Една любов с предизвестен край

1866 година, Москва. В заможно търговско семейство се ражда Василий Кандински. Завършва университет със специалност право, предлагат му кариера като преподавател. Но младият мъж отдавна е решил, че неговото призвание е рисуването и през деветдесетте години заминава за Мюнхен да учи изобразително изкуство в тамошната академия. В началото на ХХ век създава школата "Фаланга" заедно с други модерни творци.
1877 година, Берлин. В семейството на зъболекар се ражда Габриеле Мюнтер - Ела. Останала на 9 години без баща, с майка, страдаща от депресии, девойката не успява да завърши училище. Но обича да рисува и това й се удава. Берлин не й дава нищо ново и тя заминава за Мюнхен, за да учи във "Фаланга".
1902 година. Фаталната година. Габриеле е ученичка на Кандински. Млад и красив, с аристократична осанка и изискани маниери. Мъж с поглед в бъдещето. Мъж от друг свят. Габриеле е в небесата, защото геният я е забелязал. И я е дарил с 25 дискретни целувки, когато една вечер изчезва. Приятели й съобщават, че е отишъл в Мюнхен да посрещне съпругата си. Ударът е жесток - никой не е знаел, че Василий е женен. А Габриеле осъзнава със страшна сила, че се е влюбила безпаметно. В женен мъж. Неверен мъж.
"Нямам нищо общо с Аня, ние сме братовчеди - уверява я той. - Ще се разведа и ще се оженя за теб." И Ела вярва... защото иска да вярва и друго не й остава. И става негова спътница в живота. Двамата пътуват, двамата рисуват, търсят нови изразни средства, нови хоризонти... А документите за развода се бавят, не идват и не идват. Ела мечтае - за дом, за деца, а хората я наричат курва. Василий обаче се интересува само от своето изкуство. В отношенията им се настанява недоверието, щастието не е пълно и любовта започва да се пропуква. И когато разводът най-сетне е факт, предложение не последва.
Но идва Първата световна и Кандински трябва да замине за Русия. Времената са несигурни, Габриеле заминава за Дания, за да избяга от войната, и се прехранва с рисуване на портрети. И пише до Москва. Ред след ред, писмо след писмо. Но от Василий няма отговор. Не може да има друга причина, освен да е мъртъв. Тази мисъл й дава нови сили - да се представи за неговата съпруга. И за първи път Ела заживява с гордо вдигната глава, като законна съпруга. Но не задълго. От Ваймар идва писмо с вест, по-страшна от смъртта - господин и госпожа Кандински искат да им бъдат върнати неговите картини. Госпожа Кандински! Габриеле припада.
След години на възстановяване тя трябва да се научи да живее наново. И да обича наново...
Мери "Пийти" Бесон работи като кураторка в Музея на изкуствата в Милуоки, дом на най-голямата колекция платна от Габриеле Мюнтер в Северна Америка. Четиринайсетте картини са гордост за музея и център на сбирката "Немски експресионизъм". Бесон открива нещо изключително в работата на художничката - емоционална дълбочина, интелектуална енергия, и решава да пише за нея. За да усети наистина духа на Мюнтер, писателката пътува до Мюнхен при творбите на художниците от нейния кръг "Син ездач", до Мурнау - при "Жълтата къща" в подножието на Баварските Алпи... Преди това Мери Бесон е преподавала английски на гимназисти и е била администраторка в университета на Милуоки. Със съпруга й са отгледали три деца, а сега делят времето си между Милуоки и "Бруклин" в Ню Йорк.