Eксперти са против банковата тайна да пада без съд

Два са спорните моменти в законопроекта срещу изпирането на пари, внесен в Народното събрание - възможността органите на ДАНС да имат достъп до всички документи на банките, без да има съдебно нареждане, както и т.нар. "странни" сделки.
Това коментира Красен Станчев от Института по пазарна икономика (ИПИ) пред БНТ вчера.
Законопроектът вече получи одобрението на бюджетната комисия към Народното събрание на 27 септември, показват стенограмите на парламента. Сред останалите мерки е записано следене от страна на ДАНС на сделки с особено големи размери, като при особени случаи и по разпореждане на дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС тези документи могат да бъдат запазвани за срок от повече от пет години. За Станчев обаче при изготвянето на текстовете не са направени необходимите анализи. "Няма компромис при банковата тайна - или има тайна, или не", допълни той.
Красен Станчев посочи още, че няма как да бъде дадено определение на "странните" сделки или транзакциите, за които няма ясна икономическа цел. Той посочи, че има трансфери, които не биха могли да събудят подозрение, макар и чрез тях да се финансира дори и терористичен акт. Станчев даде пример с атентата в Бургас, който е финансиран с около 2 хил. долара, а такъв трансфер по думите му не може да бъде определен като съмнителен. 
Тихомир Безлов от Центъра за изследването на демокрацията допълни, че през последните месеци у нас има 30 повдигнати обвинения за пране на пари и над 20 осъдителни присъди. "Добро постижение за българската съдебна система", допълни още експертът.
Добри практики можем да извлечем от Каймановите острови, смята Красен Станчев. Страна с население от около 50 хил. души, а банковите регулатори следят транзакции на стойност над 7 трилиона долара. "Въпреки това се хващат много съмнителни сделки и се предотвратяват случаи с пране на пари или финансиране на терористични актове".