Експерти: Няма условия за газов хъб у нас

Шансовете пред бъдещия газов хъб "Балкан" в България не са големи, защото регионалният пазар и потребление са малки, липсва добра свързаност с европейските държави, доставчиците и търговците на газ са малко на брой, а най-големият от тях - "Газпром" - предпочита дългосрочните договори за балканските страни. Около това мнение се обединиха Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество и Димитър Бечев, директор на Института за европейски политики, по време на вчерашната конференция за газовата диверсификация в България. Участниците освен това изразиха съмнения, че финансово-икономическият модел на "Балкански поток" - продължението на "Турски поток" у нас към Сърбия, ще оправдае очакванията на правителството в геополитически план. 

Бъдещият газов хъб на Балканите трудно ще намери нови клиенти в региона, смята Димитър Бечев. По думите му газовото потребление в Западните Балкани е едва 2 млрд. куб. м годишно, а в държавите липсват бизнес интереси и средства за изграждане на газови връзки, без които  няма как да се реализира концепцията за газоразпределителен център в България. Пламен Димитров припомни, че за да е ликвиден, газовият хъб и платформата за търговия с газ трябва да имат много различни доставчици и търговци. В региона обаче тези играчи са малко, най-същественият от тях - руският "Газпром" е показал, че предпочита да работи с дългосрочни договори, а не на спотови цени, каквато практика започва да развива газовият монополист в Западна Европа.

Все още обаче реализацията на идеята за хъба "Балкан" е в много начална фаза и засега тя е свързана с ударното строителство на продължението на "Турски поток" у нас, тъй като според сключените в началото на 2019 г. договори с руската "Газпром" за капацитета на това трасе част от внасяните количества по него ще остават за реализация на газовата борса на хъба "Балкан". Димитър Бечев коментира, че "Газпром" няма интерес да извършва търговия у нас. "България е важна за "Газпром" като транзитьор, не като потребител. 5:1 е съотношението на транзитираните през българска територия количества руски газ и потребените в страната и България ще е трайно в плановете на "Газпром" като транзитьор и само от България зависи как ще оползотвори това, спазвайки европейските правила". Бечев препоръча на на българските управляващи да вземат пример от Турция, която макар да работи с Русия за реализацията на газопроводите на "Газпром", намалява зависимостта си руския газов внос. Той е спаднал от 48 на сто дял при газовите доставки за южната ни съседка до 34 на сто в края на първото полугодие на 2019 г.