Експерт: Лихвите по ипотечните кредити няма да падат

Няма пазарна логика лихвите по ипотечни кредити да паднат скоро у нас, както твърдят напоследък някои експерти. Това заяви Васил Кендов, председател на Асоциацията на потребителите на банкови и финансови услуги, цитиран от БГНЕС. Според него, за да паднат лихвите, трябва някой от формиращите фактори да се промени до края на годината. Нито търсенето ще нарасне, нито виждам друг пазарен фактор, за да се случи това, посочва Кендов.
Според него другият компонент, определящ размера на лихвата "риск на икономиката", също няма да намалее за този период. "Не знам на каква основа се правят такива прогнози, тъй като не се очаква ръст в заетостта, нито повишаване на работни заплати, нито лошите кредити да променят съотношението си към редовно плащаните от гражданите", казва Кендов.
По думите му до намаляване на лихвите може да се стигне още, ако се повиши търсенето на кредити и банките се опитат да привлекат повече клиенти. "Но не виждам такова оживление. Да не говорим пък, че в стремежа да запазят печалбите си, ако паднат лихвите, банките моментално ще увеличат таксите", допълва Кендов, като уточнява, че ако има законодателни промени, които могат да повлияят на пазара, тогава подобен развой е възможен. Такъв пример по думите му е даването на правото да се купуват от хората жилища от ЧСИ чрез банков кредит. Ако това стане, тогава ще се намали рискът за банките и може да има падане на лихвите.
Кендов коментира и защо в "бедна България лихвите са толкова високи, докато в богатия Запад те са рекордно ниски". Рискът за това според него е в икономиката. В Германия, ако някой си загуби работата, лесно си намира друга и не е проблем да продължи да се разплаща с банката. У нас това е по-трудно и рискът за банката да си прибере парите е по-голям, затова поддържат по-високи лихви, обяснява експертът.
Освен това банките там имат много по-големи възможности да се рефинансират с евтин ресурс. Докато у нас те правят това основно чрез парите на спестителите със сметки при тях, на които плащат доста по-висока лихва, отколкото на клиентите на банките-майки.
Пазарът на Запад е доста по урегулиран, докато у нас липсват цели институции - ние нямаме още финансов омбудсман, нямаме приет закон за фалит на физическите лица, което поражда очевидна несигурност. Държавата ще продължава да фаворизира банковия сектор в България дотогава, докато не се появят нови институции, и то на гражданска основа, които не са назначавани от парламент или от президент. Само те могат да сложат ред и да санкционират банковата система за лошите им практики.