Егоизъм

Лято, почивка, плажове, планински пътеки и добро настроение. Това му подхожда на края на август и началото на септември. Политическата ситуацията в България обаче се стече по начин, който попречи на народните избраници да си почиват активно. Вместо това те бяха натоварени с отговорната задача да оправят бакиите, оставени от ГЕРБ, да се опитат да прекършат изкривения модел на еднолично и егоистично управление и явно най-трудното - да намерят допирните точки помежду си.

46-ото Народно събрание обаче е на път да се превърне в едно от най-малко функционалните. Ако за предходното думата, определяща го, бе "шоу", сега имаме още от същото, но гарнирано с още повече егоцентризъм и самоизтъкване. Всяка от партиите, които влязоха в НС, гледа да се изтипоса като най-загрижена за българите, най-мислеща, най-градивна. Когато обаче опре до действия и загърбване на личното его, нещата увисват във въздуха. Словата са празни и популистки. Диалог реално липсва, защото всеки иска да е самостоятелен герой, без неоходимост от подкрепа или помощ. Да де, ама българите си избраха разнопартиен парламент и се опитаха да принудят "звездите" да седнат на една маса и да обединят усилия.

Уж общото зло бе дефинирано. Уж имаше някакви основни темели, от които да тръгне изграждането на смислена, законова и изчистена от далавери държава. Оказва се, че е било само наужким. На си ти куклите, дай си ми парцалките - това им е всекидневието на българските депутати. Единия ден подкрепят някоя идея на БСП, например, на другия се отмятат, 'щото "те БСП са статукво". ИТН, които уж само ГЕРБ и ДПС тричаха, не могат да дадат конкретен и постоянен аргумент защо няма да дадат гласа си за друга, определяна за протестна партия. Сърдити го играят. ИБГНИ и ДБ също се нацупиха, че не получиха третия мандат. Всъщност, май думата, определяща това НС, е "сърдитковци". Закони не се гледат, макар да се обещават. Елементарно съгласие за уж съвпадащи приоритети също няма, когато се стигне до гласуване.

Историята с актуализацията на бюджета още повече разкри хаотичността, в която са затънали депутатите. Да, българите имат нужда от работещ парламент, защото страната се дави в законодателен хаос и лобизъм. Има твърде много въпроси за решаване, за които трябва парламент. Ако обаче приоритет ще е разчистване на лични сметки, изправяне на един олигарх срещу друг, на един интерес срещу друг... То има ли смисъл? Не ви ли писна от този егоизъм, господа и госпожи, които от март ни обещавате промяна, загриженост, мисъл и действие за целия български народ?