Едва 20% от българите смятат, че изборите ще са честни

Малко над 20 процента от българите вярват, че предстоящите парламентарни избори ще са честни. Това показва проучване на „Алфа Рисърч“ по поръчка на БиТиВи, проведено между 26 февруари и 1 март.  45 на сто казват, че дори и да има нарушения, те няма да повлияят съществено на крайните резултати. Други 24 на сто очакват да има сериозни и многобройни нарушения. 

Малко над 52%  от пълнолетните българи заявяват, че със сигурност ще гласуват на предстоящите избори. Това е с около 3 на сто спрямо нагласите от края на миналата година.

15.3% процента от хората, които са заявили, че ще гласуват, още не са направили своя окончателен избор за кого и ще вземат решение в рамките на кампанията.

Това са близо 400 000 души. При наличието на сближени позиции между голяма част от партиите този вот може да окаже сериозно разместване върху електоралните нагласи. Тези 15% са ключови, коментира Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" в ефира на БиТиВи.

Има едни 25 процента, които все още се колебаят дали да гласуват, а други 22 на сто са категорични, че няма да отидат до урните. Социологията сочи, че обикновено тези, които се колебаят, в крайна сметка решават да не гласуват.

Възможно е, прогнозира Димитрова, при влошаване на епидемичната обстановка, да очакваме рязък спад на активността. Тогава може да се стигне до „турбулентни ефекти“ върху резултатите от вота. Прекият ефект ще се изрази в превръщането на вота в състезание между твърдите ядра и потенциал за сериозно разместване на сегашните електорални пластове. Косвеният – в по-слаба легитимност на излъчения парламент, особено в ситуация на трудно съставяне на управленска коалиция, смятат социолозите от "Алфа рисърч".

Сред твърдо решилите да гласуват 28,5% от анкетираните ще предпочетат ГЕРБ, а 23,2% - БСП. Преднината на партията на премиера Бойко Борисов се е увеличила с около 1% спрямо предходното проучване на "Алфа рисърч". Ако тази преднина се запази и още повече, ако се увеличи, ГЕРБ има шанс да спечели около една трета от депутатските мандати (80-85).

Дистанцията се обяснява с две неща – едното е сериозна мобилизация на ГЕРБ и структурите на партията. Второто е недоброто организационно състояние на БСП. Не е толкова висок ръстът при ГЕРБ, колкото е слаба мобилизацията при БСП, посочи Димиторова.

В тази ситуация ролята на следващите две партии със заявка за силно парламентарно представителство – ДПС и „Има такъв народ“– ще бъде ключова, коментира социологът.

Според резултатите четвъртото място е за обединението "Демократична България". "С 5.7% начален електорален "капитал" коалицията има високи шансове за парламентарно представителство. За тази формация е характерна мобилизацията на нейните избиратели непосредствено преди вота, а също и не малкият брой гласове от чужбина. По отношение и на двата фактора, които по принцип действат в полза на Демократична България, настоящите парламентарни избори обаче са рискови. От тази гледна точка на коалицията е нужна силна кампания и силна мобилизация, за да бъде сигурна в преминаването на 4 процентовата бариера", посочват от "Алфа рисърч".

Ако се реализира вариантът за шест до седем партиен парламент, това би дало шанс за повече коалиционни комбинации и излъчване на макар и трудно съставено правителство. Същевременно е ясно, че фрагментацията пречи на ферментацията на ясна и убедителна алтернатива. Поради това, въпреки че след изборите несъмнено ще доминира желанието да се излъчи правителство, което да се бори със здравната и икономическа криза, не може да се изключи и вариантът нестабилен парламент и нови парламентарни избори, каза още Димитрова.