вяра във всичко светло и оптимистично, поезията да вдъхновява за живот. Затова аз много внимателно наблюдавам децата, които искат и се учат да пишат стихотворения, и се стремя да подклаждам това тяхно желание.

- Как се подклажда интерес към поезията?  

- В Рязан има много различни поетични обединения. Но те не предизвикват широк обществен интерес, освен между самите писатели. Защото за да се случи това, трябва да си интересен, достъпен. Но това е много трудно. Когато аз правя свой концерт рецитал и представям поезията си, се стремя да удовлетворя желанията на различната публика. Ако това е рецитал, свързан със семейството, в началото търся общуване с децата: някакви шеги, детски песни и танци. За по-възрастните - романси или поезия с китара. Тоест концертите са смесени, разнообразни, така че всеки да намери нещо свое, което му е на душата, за да дойде и на следващия концерт. Правила съм и цели постановки. Например, докато рецитирам мои стихотворения, върви танц. Танцът илюстрира казаното с думите. 

- Мнозина биха казали, че не трябва така. Че поезията е сама за себе си. 

- Поезията трябва да се развива. Дори с такива форми. Както и човек трябва непрекъснато да се развива, да не стои на едно място. Ако спре, той няма да предизвиква интерес нито сред хората, нито на него ще му е интересно да живее.  

- Казват, че днес времето не е за поезия. Живеем в прекалено материален свят. Ти какво мислиш? 

- А аз мисля, че сега е точното време за поезия. Имаме нужда от поетично слово, което да донесе духовност. Децата да разберат какво е дълбочина на чувствата, какво е да изпитваш някакви състояния. Защото, ако ние загубим това усещане, способността да чувстваме и съпреживяваме, ще се превърнем в бездушна армия от роботи. Ще престанем да изпитваме нужда от общуване един с друг, от общуване с природата и постепенно ще престанем да съществуваме. Защото, ако вървим срещу природата, тя ще се обърне срещу нас и ще защити себе си. Но ако всички ние живеем в хармония и доброта, човечеството има шанс да оцелее.  

- А ти как пишеш? Кога? Доста си натоварена...

- Пиша, когато имам вдъхновение. И се стремя веднага да запиша това, което се е появило като идея, чувство. Дори когато имам пациент, се извинявам, вземам лист и химикалка и записвам. После, след работа, сядам и го дообработвам. Това е извор, който не може да бъде накаран да замълчи. Той постоянно извира. Появяват се нови идеи, състояния. Те се изливат в нови стихотворения, песни, детски книги. Ако човек е роден поет, той запазва това особено състояние на духа непрекъснато. Не може да се каже: Аз бях поет и сега за определен период не съм. Да си поет - това е твоят живот. 

- А нощем ли пишеш или денем? 

- Различно. И нощем, и денем. Понякога дори когато правя домашното със сина ми, идват в главата някакви стихове и аз бързам да ги запиша, а домашното остава за после. 

- Не сме ли прекалено раними поетите? Как да оцелеем в днешния твърде груб свят? 

- Аз смятам, че всеки поет има силата да отстои себе си, своето семейство, своите чувства. Понякога ти се иска да се затвориш в черупката си, когато се чувстваш неразбран. Но точно тогава трябва да успееш да се пребориш. Да защитиш своите чувства, своите мисли, своите стихотворения, правото на собствени интересни идеи. В противен случай ще бъдеш смачкан и няма да можеш да се развиеш, ще бъдеш затиснат от тази обстановка, която съществува в обществото. Талантът не е само начин да покажеш, че си различен. А да умееш да защитиш това свое различие, да се поставиш в печеливша позиция. За мен поезията е възможност да покажеш, че различните хора могат да се разбират и чрез думите, съдържащи се в стиховете. Затова ранимият поет не трябва да се затваря в себе си. Ясно е, че ще му се наложи често да се изправя срещу тълпата, но ако успее да отстои себе си, победата ще бъде негова. 

- Какво би искала хората да открият в твоите стихотворения? 

- Иска ми се хората да умеят да чувстват, да съпреживяват, да открият нови усещания. И в моята непосредствена работа с човешкото тяло, и в поезията аз съм експериментатор и учен. Когато се занимавам с лечението на човешкото тяло, аз първо се опитвам да възстановя неговото духовно начало, потребността от живот, да го запаля отново. Човек трябва да има възможност да разбере себе си, своите усещания. Какво е болестта? Разрушаване на цялостта, на хармонията. Ако тази вътрешна хармония се върне, тялото започва само да се лекува. Според мен да бъдеш здрав е всестранен процес, който включва и духовното здраве. Физическото е невъзможно без духовното. Когато започне да се разрушава едното, се разрушава и другото. Затова чрез моите стихотворения бих искала човек да се събуди. Да открие нещо ново в себе си, дори стремеж към творчество, към познания, към развитие.  

- Любима мисъл, която те вдъхновява? 

- Вдъхновява ме самият живот. За мен подкрепата за другия човек е особено важна. Да му кажеш, че това, което предстои, може да е много хубаво и че в голяма степен то зависи от него - от неговите чувства, желания и потребност от живот. Най-важното е да можеш да помогнеш да другия, но тази помощ да не е еднократна и да е трамплин, от който той може да скочи много високо. 

София в топ 20 по най-бързо поскъпване на жилищата

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 197

С 3% поскъпна свинското през септември

автор:Дума

visibility 165

/ брой: 197

Без подпомагане на животновъдите заради сушата

автор:Дума

visibility 175

/ брой: 197

Отиде си голям приятел на България

автор:Велиана Христова

visibility 579

/ брой: 197

Мутрокрация

автор:Йонко Бонов

visibility 298

/ брой: 197

Датата

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 197

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ