Еднодневки за милиони

Всичко, построено в годините на злощастния преход, е некачествено. То е предадено недовършено и веднага се нуждае от ремонт. А парите за това строителство са безумно много. Това са пари народни, те са хвърлени кажи-речи  на вятъра. Защото никой не си гледа работата както трябва, а ей тъй - пет за четири, ден да мине друг да дойде, карай да върви... 

Кое да върви, като нищо не върви? Кой дава акъл, кой проверява, кой изпълнява? Отгоре до долу принципите са: пари да се печелят, качеството не е важно, очи да се замажат, богатството е на първо място. Кой се обогатява? Този, който не знае, който не може, който не работи! И тъй вече 30 години - години на разруха, на ликвидиране на построеното отпреди тях, което стърчи като руини в цялата страна. Строят се само скъпи еднодневки. Така е с пътищата, с преустройството на Ларгото в столицата, на площад "Славейков", на "Графа", на "Витошка", превърнати в площадки за непрекъснати ремонти и строежи за обогатяване на нови милионери. А народът страда, няма пари за повишаване на заплати и пенсии, няма средства за наука, за култура...

Столичната управа сега мисли за голямо преустройство на площад "Света Неделя", проектирано от известен, прочут чуждестранен архитект. Хубаво, но кой ще го изпълнява този проект? Пак тези, които си оставиха ръцете на предишните несполучливи обекти ли? Може би ще внесат и работници? Може ли всичко да се внесе? Да се внесат добри и съвестни изпълнители, специалисти, които да изработят всичко така, че то хем да пълни очите, хем да не е такова, че веднага да се нуждае от ремонт. Не, това не е възможно в нашите условия! Няма кой да извърши такъв "подвиг". Та нали българските добри архитекти, специалисти и работници точно заради тези условия на работа, заради несправедливите оценки на труда и заплащането им се изнесоха от България!

У нас всичко е с главата надолу - този, който не знае, който не е учил достатъчно, който не може, той получава най-много. Още в началото на промяната бе забравен най-важният принцип: Умният непрекъснато, цял живот се учи - той се усъвършенства, а глупакът знае само да поучава. Докато управниците са еднокнижници, докато те определят качеството на работа и цената на труда, все тъй ще е - ще се хабят народните пари, ще ставаме все по-бедни и само ще страдаме. Затова този замислен нов ремонт е по-добре да не се почва.  

А може би целта и тук е отново да се обогатят  някои? Защото държавата и управниците мислят само това - откъде да вземат повече пари. Целта им е печалбата. Затова "Витошка" не стана улица на културата, на книжарниците и киносалоните, а улица на кръчмите - за повече наеми, за повече пари за столичната управа. Резултатът днес е разбити плочи, няма тротоари, а само опасни руини, за чийто ремонт пак ще трябват много нови средства. Работниците също следват примера на управниците - и те не работят както трябва, а мислят само колко ще спечелят. 

Държавата иска неимоверно високи наеми за малки помещения по улиците и по пазарите. Търговците трудно издържат и си го изкарват от клиентите. Навсякъде и във всичко у нас е така и излиза, че ние сме принудени да се самоизяждаме. Ама не е луд този, който изяжда зелника, а този, който му го дава! А ние сме виновни, че си избираме такива управници!