Експерти очакват пик на инфлацията през януари
Бавната ваксинация ще забави и икономиката
/ брой: 207
Най-високата стойност на инфлацията на годишна база ще бъде 5,5% и ще бъде достигната през януари 2022 г., след което ръстът на цените постепенно ще се успокоява и в края на годината се очаква поскъпване от около 2,5% на годишна база. За цялата година инфлацията ще достигне средно 3,8%, което е значителен ръст спрямо 2,8%, очаквани за 2021 г., прогнозират анализатори от Уникредит Булбанк. Според Кристофор Павлов, главен икономист на банката, шокът с цените на енергийните продукти няма да доведе до трайно по-висока инфлация в българската икономика. "Ще бъде много важно и как ще завърши спорът за причините, които ни водят до по-висока инфлация в момента. Според нас тя се дължи най-вече на шока, който повишените цени на енергията предизвикват в цялата икономика. Има обаче и други икономисти, които смятат, че шокът с енергийните цени не е единствената причина за високата инфлация в страната и че допълнителна роля имат бързите темпове, с които нарастваха доходите на домакинствата през миналата година, и увеличаването на ипотечните кредити. Този спор е важен, защото ако не определим правилно причините за по-високата инфлация, вероятно е да вземем погрешни коригиращи мерки и това в най-лошия сценарий да доведе до рязко забавяне на икономиката през първата половина на годината, отбеляза Павлов. Според него това ще важи особено ако се предприемат мерки за ограничаване на достъпа до ипотечни кредити или се отиде твърде далече в усилията да се ограничава темпът на нарастване на доходите в публичния сектор.
Според Павлов негативният ефект от по-високите цени на енергията ще бъде по-голям за българската икономика, отколкото в Европа, защото делът на енергийно бедните домакинства у нас е доста по-голям - 28% спрямо 7% средно в Европа. "Смятаме, че ще е от решаващо значение помощта за енергийно бедните семейства в България да бъде увеличена значително догодина. В момента помощ за енергийно бедни домакинства получават около 10% от домакинствата, а общият обем на помощта е 160 млн. лв. За фиска цената на тази подкрепа е относително скромна в нормални години, но идващата година далеч не е такава, така че ще бъде необходимо значително увеличаване както на обхвата, така и на размера на тази помощ", изтъкна Павлов.
Според него темповете, с които ще расте българската икономика, ще бъдат малко по-ниски от тези в повечето страните от Централна и Източна Европа до две причини. "Първо, България много се забави с ваксинацията на населението и излизането от здравната криза ще отнеме повече време у нас. Това ще бъде фактор, който ще задържа възстановяването на икономиката. Втората причина е, че шокът с цените на енергията вероятно ще има по-голям негативен ефект върху българското стопанство. Специфичен за страната фактор, който способства за забавянето на растежа тази година и вероятно ще продължи да тежи върху българската икономика в началото на следващата година, е забавянето на инфраструктурното строителство заради решението на служебното правителство да намали обема на строително-монтажните работи за някои инфраструктурни проекти, които бяха започнати от техните предшественици", посочи Павлов.