Едни и същи сценки

Бях на първия протест срещу Пеевски, на 15.06.2013 г., някъде около 18 ч. Същото място, същите хора, същите искания, 12 години по-късно... 
През това време същите борци срещу Пеевски два пъти влизаха в коалиция с Борисов, препраха на няколко пъти образа на самия Пеевски, Ицо Хазарта от обикновен софийски дришльо дори се уреди за евродепутат и вече не му се чува много гласчето... И т.н., примерите всички сме ги видели и някои даже сме ги запомнили.
А междувременно гусин Пеевски, при цялата тая "борба", расте ли, расте - и в преносен, и в буквален смисъл. 
Има един афоризъм, който се приписва на Айнщайн, макар че едва ли той е авторът. Но напълно важи и за днешните протести - да правиш едно и също вече 12 години и да очакваш различен резултат, е дефиницията на лудост. Та, ако това действително беше цветът на нацията, би трябвало да демонстрират малко повече интелект. За съжаление отново и отново гледаме едни и същи сценки, които вече е ясно как свършват. 
За тези от нас, които не гледат политиката през партийни очила, това е просто поредният семеен скандал в дясното пространство, който се разиграва почти всяка година по един или друг повод. И е с абсолютно предизвестен край. 
Съжалявам, но позата на борци за свобода и демокрация отдавна, още преди много години, си остана само поза и нищо повече. Затова и тези протести не могат да съберат някаква критична маса (освен от фенове на ПП-ДБ) и освен нови избори - отново, с напълно предизвестен край - няма да постигнат нищо друго (дребни корекции по бюджета не се броят, това е работа за комисиите в НС, сори). 
На България трябва друг тип политика, защото емпиричните данни от последните 30 години ясно показват, че тази не работи. Дано някой ден протестиращите осъзнаят това. Иначе са обречени да си гонят опашката до безкрай.

Фейсбук