Една трета от българите са склонни да дадат подкуп
Около една трета от българите споделят, че биха дали подкуп. Близо 50 процента пък са готови да нарушат законите, опитващи се да противодействат на сивата икономика.
Това показват резултати от проучване, представено днес от Института за изследване на обществата и знанието към БАН. Изследването е направено през последните три години и носи името "Икономиката в сянка - осъзнавано и добре замаскирано нарушаване на законодателството и социалните норми".
Експертите към БАН коментират, че българинът няма критично отношение към сивата икономика, наблюдава се дори толерантност към сенчестите практити.
Едва около 50% от анкетираните 1000 души над 15-годишна възраст споделят склонност към съобразяване със социалните норми. Останалите клонят по-скоро към поведение, включващо елементи на несъобразяване или директно неспазване на отделни закони.
65% от участвалите в изследването считат, че сивата икономика е най-бързият начин да се изкарат повече пари. Едва 36 процента определят явлението като "тежко морално престъпление".
Тези отговори могат донякъде да се обяснят друго схващане в обществото - че законите ни не са добре написани и не са напълно приложими за реалния живот. На това мнение са около 70 процента от анкетираните.
Близо 40 на сто от българите са съгласни да работят без договор, а над 30 процента приемат да им се плаща на ръка и да бъдат осигурявани на по-ниска сума.
При икономиката в сянка се извършват принципно разрешени от закона икономически дейности, но тя не трябва да се бърка с черната икономика, при която има дейности, преследвани от закона. При сенчестата икономика се допускат нарушения на фискалното, на финансовото и най-вече на трудовото и на социално-осигурителното законодателство, обясни проф. Емилия Ченгелова при представянето на проучването.
По думите й изследването е установило, че колкото по-висока е образователната степен на българите, толкова в по-голяма степен те се склонни да спазват законодателството.
Друг извод на учените е, че българите са повече материалисти, отколкото идеалисти. 81% от анкетираните предпочитат да преследват лични материални изгоди, а не се интересуват от идеални и висши цели.
