Едно кресло - шестима претенденти

Всяко от основните европейски политически семейства (без евроскептиците) има свое лице в кампанията за председател на Европейската комисия. Смята се, че реално шансове да оглавят изпълнителното тяло на ЕС имат само Мартин Шулц и Жан-Клод Юнкер. И другите кандидати, и най-вече техните виждания и цели, обаче заслужават интерес:

Мартин Шулц - кандидатът на ПЕС
Мартин Шулц е политик от Германската социалдемократическа партия, председател на Европейския парламент от 2012 година. Той е роден на 20 декември 1955 година в Хелрат, днес част от Ешвайлер в провинция Северен Рейн-Вестфалия. Шулц е роден в семейство на полицай. Работи като продавач на книги, а политическата си кариера започва като общински съветник (1984-1999) и кмет (1987-1998) на Вюрзелен. След 1996 година е депутат в Европейския парламент, а от 2004 до 2012 година оглавява групата на социалистите.
"Аз съм германец, от скромно семейство, но поколението на моите родители трябваше да направят болезнени жертви, да работят дълго, да плащат високи данъци и да получават ниски заплати. Те искаха обаче децата им да живеят по-добре. Ние имахме живот, който те нямаха, но мечтаеха за него", каза Шулц в речта си при избора му за кандидат за председател на ЕК. "Но през последните 5 г. политиците поискаха подобни на живота на моите родители жертви от хората. Има хора с различни мнения какво спешно трябва да се направи - популистите говорят едно, националистите - друго, появиха се расизъм, антисемитизъм, демони, които сега връхлитат върху хората", продължи Мартин Шулц. Сега различията се разрастват - бедните стават по-бедни, богатите - по-богати, 120 млн. европейци живеят в бедност. Това е срамно - 27 млн. от тях не могат да намерят работа. В някои държави всеки втори мъж или жена са без работа и това е цената за кризата. А жените са сред най-засегнатите. Трябва да сложим край на това", подчерта Шулц.
"Отправям въпрос към всеки от нас - социалистите и социалдемократите - все още ли можем да усетим болката? Дали усещаме болката на един млад човек или млада жена, които пращат многократно CV-та на различни места и получават отговор "не"? Дали усещаме болката на 50 г. хора, които в момента са загубили работата си и вече не могат да плащат ипотеката си, а на родителите, които не знаят кога и откъде ще дойде топлото ядене за техните деца? Мисля, че само ако успеем да усетим тази болка, ще заслужим да спечелим и изборите", посочи той.

Жан-Клод Юнкер, кандидатът на ЕНП
Жан-Клод Юнкер е люксембургски политик от Християнската социална народна партия. Роден е на 9 декември 1954 г. в градчето Реданж в западната част на страната, но израства в Белво. Баща му е работник в черната металургия. Юнкер завършва право и през 1980 г. получава адвокатски права, но никога не практикува професията, а се насочва към политическа дейност. Той е министър-председател от 20 януари 1995 г. и председател на Еврогрупата от 1 януари 2005 година. Към март 2012 г. е най-дълго управлявалият правителствен ръководител в Европейския съюз. Юнкер е несменяем лидер на страната в продължение на 18 г., но през юли 2013 г. той връчва оставката си на държавния глава великия херцог Анри. Дотам се стига след шумен медиен скандал, свързан с разкритията за редица нарушения и злоупотреби в разузнавателната служба на страната SREL, продължавали с години.
Бившият Господин Евро се обявява за "повторно обединяване на Европа" чрез развиване на социалните измерения на единния пазар и на валутния съюз. В същото време той подчертава, че води кампания за една "Европа, която създава работни места и растеж, без да харчи пари, с които не разполага". Думата "икономии", станала нарицателно за водената от Ангела Меркел и Европейската народна партия политика през последните години, не е етикет, който той би сложил на своя управленски проект. Вместо това се изказва в подкрепа на "здрави публични финанси", тъй като "няма растеж без тях".
"Не трябва да оставяме социалните политики на социалистите. Можем да се справим по-добре с тях. Можем по-добре да се борим срещу безработицата", заяви Юнкер в речта си, преди да бъде избран. "Социалистите само говорят за борба с дълга. В действителност ние го правим", каза още той. "Нуждаем се от работа, нуждаем се от растеж. Искаме да подобрим конкурентоспособността и по тази причина трябва да подкрепим малките и средните предприятия", каза още кандидатът на ЕНП за председател на Еврокомисията. "Ние сме общност, основана на права", подчерта Юнкер и добави: "Искам Европа да остане континент на мира".

Ги Верхофстат, кандидатът на либералите
Белгиецът е роден през 1953 г. и също като повечето конкуренти за поста шеф на Европейската комисия започва политическата си кариера в младежка политическа организация. В неговия случай това е Либералният фламандски студентски съюз в Гент, където Верхофстат следва право. Впоследствие става общински съветник в същия град. Изкачва се в йерархията до депутат в долната камара, министър за бюджета, сенатор и национален президент на фламандските либерали и демократи. През 1999-а той става премиер на Белгия и остава на поста до 2008 година. После - през 2009-а, влиза в Европейския парламент, като оглавява групата на либералите и демократите.
Верхофстат е федералист. И постоянно подчертава, че той единствен измежду претендентите за председател на ЕК има задълбочена програма за реформа на ЕС. Тя включва неутрализиране на спада в кредитирането, възможност за вземане на заем срещу залог в която и да е страна на ЕС от всеки гражданин, създаване на облигации, които ще облекчат дълговата криза, и учредяване на европейска енергийна общност. "Това, което се опитвам да кажа, е, че консерваторите и социалистите вече нямат виждане за Европа. Моята програма има елементи, които постановяват, че нямаме нужда от нов дълг, но имаме нужда от повече интеграция в банковия сектор, капиталовия пазар, енергийния пазар и пазара на услугите. Тази стъпка напред в интеграцията може да се използва като двигател за растеж. Също както бившият президент на ЕК Жак Делор (също федералист) постъпи с вътрешния пазар", разкрива възгледите си Верхофстат.
Имаме възможност да направим Европа по-добра и да подкрепим създаването на нови работни места и осигуряването на благоденствие, твърди той.

Ска Келер, кандидатът на Зелените
"Имам си една мечта - Европа да позеленее. Повече климатична справедливост, повече зелена справедливост. Ние сме едно зелено семейство и се борим за отворена и демократична Европа", заявява Франциска (Ска) Келер, когато печели номинация за председател на Европейската комисия на вътрешни общоевропейски избори на Зелените. Родената през 1981 г. германска евродепутатка умее да печели симпатиите на младите европейци - с чаровна усмивка, интелигентно и модерно говорене по теми, които традиционно убягват на представителите на големите политически семейства. По време на дебатите между претендентите тя критикува двете големи партии, че избягват да поставят темата за американското подслушване на европейските граждани. Проповядва промяна и път, различен от предлагания от двете големи партии в ЕС.
Ска Келер е завършила ислямология, тюркология и еврейски изследвания в Свободния университет в Берлин. Омъжена е за финландския деец на Зелените Маркус Драке. Говори общо шест езика: турски, финландски, немски, донякъде испански и английски и начално ниво на италиански език. В ЕП се е специализирала в областта на миграцията и в отношенията с Турция. В редиците на немските Зелени постъпва през 2002 г., но се занимава с политическа дейност още от 1995 г., когато като пънкарка е част от антирасистки младежки клуб в градчето Губен в провинция Бранденбург. Тогава тя се бори с дискриминацията срешу чужденците. "Винаги съм се борила срещу несправедливостта. Това е логично и нормално за мен", обяснява години по-късно вече като политик Келер пред в. "Ди велт".

Жозе Бове
Бунтовникът от село, който мисли глобално и действа локално. Бившият фермер и настоящ съпредседател на европейските зелени от ранни години има опит в действията срещу властта. На младини отказва военна служба. Оглавява селски бунт срещу строежа на военна база във френския град Ларзак. Изключен е от йезуитско училище край Париж, защото "няма вяра". Но действията му подчертано показват увереност в една отсъстваща справедливост, която има нужда от протест и схватка, за да бъде защитена. Участва в блокадите на "Грийнпийс" около атола Моророа, докато французите правят там ядрени опити. Разрушава или по-точно разглобява сградата на ресторант "Макдоналдс" - отново в своята родна страна. И върху останките от нея издига плакат: "Нека френската република запази това дотогава, докато Вашингтон не отмени санкциите срещу сиренето рокфор".
Бове прекарва години в борба с налаганата глобализация, американското говеждо, напомпано с хормони, унищожаването на френската културна и кулинарна самобитност. Дори влиза в затвора. И става основател на алтерглобалисткото движение АТТАК.
През 2007 г. Бове е един от 12-те кандидати за президент на Франция. Получава 1,32 процента от гласовете. След това става част от френската екологична коалиция Europe Ecologie. Влиза в Европейския парламент като зелен депутат. И дели номинацията на своята партия за председател на Еврокомисията със Ска Келер.

Алексис Ципрас, кандидатът на Европейската лява партия
Ципрас е лидерът на гръцката лява коалиция СИРИЗА, която се бори срещу налаганите в южната ни съседка меморандуми за орязванията на социалните разходи. Критикуват го, че от всички кандидати за президент на Еврокомисията се оправя най-трудно с чуждите езици, от които говори единствено английски. Гъркът действително не е обиграният еврократ. Но именно това е неговото предимство.
"Демокрацията беше първата жертва на кризата", казва в едно от многобройните си интервюта в последно време Ципрас. Обяснява, че Европа има нужда от преоткриване на своята демократична същност на базата на солидарността. Агитира за нужда от по-широко гражданско участие във вземането на решения като противовес на налаганите в момента икономии. И не спира да повтаря, че европейските политици жертват обикновените хора, за да запазят интересите на банките.
Ципрас има силни връзки със своя народ и хората, чиито интереси защитава. Роден е през 1974 г. в Атина. Става строителен инженер и работи това, за което е учил. Но паралелно се развива и политически, като се присъединява към гръцката левица още в училище. През 2004 г. става член на централния политически комитет на "Синаспизмос" - основна партия в коалицията СИРИЗА. Четири години по-късно е вече президент на цялата коалиция. С разрастването на бедността в резултат от прилаганите икономии в Гърция влиянието на СИРИЗА се увеличава многократно, което изпраща Ципрас в голямата политика не само на гръцко, но и на европейско ниво.