Едни чакат помощи, други просят

Според изследване на ЕВРОСТАТ преди време, българите са на трето място по мързел! Досега бяхме най-бедните, най-нещастните, сега ни класираха и като едни от най-мързеливите. В челните редици сме! В изследването се конкретизира, че 232 хиляди у нас са хората, които въобще не търсят работа, а 25 хиляди биха работили, но не веднага. Според изследването българските мъже са доста по-мързеливи от жените. Ще се съгласите, че мъжете ни се оказаха не така силни психически както жените. Мнозина от тях сякаш "изгубиха почвата под краката си", трудно си намират място за работа, не са толкова инициативни, не се приспособяват лесно към новите условия в живота. Повече са мъжете, които днес са в депресия, които даже посягат на живота си.
Не знам дали данните от изследването са точни, но като гледам страната ни на какво бунище прилича, като виждам изоставените руини от предишните фабрики, заводи, стопанства, като съзерцавам с болка пустеещите земи, необработените овощни градини, почвам да си мисля, че ние наистина не сме нито добри стопани, нито пък сме онези работливи хора, известни по света с трудолюбието си. Никак не ми се иска това да е вярно. Но вървя по улицата, на която е домът ми, и не ми се гледа какво е около жилищните ни блокове! Пълно е с боклуци - найлонови торби, угарки, мръсни хартии, смет всякаква! Че и фекалии на кучета и какви ли не още отпадъци от живота ни труден и тъжен! Смрад се носи от боклукчийските кофи, които непрекъснато са разравяни и разхвърляни от хора, които старателно извършват "разделното събиране" и взимат своя пай, осигуряващ им препитанието. И кои са тези, които създават тази ужасна картина? Ние - уж работливите, уж съзнателните. Колко от нас пазят чисто, колко от нас се навеждат да събират боклуците? Но такива ли бяхме и кой ни направи небрежни и нехайни?
Лошото дойде от това, че няма къде да се работи, че си разрушихме стария ред, без да сме си построили новия. Къде да работят хората, като ги няма фабриките и заводите? Вярно е и че младите вече не искат да се трудят без подобаващо заплащане. А и голямата безработица у нас роди страшни и грозни несправедливости. Новите работодатели се оказаха жестоки и тиранични експлоататори. Те превръщат хората направо в роби! Не се спазват задължителните,  елементарните трудови норми, не се осигуряват условия за работа - инструменти, облекла, храна, почивки! Липсва и трудова дисциплина. Неподходящата атмосфера за резултатен трудов процес създава условия за злополуки и беди. Отчаяни са хората от липсата на подобаващо заплащане на труда им. Принудени са да работят при унизителни условия, даже и безплатно, защото навън ги чака безработицата! Търпят унижения от работодателите си, чакат с месеци да им се изплатят заплатите! Мълчат, работят без трудови договори, поемат рискове всякакви, само и само да си изкарват прехраната. Това ли заслужаваме българите?
Не, не сме били мързеливи! Не сме били като "мързеливата Богданка"! Още е жива  народната ни мъдрост: "Залудо работи, залудо не стой!" Но младите казват: "Ама залудо, без пари, как да работиш, какво да ядеш?" Затова и голяма част от българите сега живеят и се трудят далеч от родината си. И там те доказват, че са работливи и способни. Оценени са добре, заплатите им са прилични, купуват си къщи, децата им се учат в престижни училища и университети. Голямата част от тях няма никога вече да се завърнат в България. Ние, останалите тук, под позорното клеймо "мързеливи" ли ще живеем? Отчаянието ни завладя, промени ни за лошо. Животът ни стана несигурен и труден. Всичко се обърна с главата надолу и мнозина се въртят в порочен кръг. Обезвериха се. Множат се тези, които се разболяват от мъка, че нямат работа, че не успяват да се справят с трудностите. Някои се пропиват, други се самоубиват. Доста са тези, които разчитат на случайности, на късмет, на печалби от тото, от лотария. Едни чакат помощи, други просят. Роят се и крадците. Кражбата стана професия. Мързеливци има, те пълнят заведения, кафенета. Има ги, не можем да отречем. Но имаше ли ги толкова много преди промяната? И кой научи хората да разчитат на социални помощи?
Честният труд не е на почит у нас. Не се цени, не е заплатен! Не се призна животът и трудът и на милионите българи, построили   красива, спокойна и сигурна България. Те са пенсионерите, мизерстващи в държавата, за която безкористно са се трудили. Днес те са обявени за "бреме"! Оставени са на доизживяване. Младите не искат да са като дедите и родителите си. Затова те не се хващат на каквато и да е работа. Не са за оправдаване, но истината е, че у нас трудът и заплащането не вървят ръка за ръка. "Новият ред, новото време, новите управници" носят вината да се множат мързеливите българи и да се прочуем с такава позорна слава. Много от българите днес са лишени от труд, който да носи сигурност, стабилност, удовлетворение и радост.