ЕК отново критикува съдебната ни власт

Очакванията за пореден критичен доклад на Европейската комисия за състоянието на върховенството на закона в България се оправдаха. Брюксел повтаря част от предходните си констатации, макар да отбелязва, че българските власти са приели план за действие по досегашните препоръки. Запазват се предизвикателствата пред съдебната реформа, включително по отношение на отчетността на главния прокурор и състава на Висшия съдебен съвет (ВСС), пише в предисловието на доклада.

"Липсата на възможност за ефективно наказателно разследване по отношение на главния прокурор и неговите заместници е дългогодишен въпрос, повдигнат не само от ЕК, но и от Европейския съд по правата на човека и Съвета на Европа", напомня поредният доклад. ЕК е запазила и "опасенията, свързани със състава и функционирането на Висшия съдебен съвет", а в доклада се отбелязва, че въпреки разделянето на ВСС на съдийска и прокурорска колегии "участието на прокурорите и по-специално на главния прокурор в управлението на съдиите продължава да поражда загриженост". Не е пропуснато, че Инспекторатът към ВСС продължава да работи с изтекли правомощия от април м.г. , а повишенията на съдии се извършват извън обикновената процедура на открит конкурс. 

Отбелязва се, че България е приела нова стратегия за борба с корупцията до 2027 г., но остават значителни предизвикателства пред ефективността на мерките, свързани с почтеността на чиновниците, лобирането и защитата на източниците на сигнали за нарушения. Въпреки предприетите мерки окончателните присъди за корупция на високо равнище остават малко, обобщава комисията. В Брюксел са категорични, че промените в законодателството през преходни и заключителни разпоредби е заобикаляне на изискванията за оценка на въздействието от въвежданите правни изменения.

ЕК продължава да се тревожи от липсата на прозрачност на собствеността на медиите у нас и отчита, че условията за работа на българските журналисти не са се подобрили в последните 10 месеца. 

Доклад на Антикорупционния фонд (АФК) пък изследва множество наказателни производства срещу лица, заемащи висши държавни длъжности. "От изследваните 45 казуса в периода 2014-2020 имаме 21 окончателно приключили, от които 16 със съдебен акт, а 5 са прекратени или въобще не е образувано наказателно производство. От тези 16 само 3 са приключили с осъдителни присъди. Това е огромна разлика спрямо останалите видове дела, когато става дума за борбата с най-значимата корупция", представи резултатите от изследването адвокат Андрей Янкулов. Въпросните казуси включват производства срещу бивш министър, двама зам.-министри, началници в енергийния сектор и др. Посочва се, че срещу Бойко Борисов е проведена не особено щателна предварителна прокурорска проверка за евентуално превишаване на власт и е отказано образуването на разследване. "Ако гледаме тези резултати от изследването, човек ще си каже, че корупция по високите етажи на властта няма. Очевидно реалната картина далеч не е такава. Реално има много високо ниво на скрита корупция по високите етажи, която въобще не достига до съдебно преследване. Фактически огромна част от делата са такива, по които реално няма престъпление, но по тях нарочно се водят дела", смята Янкулов.

От близо 300 сигнала до КПКОНПИ тя се е произнесла по 122, като конфликт на интереси е установен при 30 казуса. 96 от сигналите са за местни управници - кметове, общински служители и др., а 26 са за началници на централно ниво.