Ех, тази свобода!

Граждани на водещи европейски страни протестирали срещу "посегателството" над свободите и правата им, което се извършвало със задължителните маски и други мерки против пандемията с КОВИД-19.

Те вероятно смятат себе си за най-праведните защитници на демокрацията, но явно още не са дорасли да се погледнат отстрани, защото тогава биха се видели като дяволи, които редактират евангелието. Очевидно смятат, че трябва да им се гарантира свободата да общуват без ограничения с вируса и на воля да се нагълтат с него. Или пък да им се гарантира правото необезпокоявано да се разболеят и дори да берат душа, ако заразата свободно се засели в телата им, или пък се юрне да мигрира от орган в орган. А може би са решили, че свободното дишане на въздуха е скучно и еднообразно и защо да не си разнообразят всекидневието с вентилиране на дробовете им! Или с флирт със смъртта, надявайки се - често безмозъчно, - че тя няма да посегне върху правото им на живот! Явно, "свободни до дупка" и непримирими с каквито и да е ограничения, тези люде смятат, че трябва да им се даде волята да заразяват и други, да станат вредни и опасни не само за себе си, но и за семействата си, за близките, колегите, съседите. Нищо чудно, ако си вярват, че заплахата за обществото може да е и висш израз на свободата.

Да погледнем на случая и от противоположната гледна точка. Какво би станало, ако властите в Европа не бяха въвели задължителните маски или другите ограничения. Всички тези хора неизбежно щяха да стоварят гнева си върху правителствата (и с основание, впрочем), задето с бездействието си са застрашили правото им на живот.

С една дума, имаме си работа със слободия. Но не само. Когато със свободата и правата боравят инфантилни мозъци, те стават антиценности, опасни за обществата. Дано не допуснем това да се случи и у нас, макар че в държавата и обществото ни наистина цари слободия.