Експерти настояват екологията да стане национален приоритет

Поставяне на екологичната политика като национален приоритет е един от призивите, които отправиха участниците в организираната от фондациите "Фридрих Еберт" и "Солидарно общество" онлайн дискусия на тема "Социално-икономически аспекти на борбата с климатичните промени". Бяха дадени примери за политики за осъществяване на "зеления преход", а експертите призоваха за повишаване на инвестициите във възобновяеми източници на енергия и увеличаване на енергийната ефективност. Д-р Александър Димитров от НПИ "Димитър Благоев" представи и част от препоръките, изготвени след изследването, като засилване на научния потенциал и развойната дейност, подобряване на знанията за възможностите за преобразуване на икономиката и обществените системи към новите реалности. Сред отправените препоръки е и изграждането на нови мощности като фотоволтаични централи или преоборудването на ТЕЦ-ове за работа с газ и др. Анализирахме и доколко партиите в България осъзнават екологичния проблем, успяват ли да го обяснят и да провеждат съответните политики, заяви той. По думите му левите и зелените партии у нас включват в програмите си темата, някои имат и секторни политики.

И за България, и за левицата човешкото здраве и благосъстоянието на бъдещите поколения трябва да бъде приоритет, добави Иван Кръстев от "Солидарно общество". Той отбеляза, че страната трябва да промени икономиката си и въпросът не е какво, а кога и как. "На тези въпроси обаче настоящото правителство отказва да дава отговори, въртейки се върху опциите как да отложим неизбежното. Замърсяването в София и страната не се изразява само в три ТЕЦ, то е резултат от дългогодишна сбъркана политика в транспорта, икономиката, градоустройството и енергетиката. В тези основни направления има нужда от промени", категоричен бе той.

Даниела Василева посочи някои от основните аспекти на "зеленото" мислене като инвестиции в образование, насърчаващо природосъборазните дейности, производства и потребление, и ограничаване на производства, които, макар да водят до икономически напредък, вредят на здравето и околната среда. Д-р Невена Алексиева отбеляза, че ЕС си поставя доста високи цели за въглеродна неутралност до 2050 г., а от друга страна носи отговорност за едва около 10% от световното замърсяване с въглеродни емисии и не е толкова голям замърсител, колкото Китай и САЩ. Тя изброи част от мерките, които ЕС и ЕК са предприели за борба с климатичните промени. "Зелена Европа" не бива да се приравнява само към енергийната ефективност, това е много по-широко понятие, категорична бе тя. Д-р Стоянка Балова от Института за социална интеграция направи обзор на стъпките, които България е предприела от 1995 г. насам. Тя отбеляза, че липсва адекватно предаване на политически послания, не се информира достатъчно обществеността за промените с климата и последствията от това. Според нея климатичните политики трябва да вървят с адекватна система за социална защита.