Експертите предлагат нов облик през 2020 г.

Елена Кукол   


Поводът е писмото от ректорите на Висшата школа по икономика Ярослав Кузминов и на Академията по народно стопанство Владимир Мау, написано в края на месец декември. В обръщение към премиера Владимир Путин те предлагат със силите на експертната общност да се определят главните кръстопътища, през които страната предстои да премине в близките десет години, и да се набележат начините за изход от тях. Премиерът прие предложението. Вече е сформирана експертна група от 21 души, в центъра на вниманието на които ще бъдат практически всички проблеми на развитието на руската икономика - от бюджетната политика до местното самоуправление, пазара на труда, въпросите на здравеопазването и проблемите на околната среда. Към работата ще бъдат привлечени и чуждестранни специалисти. В края на годината експертите трябва да представят на правителството заключителен доклад, казва Кузминов.
Следва да отбележим, че в навечерието на кризата правителството прие Концепция за дългосрочно развитие на страната до 2020 година, изготвена от Министерството на икономическото развитие. В документа бяха поставени амбициозни цели – достигане на глобално лидерство, развитие по иновационни модели, увеличение частта на средната класа до 50 процента и няколкократно увеличение производителността на труда. Но работата над концепцията се водеше при съвсем различни условия - икономиката всяка година бележеше ръст с по 6-8 процентов, а бюджетът беше с излишък. Кризата коренно промени тази ситуация. Държавните средства намаляха, а осигурителните задължения си останаха същите.
Освен това, от една страна кризата създаде принципно нова ситуация за руската и световната икономика, а от друга - в нито една страна не изигра почистваща роля, макар точно на това да се надяваха много икономисти. Неефективните предприятия не бяха закрити, запазиха се старите технологии. Всички страни, включително и Русия, бяха обхванати от пожара на бюджетните пари; проблемните бяха разсрочени, но това не означава, че бяха успели да се избавят от тях. В дългосрочен план това може да създаде нови усложнения. В Русия всичко това още повече се задълбочава от факта, че не бяха доведени до край структурните реформи, а неблагоприятният бизнес климат предизвика критики от страна на бизнеса. В такава обстановка управляващите трудно могат да постигнат компромис с бизнеса и съгласие в обществото.
Като цяло, експертите трябва да предложат как да се развива Русия след кризата, как да се намери ниша в международното разделение на труда и, може би най-сложният въпрос: как да се съчетаят целите на модернизацията с решаването на социалните проблеми. За партньорите в БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай), между другото, тези проблеми могат да бъдат решени по-просто - те могат да поддържат икономиката с пари за сметка на неизразходваните за пенсии, образование и здравеопазване.
Още не е известно как точно ще бъдат решени всички тези проблеми. При това за повечето работни групи стои задачата да дадат няколко варианта на развитие на събитията и да ги оценят от гледна точка на наличните ресурси, уточнява Кузминов.
Експертите отбелязват, че икономиката на Русия показва редица положителни моменти, които говорят за това, че страната излиза от суровинните релси. Промишленото производство през изминалата година изпреварваше по темпове реалния БВП – нещо, което не е било от 2005 г. насам. Основната причина за високите темпове на възстановяване е държавната подкрепа и създаването с нейна помощ на база за частни инвестиции. За тази година правителството отделя за модернизация на икономиката 1,6 трилиона рубли.