Еднократна употреба

Ако някой някога се нагърби със задачата да създаде енциклопедия на политическата екзотика, ще трябва да направи дълъг престой в България. Защото тук има сериозни постижения в тази сфера.
Няма друга държава в Европа, която в рамките само на 9 години цели 2 пъти да е давала мнозинство в Народното събрание на извънпарламентарна партия. Такъв беше случаят с НДСВ през 2001 г. и с ГЕРБ през 2009 г. Това е симптом за няколко неща - за мистична политическа умонагласа или поне за симпатичен инфантилизъм на избирателя.
Гласуването за извънпарламентарна партия като символ на идеята, че тя ще сътвори чудо от нищото, може да проработи единствено във вълшебна приказка с феи и еднорози. В реалния свят тази комбинация от мистицизъм и политика всеки път гръмва като колба на алхимик в лицето на избирателите.
Сега по същата вълшебна пътека към сърцето на избирателя стъпва и новата формация на Меглена Кунева. Въпреки че като Годо от пиесата на Бекет най-накрая на изборите тя може и да не се появи в парламента изобщо, около нея се нагнетява театрално и социологическо напрежение. А това освен за политическа поезия намеква и за поредния опит за социално инженерство. В България очевидно някой трайно специализира в създаването на партии за еднократна властова употреба. А това води след себе си до трайна деградация на всякакъв идеен и идеологически опит. Заради инженерите политиката се превърна в конспиративен трилър, а идеите се сведоха единствено до лично самообслужване чрез властта. Заради това Кунева не е лекарството на проблемите.
Тя е просто бележка под линия в енциклопедията на екзотиките.