Ефектът от ТТИП - едно кафе на седмица

Поредната дискусия за евентуалните ефекти от приемането на готвеното споразумение за Трансатлантическа търговия, инвестиции и партньорство (ТТИП) между САЩ и ЕС трябваше да дебатира отражението върху българската индустрия. Уви, до разговор по същество не се стигна, понеже дебат има, когато са налице поне две страни. В нашия случай едната - тази на бизнеса, отсъстваше от вчерашния форум "Рискове за българската индустрия от ТТИП". Дали защото индустриалците са заети да се организират за днешния протест срещу повишаването на цените на тока или защото не виждат заплаха за бизнеса си, не е ясно. Може пък просто да разчитат на държавата, която, както се вижда по събитията от последните седмици, щом я заплашат със стачка, тя става мила и сговорчива.
Ако с цената на електроенергията номерът на индустриалците някак мина, с ТТИП това едва ли ще се случи. Причината е проста и прозаична - държавата, в лицето на управляващите, няма позиция по споразумението. Нещо повече, няма и намек, че прави каквото и да било в посока такава да бъде изработена и обсъдена със заинтересованите страни. Единственото, което е направила към момента, е да създаде работна група в Министерството по енергетиката, която обаче по думите на участник в дискусията - Борислав Сандов от ПП "Зелените", още няма проведено нито едно заседание.
През март т.г. народните представители отказаха да включат ТТИП в програмата за обсъждане със смешния аргумент, че споразумението още не е прието и няма какво да се дебатира. Това, разбира се, е много удобна позиция. Нека в Брюксел решат вместо нас, ние сме малки, от нас нищо не зависи. След време, когато ТТИП стане факт, същите народни избраници като един съвременен Пилат с лекота ще измият ръцете си, казвайки дежурното "Европа така иска".
Кой иска това споразумение всъщност и кой ще има полза от него? В Европа мненията не са еднозначни. Има мощен граждански протест и подписка, събрала над 2 млн. подписа "против" споразумението в този му вид. Привържениците му го рекламират като своеобразен допинг за икономиката, който ще даде тласък вследствие на падането на митническите бариери.
Публикувани анализи, поръчани от Европейската комисия (ЕК) и от германското Министерство на икономиката показаха, че ползите от ТТИП са силно надценени. Според данните от тези изследвания, огласени по време на дискусията от Любен Тонев от КНСБ, увеличението на разполагаемия доход на домакинствата в ЕС се оценява в оптимистичния сценарий на 534 евро годишно за четиричленно семейство и на 306 евро при песимистичния вариант. Това прави средно между 2,61 и 1,47 евро на човек на седмица в зависимост от това как ще погледнем нещата - оптимистично или песимистично. С тези пари, според Тонев, може да си позволим допълнително по едно кафе, само че не всички, понеже при подобни сметки болшинството не получава нищо, а ползите са за ограничен кръг лица и компании. Те не са неизвестни. Според председателя на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов заложеното в ТТИП ще обслужи капитала от ниво Г7 нагоре. Всички останали - малки и средни предприятия, на практика отсъстват от споразумението.
Българските индустриалци да не чакат държавата, а да се организират и да направят експертна оценка какви ще са последствията за тях, съветва Чавдар Найденов от Сдружение "Солидарна България". Твърде самонадеяно е да си мислят, че ТТИП няма да ги засегне, особено при наличието в него на клауза за защита правата на инвеститорите. Тя позволява на чужденците, инвестиращи у нас, да съдят и държавата, и частни компании в специални арбитражи, когато решат, че техни права са нарушени. Таксата за началото на подобен процес е в размер на 250 000 долара, без да е ясен изходът му и без той да е публичен. Колко са българските фирми, които могат да си позволят подобен разход? Премахването на нетарифните бариери пък ще снижи екологичните стандарти. Това ще позволи навлизането на пазара на американски стоки, произведени при по-щадящи изисквания към околната среда и следователно по-евтини. Как нашите производители ще се конкурират с тях?
Според участниците в дискусията все още има време за реакция, не всичко е решено и не всичко е загубено.