Eкранните изкуства преди и сега

"Авторство и интелектуална собственост в екранните изкуства" бе темата на научната конференция, с която отбелязваме 20-годишнината на "Филмаутор" - сдружението за колективно управление на авторските права върху аудиовизуални произведения. Конференцията се състоя в Министерството на културата.
В зала "Сцена 17" бяха представени доста интересни и различни гледни точки от участниците в проявата. Известният историк на киното Петър Кърджилов прочете любопитен доклад относно всички възможни мнения за първия български игрален филм "Българан е галант (1914)". Говори за проблемите на авторството в зората на кинематографията ни кой и в каква степен е участвал във филмопроизводството, за времето, когато филмът е правен, както и за неговия създател Васил Гендов (1891-1970). Оказва се, че годината му на създаване и неговата премиера са оспорвани събития в киното досега.   
Приема се, че комедията "Българан е галант" за първи път е прожектирана на 13 януари 1915 г. в столичното кино "Модерен театър". Филмът е черно-бял и ням. Сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля е Васил Гендов. Смята се, че лентата, която разкрива любовните неволи на бонвивана Българан, е загубена и са останали едва един-два кадъра от него.         
Кърджилов посочва, че Гендов е създател на първия български филм изобщо, не само на немия. Според него датата 17 май 1909 г. е началото на филма. Той е бил завършен през 1914 г., а премиерата му е на 12 януари 1915 г.
Нямам категорична гледна точка по темата, обобщава Кърджилов в отговор на въпрос. Бягам от пристрастията си, защото не крия, че на млади години поради неопитност и глупост бях един от поддръжниците на тезата за 1910 г. Но историята се гради и фактите са си факти. В периода от 1909 до 1915 г. се разтяга както заснемането на филма, така и премиерата му.
Смятам Васил Гендов за един от равноправните автори на творбата. Тя е изцяло негово дело. Той не е режисьор в съвременния смисъл на думата. По различен начин се е възприемала фигурата на основния творец тогава. Гендов е творчески организатор, който отговаря за актьорите, снимките и сцената. Той е направил всичко, което е трябвало да стори за времето си. Целият му живот е бил отдаден на киното, отбеляза киноисторикът. По думите му в афишите и рекламните материали няма режисьор, а имената на актьорите се посочват на първо място. 
Не е категорично уточнено не само кой точно е бил денят на премиерата на първия български игрален филм (12 или 13 януари), но се спори и за  годината, през която това се е случило (1910 или 1915 г.). Ако приемем, че "Българан е галант" е изцяло готов през 1915 г., то се поставя под съмнение годината на следващия му филм "Любовта е лудост", който излиза през 1917 г. Спори се също за заслугите на изпълнителя на главната роля Васил Гендов, който продължава да бъде сочен за режисьор и сценарист. Това остава недоказуемо, защото няма съхранено негово копие до наши дни.
Деян Статулов припомни с доклада си под наслов "Право на цензура" времена, свързани с други идеи и съображения, които се намесват в творчеството. Тоест как един автор може да бъде и принуден да промени произведението си под натиска на художествени съвети, цензура или пък автоцензура. Контролът в производствената фаза на филмите е институционален преди промените.
Проф. Александър Донев разсъждава за процеса срещу екранизацията на "Опера за три гроша" и възгледите на Брехт за авторството в киното.  Според Брехт стоковото производство е етап, който ще бъде превъзмогнат от хода на прогреса. Проф. Александър Янакиев пък акцентира върху взаимоотношенията между авторите, посредниците и ползватeлите на продукта в експозето си "Клопки и сирачета". Той посочи, че авторството навремето се е търсило 50 години след смъртта на автора, а съвременният закон изисква 70 години не само от неговата смърт, а от смъртта на последния човек, който е работил в екипа на продукцията. Промените не облагодетелстват самия автор, а неговите наследници, смята Янакиев. Той предлага да се създадат фондове в защита на авторските права.
"Стока ли е игралният филм?" пита Александър Стайков. Той посочи различен поглед върху темата. Според доклада му най-много пари за кино дават младежите на възраст между 25 и 34 години, които имат висше образование, висок доход и живеят в големите градове. Стайков ги определи като хора с високи потребителски критерии и добре информирани.
Проф. Михаил Мелтев от НБУ говори по темата за правата в развитието на екранния проект. Според него в днешно време правим проекти и произвеждаме продукти, а не пишем сценарии. Авторът разсъждава върху тезата за възникването на идеята, контрола на съдържанието и развитието на проекта. Доц. д-р Петя Александрова от НБУ постави проблема за употребата на интелектуална собственост в късометражното кино. По думите й в момента един късометражен филм може да гостува на много фестивали, сред които са популярните "Златна роза", "Ранно пиле", "Нова вълна", "Филмини". Форумът като място на изява на късометражните ленти обаче е нож с две остриета. Авторите - често студенти, се чувстват освободени от плащането на авторски права, но когато някой купи филма, идва проблемът с разпространението. Затова трябва още в началото да се уреди въпросът с авторството. Да се иска съгласието на носителя на авторските права. Петя Александрова допълни, че е добра тенденция да се използват повече образци от българската литература.
За проблемите на законодателството, регулиращо медийното пространство и защитата на авторските права в България, днес говори доц. д-р Димитър Кабаиванов. Авторското право при рекламите в българските телевизионни сериали обсъди Теодора Дончева. Интересни доклади изнесоха и Марияна Лазарова от НАТФИЗ, която се спря на авторското право в дигиталната епоха, и доц. д-р Радостина Нейкова - за авторството за деца. Йосиф Аструков задържа вниманието на аудиторията с темата "Devised, conceived или directed by".  
Събитието по повод юбилея на "Филмаутор" постави актуални въпроси за авторството в сферата на аудиовизуалния сектор, функционирането на интелектуалната собственост, значението й за авторите, дистрибуторите, публиката и присъствието на екранните изкуства в съвременната култура, отправен бе поглед и в миналото.
Подобни срещи и прояви, свързани с авторството, трябва да се правят по-често не само на годишнини и определени поводи. Непрекъснато да се популяризира сред обществото и правозащитните органи ролята и значението на авторското право, както и последиците от неспазването му.      
Организатори на научната конференция са сектор "Екранни изкуства" на Института за изследване на изкуствата към БАН, както и "Филмаутор".
"Филмаутор" е организация за колективно управление на авторски и сродни права върху аудиовизуални произведения. В сдружението с нестопанска цел членуват повече от 1500 режисьори, сценаристи, оператори, художник-постановчици, аниматори и продуценти на аудиовизуални произведения.