Едрите стопанства ускоряват обезлюдяването на селата

Годините на членство на България в Европейския съюз и свързаното с това интегриране на нашия аграрен сектор в Общата селскостопанска политика (ОСП) налагат някои изводи и поуки. Това се казва в анализ на бившия вече председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България (НСЗКБ) д-р Петър Николов, представен пред общото събрание на организацията миналата седмица, на което за нов председател бе избран бившият зам.-министър на земеделието и член на НС на БСП Явор Гечев. Петър Николов остана в Управителния съвет на организацията.
Според Николов ОСП няма алтернатива за аграрния сектор на България и за земеделските кооперации като неразделна част от него. За добро или за лошо това е пътят. "Изминалото време е достатъчно, за да изживеем еуфорията и свръхочакванията си, че ОСП е едва ли не панацея, нещо като магическа пръчка, която ще изсипе върху родното земеделие рога на изобилието", каза той.
В периода, в който се присъединихме към Европейския съюз, мерките на OCП просто не отговаряха в най-пълна степен на потребностите на българското земеделие, защото са предназначени преди всичко за земеделие на друго организационно, технологично и пазарно равнище, земеделие, в което на преден план са изведени обществените интереси, свързани с опазването на природната среда и здравословност на храните. Нашите земеделски стопанства се нуждаят от много повече финансови средства, за да модернизират своята материално-техническа база, да повишават икономическата си ефективност и конкурентност.
Убедихме се и в това, че

ОСП не е особено справедлива

към новоприетите страни. България например започна със субсидии на площ едва 25% от това, което получават първите петнадесет държави в ЕС.
В началото, преди новия програмен период 2014-2020 г., се вдигна пропаганден шум, че ще настояваме не от 2016, а от 2014 г. да бъдем изравнени с другите страни от ЕС. Шум за нищо, защото това няма да стане и през 2020 г. Нашият пакет за хектар е 228 евро, докато за Холандия, Белгия, Германия, Франция, Гърция, Дания и др. е повече от два пъти по-голям, а за Малта - три пъти по-голям.
Това не е евроскептицизъм. Ако сме обективни, трябва да признаем, че без евросубсидиите на площ и без схемите и мерките от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) много земеделски производители, в това число и много от земеделските кооперации, щяха да фалират. Но неравнопоставеността на нашите земеделски стопани е факт.
Директните плащания за новия програмен период на ОСП през 2014 г. се извършиха по преходни правила, а ПРСР закъсня повече от година и половина.
Едва сега нещата вече са в голяма степен ясни. Нашата задача е максимално да се използват всички възможности по всички схеми, за които кооперациите имат право на подпомагане, а също и по всички възможни мерки от ПРСР. Но ако разчитаме само на субсидиите и на еврофондовете, ще продължим да изоставаме, ще бъдем все в ролята на догонващи.
Необходимо е най-после да имаме

Национална стратегия за развитие на аграрния сектор

В България след ликвидационните съвети бе възприет тотално изкривен модел на земеделие. И докъде стигнахме? До неголям брой, но много едри земеделски стопанства - истински латифундии от южноамерикански тип, които обработват по 100, 200, 500 хиляди и дори над 1,3 млн. декара. Тези несъразмерно големи земеделски стопанства са катализатор, който ускорява обезлюдяването на селата.
Стигнахме до много на брой, но дребни, стопанства - от над 86 000 бенефициенти, получаващи субсидия на площ, като над 81 000 са до 1000 декара. Аграрният сектор е потънал в монокултурно земеделие, което е една от главните причини брутната добавена стойност за 7 години да падне с 25%, отбеляза Петър Николов. Според него това също е предпоставка за очертаващия се

регрес и застой в сектора

Тези деформации за последните 20 години очертаха трайна тенденция - концентрация на земята и капитала в едноличните земеделски структури; монопол при арендуването; много тежко състояние на животновъдството, овощарството и зеленчукопроизводство; ниска добавена стойност, особено в зърнопроизводството.
България изнася субсидирано зърно. А ако това зърно се преработи в продукти от животновъдството, добавената стойност би нараснала 10-15 пъти. Губим не само пари, но и над 500 000 работни места според изчисленията на БАН.   
Съвременният модел на земеделие означава

балансирано развитие на всички подотрасли

а това налага с икономически лостове да се създава икономически интерес като условие за такова развитие. Дано по-скоро се осъзнае необходимостта от преформатиране на схемите по ОСП към прогресивно стимулиране на производството на храни с висока добавена стойност, смята Николов. Според него, а и според колегите му, сегашният модел на аграрната ни политика е много скъп и нискоефективен.
Трябва да използваме съществуващите възможности и да създаваме нови, за да развиваме подотраслите, обявени за приоритетни. Да се ориентираме към диверсификация на производството, към проекти по ПРСР, свързани с поливното земеделие. А защо не и към колективни инвестиции в предприятия за преработка на суровината, която произвеждаме, заяви Петър Николов.
Днес в ЕС съществуват около 160 000 кооперативни предприятия, които са собственост на 123 млн. членове и осигуряват работни места за 4,5 млн. души. Общата стопанска дейност на тези организации възлиза на

над 1 трилион евро годишен оборот

Тоталитарни измислици ли са това? Не друг, а генералният секретар на ООН Бан Ки Мун заяви на 64-ата асамблея на организацията: "Кооперациите напомнят на международната общност за възможността да бъдат едновременно икономически стабилни и социално отговорни". И още: кооперациите не могат да бъдат инструмент на политиката. Силата на кооперациите е в тяхната икономическа самостоятелност и политическа независимост.
НСЗКБ трябва да следва и да утвърждава като линия на поведение стремеж към конструктивност и диалогичност, към решаване на проблемите чрез диалог, в който натежава силата на аргументите, а не аргументите на силата, препоръча Петър Николов. И в същото време да проявяваме много по-голяма настойчивост в работата с компетентните държавни органи от законодателната и изпълнителната власт, допълни той. Не трябва да се примиряваме и с най-малките опити за превръщането на НСЗКБ в придатък на Министерството на земеделието и храните, в негов параван за симулиране на дейност с неправителствените организации, категоричен бе бившият председател на организацията. Според него аграрното министерство понякога проявява странна слабост към някои организации,

представляващи главно едрия бизнес

с тях контактува и обявява това контактуване за "съгласуване с браншовите организации". А нашият съюз, макар да е сред най-масовите организации в аграрния сектор, макар да е представен във всички помощни органи на МЗХ и на Държавен фонд "Земеделие", го държат надалеч, заяви Петър Николов. В България има може би над 100 неправителствени организации в сектора. Бедата не е в големия брой, а в това, че някои от тях не представляват никого.