Eдна изложба за българската държавност

Една изложба, започнала на 8 януари 2014 г. в столична галерия и преди това обиколила 36 места, в т.ч. в Европарламента в Брюксел, Мюнхен, Берлин, Браила, Босилеград, Одрин, Ереван и редица български градове от Силистра до Самоков, предизвиква не само оправдан интерес, а е и повод за въпроси. Въпроси, които нашето общество някак или плахо си задава, или по традиция ги отлага за "подходящи времена". И докато обществото ни се раздира от противоречия, скандали, вечно противоположни мнения по всички обществено значими теми и разногласия, дори по отношение на национални каузи и сигурност, съседни и по-далечни страни прилагат действия за обединение, идентичност и сплотяване около идеи, най-често свързани с националната история, които са в основата на консолидиране на самото общество. Особено в периоди на кризи и загуба на вяра в идентичност и държавност.
"България в блясък" чрез представянето на "Владетели и дворци на Третото Българско Царство" предлага фотоси на скромните по своите размери и съдържание български дворци, красиви сгради от времето на строителите на съвременна България, манастири, черкви и икони, свързани с българските владетели след Освобождението. Идеологически причини и лични трагедии са съпътствали оформянето на обществено мнение в полза на забрава за голяма част от периодите от обявяването на независимостта на държавата ни до края на Втората световна война. Същото важи и за част от личностите, които са водили България в тези години, личности, за по-голямата част от които не може да се каже, че са работили против интересите на България. Напротив. Съвестните наши историци са наясно с делата и следите им в нашата история. Същото важи и за живота, делата, заслугите или грешките на тримата ни владетели след Руско-турската освободителна война, когато България за десетилетия успява не само да се обедини, да спечели война, да загуби територии с българско население, но и да достигне забележително икономическо развитие и да изгради всичките си обществени, научни и културни институции.
Ако се оставят настрана идеологически оценки, наслоена омраза поради коренно различни разбирания за обществено развитие или просто заради жертвите, които са дадени и от двете страни на барикадата, всеки посетител на тази изложба би се гордеел колко красиви са дворците, поне на снимките, колко величествени са манастирите ни, винаги подкрепяни и от същите тези владетели, колко достолепни са портретите на княз Александър І Батенберг, цар Фердинанд и цар Борис ІІІ, както и тези на техните фамилии. Изложбата е посветена на 120-годишнината от рождението на цар Борис ІІІ, но ясно показва колко малко знаем подробности от нашето минало и колко ценни днес могат да са тези сгради и портрети, защото показват европейския вид на България, каквото и да мислят хората, запазили лични огорчения от тези периоди. Неслучайно румънците преди няколко години възстановиха паметника на техния крал Карол в центъра на Букурещ и сега туристите не пропускат да се снимат около него, а румънската столица  с  основание се родее с другите европейски столици, запазили паметници на свои владетели, невинаги обичани и ценени исторически. Да не говорим за дворците им, които Румъния е възстановила и показва като паметници на културата си и туристическият поток не спира целогодишно. Достатъчно е да се спомене само замъкът на Дракула, а легендите за деянията му не са от най-красивите, нали? Ако няма съгласие по политики, поне времето не ни ли научи на практичност? Та ние също сме имали европейска история и постигнатото за десетилетия с участието и на тези владетели може само да ни послужи за гордост и единение. Няма нужда от противопоставяне, а просто да се проследи пътят на тази изложба и да се запознаят хората с интереса, който е предизвикало представянето на великолепните фотографии и подробни текстове, които осмислят епохата, дават дан за изясняване живота и дейността на цар Борис ІІІ, несъмнено обичан от народа си владетел, сам станал жертва на геополитиката в сложна международна обстановка, но останал верен на България. "Единственият българофил" в тази епоха не е сам в службата си за България, а и други членове на царското семейство като царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд, са участвали активно в трудни за народа ни времена. Превързвала е ранените бойци от фронта, обучавала е медсестри и сега е намерила покой до Боянската черква. Княгиня Евдокия е била убеден германофол и до последно е отстоявала тезите си. Находка е да се покажат портретите и на двама министър-председатели като Стефан Стамболов и Петко Каравелов, наистина направили много за България. Единият е русофоб, а другият - русофил. Но за тях България е била всичко и за нея са дали живота си, независимо от идейни различия или личностни противопоставяния. И те са положили основите на съвременна България, а някои техни провали вече нямат значение. Остава здравото, трайното, българското и гордостта от делата им. Каквото чувство се изпитва и когато се гледа репродукцията на картината на Ярослав Вешин "Маневри с князете Борис и Кирил", защото е от периода на онази Балканска война, която е една от малкото ни военни гордости.
Тази изложба, както и възстановената обстановка в двореца "Врана", достъпна като изложбена площ за посетители, могат да бъдат тази практична стъпка, която ни е необходима, за да покажем европейско минало и да се доближим до нравите на другите европейски държави. Това няма общо с различни идеи, различни оценки за роля и принос, различни виждания за принадлежност и постижения в следващи периоди. Необходимо ни е единство и пример за вярност само към България с европейско излъчване. Ако такава е била целта на тази изложба, може да се отчете приносът й в тази посока.