ЕК улеснява свободното придвижване в ЕС

Европейската комисия представи практически наръчник за показателите, по които се определя "обичайно пребиваване" на гражданин на ЕС в дадена държава. Наръчникът се очаква да помогне на държавите от ЕС в прилагането на общностните правила за координация на социалната сигурност на европейските граждани, които са се преместили в друга държава от Общността.
Еврокомисарят по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване Ласло Андор заяви, че в законодателството на ЕС са предвидени ясни защитни механизми, които не позволяват на граждани на дадена държава от общността да злоупотребяват със системите за социална сигурност при установяване в друга европейска държава. С помощта на този наръчник компетентните държавни органи ще могат по-лесно да прилагат на практика защитните механизми във връзка с показателите за обичайно пребиваване, допълни той. По неговите думи наръчникът е част от продължаващите действия на ЕК, чиято цел е да се улесни свободното движение на хора в целия ЕС. В изготвения съвместно с държавите от ЕС наръчник се изясняват понятията "обичайно пребиваване", "временно пребиваване" и "престой".
Тези определения, посочени в законодателството на ЕС, са необходими, за да се установи коя държава от ЕС е отговорна за предоставянето на обезщетения по социалноосигурителни схеми на граждани на общността, които пребивават в различни държави. Съгласно правото на ЕС, може да има само едно обичайно място на пребиваване и съответно само една държава от общността, която отговаря за плащанията на обезщетения по социалноосигурителните схеми, отпускани по местожителство. Заетите по трудов договор и самонаетите отговарят на условията за социална сигурност в държавата по месторабота, а неактивните (например пенсионери и студенти) - в държавата от ЕС по обичайно пребиваване. Определянето на държавата от ЕС по обичайно пребиваване е важно и по отношение на хората, които работят в повече от една държава от ЕС, отбелязва комисията.
В наръчника се разглеждат специфичните показатели, които трябва да бъдат взети под внимание, за да се определи мястото на обичайно пребиваване на даден гражданин, например семейното положение и роднинските връзки на гражданина; продължителността и непрекъснатото пребиваване в съответната държава от ЕС; състоянието на трудова заетост (по-специално мястото, където обичайно се упражнява съответната дейност, постоянният й характер, както и продължителността на договора за работа); упражняването на неплатена дейност; за студентите - източникът на доходите им; доколко постоянно е жилищното положение на гражданина; държавата от ЕС, в която гражданинът плаща данъци; причини за неговото преместване; намеренията на гражданина на основата на всички обстоятелства и подкрепени с конкретни доказателства. Наръчникът предоставя конкретни примери и насоки за случаите, в които е трудно определянето на мястото на пребиваване - например при погранични, сезонни или командировани работници, студенти, пенсионери, както и при неактивни хора, за които е характерна голяма мобилност. Например ако гражданин на Великобритания се пенсионира в Португалия и прекарва по-голямата част от времето си там, мястото му на обичайно пребиваване става Португалия, независимо дали все още притежава жилище във Великобритания и поддържа културни и икономически връзки с родината си.
Новият документ е част от по-подробно ръководство, което цели да помогне на институциите, работодателите и гражданите, когато се налага да решат законодателството на коя държава е приложимо за дадена ситуация. В ръководството се изясняват също правилата, които се прилагат за командированите работници и за хората, работещи в две или повече държави от ЕС, включително правилата, приложими по отношение на транспортните работници и по-специално на членовете на самолетните екипажи. Представянето на практическия наръчник е едно от петте действия, обещани от ЕК в края на миналата година.
Предстои в следващите седмици документът да бъде преведен на всички официални езици на ЕС.