Електронната здравна карта срещу пръстовия отпечатък

Акад. Кирил Боянов
Доц. Христо Турлаков

Осигуряването на добро здравеопазване в България се обуславя от няколко фактора, които са свързани с информационните технологии и трябва да бъдат решени.
Първият основен фактор е създаването и използването на индивидуална електронна здравна карта. Тя съдържа данни за пациента и предоставя възможности за запис, четене и съхранение на информация. Тази карта трябва да има съответната защита и е подобна на кредитните и дебитните карти, които се използват в банковото дело. Индивидуалната електронна здравна карта, представена от пациента, позволява на лекуващия лекар да провери дали той има осигуровка, да проследи историята на заболяването, да запише съответната анамнеза, да направи съответните изследвания, консултации и предписания за терапия и лечение. Тази практика съществува вече в редица страни и работи изключително успешно.
Трябва да се отбележи, че още през 1997 г. Фондът за научни изследвания одобри проект за такава карта, като бяха отпуснати над 100 хиляди долара за закупуване на образци. Проектът "Проектиране и изграждане на съвременна здравна и здравноосигурителна информационна система с използване на лазерни карти" договор № ТК-И-1/97 не успя да се завърши.

Причините за неуспеха на проекта

са интересни, но техният анализ ще има по-скоро познавателно значение, тъй като сроковете за завършването му отдавна са изтекли. През 2005 г. проф. Гайдарски, като министър на здравеопазването, организира посещение на една група специалисти във Виена, където австрийска фирма демонстрира възможностите на индивидуалната електронна здравна карта. Там се убедихме в ефективността на нейното използване. С тази карта след преглед в лечебното заведение пациентът посещава аптека, където му предоставят изписаните лекарства. След определеното време за лечение резултатите се проверяват, анализират се, като заключенията се записват в досието на пациента и съответна база данни, достъпни за анализ. По този начин отпадат възможностите за комбинации с лекарствени препарати, произвеждани от определени фирми и договорки между лекар и пациент. До базата данни имат достъп всички лечебни заведения в Австрия, което осигурява възможност при необходимост пациентът да посети всяко едно от тях. Това е значимо улеснение за всички, тъй като хората нормално не си спомнят какво лечение и какви изследвания са правени преди години. Особено при хронични и специфични случаи историята и протичането на заболяването имат значение, което може да се наблюдава чрез съответните записи в досието.
Здравната карта дава допълнителни възможности лекуващият лекар да следи за състоянието на пациента, а в някои случаи има възможност за връзка между дома на пациента и лекуващия лекар. Така се избягва хоспитализирането в по-леки случаи, които могат да бъдат констатирани дистанционно.

При рутинни заболявания

важни показатели като кръвно налягане, захар, температура и др. със съвременните технологии могат да се наблюдават, без да е необходимо посещение в дома. Данните при всички измервания се съхраняват в досието на пациента. Възможността да се използва австрийският опит не се осъществи или заради интереси, или по причини, неизвестни на авторите.
Въвеждането на система с използване на индивидуална електронна здравна карта не е тривиална задача. У нас процесите са и по-комплицирани. Обявяването на обществени поръчки за въвеждане на такава система се извършва на базата на контакти с различни фирми. Това не е професионален подход, тъй като фирмите предоставят различни платформи и продукти, както и различни интерфейси към съответните устройства. Това води до възникване на проблем със съвместимостта при тяхното използване.
Самите фирми, след като внедрят съответния продукт и получат договорената сума, при всяка следваща актуализация или осъвременяване (след гаранционния период) искат допълнително финансиране, което в редица случаи е значително завишено. Това е валидно в повечето случаи, когато болниците се договарят самостоятелно, тъй като те избират различни фирми на база на офертите и консултациите, които получават от специалисти, които най-често имат лични пристрастия. Така неконтролируемото свободно договаряне води до определена заплаха след време лечебните заведения да са подложени на натиск за допълнителни средства за сервиз и актуализация на програмното осигуряване.

Две възможности за решение

За решаване на този проблем има две възможности. Едната е да се възлага поръчка на държавна агенция, която да отговаря за въвеждането на системата с индивидуална електронна здравна карта, нейното обслужване и осъвременяване, както на апаратната част, така и на програмното осигуряване. Втората е чрез конкурс да се избира компания, която да внедри и поддържа системата за продължителен период от време, като е възможно да се използват някои идеи от правилата за предоставяне на концесии. При това следва да се спазват определени изисквания, като например компанията да притежава достатъчно активи, за да покрие неустойките при екстремни ситуации, да осъвременява системата и т.н. У нас подобна система, свързана с единния граждански номер (ЕСГРАОН), бе въведена преди повече от 30 години и работеше успешно, като към изчислителните центрове в окръжните градове бяха включени дистанционно стотици терминали.
Дискусията по въвеждането на пръстов отпечатък като идентификатор за постъпване в болница или получаване на лекарства от аптека е изкуствена, тъй като при въвеждане на система с използване на индивидуална електронна здравна карта, идентификацията е напълно достатъчна (възможно е поставяне на снимка на пациента). Използването на пръстов отпечатък не може да прекрати фалшификациите при източване на средства от здравната каса. То само ще предостави опасно средства в ръцете на хакерите. След известно време при пътуване в чужбина едва ли ще може без индивидуална електронна здравна карта да се извърши съответното лечение. Какво ще прави човек, ако се е изгорил пръста или порязал? Много са въпросите, свързани с пръстовия отпечатък, но изглежда, че има и определени интереси за въвеждане на подобен инструментариум, който е излишен и опасен.
Вторият фактор е свързан с проблем, който отдавна би следвало да се реши. Той е

обучението на кадрите

в областта на информационните технологии. Още през 2012 г. (сп. Наука 2, 2012, стр. 36-40, София, СУБ) бяха направени няколко опита да се създаде катедра по медицинска информатика или биоинформатика към Медицинския университет. Бяха проведени и разговори с ректора на МУ. До този момент у нас все още не съществуват пълноценни катедри към медицинските висши учебни заведения, които да поемат обучението на студентите медици в областта на компютърните системи, програмното осигуряване и основните принципи при тяхната експлоатация. Във всички европейски медицински университети има дори по две катедри, обучаващи студентите във възможностите за използване на съвременните информационни технологии. Необходимостта завършващите медици и впоследствие тези, които специализират, да познават информационните технологии, ще им позволи да си направят собствени архиви, указания за действия при спешни случаи, търсене на подходящи лекарствени форми по ключове, начини за търсене в големи бази данни и т.н. Освен това ще могат да ползват световните и европейските бази данни, свързани със заболяванията, да имат достъп до дигитални библиотеки, да наблюдават операции и манипулации в реално време и т.н. Значителни са и възможностите за бързи консултации при случаи на симптоматика със специфичен характер и получаване на мнения и препоръки за лечение от водещи световни специалисти.
Нещо повече, лекарят ще може да попълни базата данни в случаи на нов тип заболяване или провеждане на оригинален подход при лечение. Информацията, която ще се получи при тези контакти, е също от значение за повишаване квалификацията на нашите медици. Откриването на подобни катедри очевидно е проблематично поради сложни взаимоотношения между катедрите в медицинските университети и няма да се осъществи без правителствена намеса. Тяхното създаване ще изисква и допълнително финансиране за обзавеждането на лаборатории и специализирани зали.
Третият фактор, подлежащ на решаване, е активизиране участието на българските учени в европейски проекти, свързани с електронното здравеопазване. Понастоящем това участие е крайно незадоволително, като практически не могат да се посочат разработки по подобни проекти. Неприятно е да се отбележи, че няма участие на нито един наш учен в европейския проект за човешкия мозък, финансирането на който надвишава 1 милиард евро.
Без горните фактори - въвеждане на общонационална система с използване на индивидуална електронна здравна карта, обучение на медицински кадри по използване на компютърните системи и техните възможности, активизиране участието на наши учени в европейски проекти - развитието на съвременното здравеопазване е под въпрос.