Едни цапат, други поклон правят

Илия Борисов

Докато вандали, мине не мине време, изцапат  Паметника на съветската армия или някой друг символ на паметта българска, в осеяната с природни хубости врачанска земя наред с другите забележителни места почитат и войнишките паметници. Те са израз на признателност на поколенията към великата саможертва на падналите в четирите войни на България в различните години на отминалите векове. Цели 100 години са строени и изграждани в различните населени места и сега може да се видят, ако се обходят 122-те селища на областта - 8 градове и 114 села. И ги има не само в големите и популярни села Салановци, Хайредин, Остров, Алтимир, Бутан, Чирен, Хърлец, Търнак, Гложене, Добролево, но и в малките поселища - Ботево, Руска бяла, Люти дол, Люти брод, Ребърково, Върбица, Ботуня, Сираково, Тлачене и др.
Един от най-новите и по-значимост най-голям и оригинален войнишки паметник бе открит през 2008 г. в обновения и процъфтяващ град Мездра. Той е дело на разградския скулптор Любомир Добрев. Посветен е на загиналите 500 храбри воини от различни поколения и участници във всички войни, пролели кръвта си за мира и свободата на България. Съвременната скулптурна композиция украсява централната част на града и е сред двадесетте впечатляващи скулптурни творения в изграждащата се от няколко години алея от камък. Всичко се реализира с доброволни дарения на много фирми и институции.
Сред новите паметници ще споменем и този в малкото и китно балканско селце Кален. Инициатор за издигането му е популярният не само в този район, но и в страната майстор-каменоделец Въто Цолов. Той има творчески изяви с големия скулптор проф. Крум Дамянов в Шумен, Стара Загора, Хасково, Велико Търново, Враца и на други места.

Много трудно и невъзможно е да се определи кой от всички тези войнишки паметници е най-популярен и значим. Безспорно е обаче, че войнишкият паметник на гаровия площад във Враца е най-оригиналната художествена творба. Негови автори са скулпторът Кирил Шиваров и арх. Петър Дограмаджиев, създатели и на други паметници. Каменоделецът Найден Тодоров е показал цялото си майсторство при моделиране на главата на лъва. Всичко е от сив гранит, бял врачански камък и бял мрамор. Издигнат е на това оживено място, за да напомня на живите за отдалите живота си офицери и войници от прочутия с воинските си подвизи 35-ти Врачански полк, 196 са от Врачанско. Ето как описват тази творба познавачи: "Характерно за паметника е завладяващото композиционно единство на отделните негови елементи. Върху почти кръгла основа, оградена от бял каменен парапет и насечена от четири стълби, се издига сив гранитен постамент, напомнящ по своята форма крепостна стена. Тежките бели мраморни плочи и картата на водените от врачанските бойни поделения сражения, сполучливо подсилват архитектурните форми и правят авторовия замисъл отчетливо ясен..."
Най-силно впечатление предизвиква изваяната от бял камък глава на лъва. Толкова е истински, сякаш е жив и по естествен път символизира себеотрицанието и мъжеството на народа в борбата за защита и опазване на родната ни земя и националната независимост.
Ако случайно попаднете в селото на прочутите каменоделци от Царевец, известно в старо време като Влашко село, ще се убедите, че занимаващите се преди с този занаят около 400-500 човека умеят да одухотворяват камъка и да го превръщат в неописуема красота. Тези хора с умението и труда си украсиха столицата, родното Черноморие и десетки градове в страната. Може би един от най-сполучливите войнишки паметници тук е издигнат и монументът е най-значимото нещо в селото. Изява е на познатия скулптор Кирил Шиваров. Така отличаващи се с привлекателния си вид са и паметниците в Горно Пещене, Козлодуй, където е оформена и паметна стена на загиналите във войните, в Михайлово, Оряхово, Търнак, Гложене, Бутан, Ботево и Чирен, където е построена чешма в прослава на загиналите, в Попица - с паметната стена на отишлите си от живота, и др.
Много известни по онова време именити скулптори и архитекти са участвали в проектирането и издигането на паметниците. Сред тях са и група творци от Враца, славеща се със своите традиции и с такива забележителни скулптори като Андрей Николов и проф. Иван Фунев. Немалка роля имат и десетки каменоделци от Италия, участващи в строителството на железопътната линия от София до гара Роман, през 1897 г. Някой от тях се заселиха и поколенията им останаха да живеят в село Върбешница.
Ще спомена и за вълнуващите духовни паметници, възпяващи драматизма и героизма в борбата за нов живот. Това са книгите на Аврам Митев - "Отрядът на война", на журналистката Цветана Евгениева - "На война без повиквателна", на Александър Милов-Сашо - "Доброволците от Люти брод в Отечествената война 1944-1945 г.", на историка Александър Иванов - "Врачанския край и Отечествената война 1944-1945 година". И сред тях най-монументалната и емоционално написана богата творба с живописни цветни илюстрации - "Паметници на признателността във Врачански окръг", сътворена от отишлия си от нас старши научен сътрудник Иван Райкински - директор на Историческия музей.
Въздигнати са възпоменателни паметници и на такива герои от Отечествената война като Динко Петров - Бай Юшан от Мездра, Иван Начев-Балкан от Нивянин, Христо Николов от Камено поле и десетки други.
Докато я има България ще се мълвят безсмъртните Вазови редове:
Българийо, за тебе те умряха!
Една бе ти достойна зарад тях.
И те за теб достойни, майко, бяха.
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.