Една италианска изложба с подтекст

Регионалните войни, локалните и глобални конфликти, както и терористичните атаки на територията на Европа, са събития, които промениха облика на света, в който живеем. Освен че са обладани от страх, тревога за бъдещето и гняв срещу никога неназовани кръгове, които са в дъното на разрушителните явления, гражданите на цивилизования свят все по-често си дават сметка, че въоръжените сблъсъци и войни, освен всичко друго, изтриват архитектурните и артистични творения на предците ни от различни времена и народи по цял свят.
В Италия например все още страдат от загубата на историческите паметници, които са били разрушени при масирани бомбардировки по време на Втората световна война. Може би точно затова провинциална Италия дава подслон на една изложба, която отправя поглед върху случващото се пред очите ни - систематично разрушаване на културата и наследството на цивилизации, които са оформяли идентичността на народи, живели векове преди нас. Връзката с България при откриването на изложбата "Портрети от Палмира в Акилея" - в област Удине, Национален исторически музей, е тази, че на висок глас се цитират думи на г-жа Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО: "В Палмира е извършено културно прочистване". Това всъщност е огледало на етническо прочистване и жесток удар на една идеология, използваща религията за прикритие на зловеща дейност срещу "другите". Изложбата, която ще продължи до 3 октомври и ще бъде на разположение на посетители през целия летен туристически сезон, има за цел не само да покаже какво се случва пред последните години в страни, обхванати от жесток терор, но и да насочи вниманието към един сякаш незабелязван факт. А именно - че още преди 18 века Средиземно море е било интегрирано и то не само за търговия, а и за обмен на идеи, артистични стилове, архитектура, която сега най-ясно отеква във Венеция. Днес разрушената от ислямистите Палмира, имаща славата на сирийския град с мистично привличане и наричана "Венеция на пясъците", трудно може да се съпостави със съхранените артефакти от Акилея, Италия, но изложбата показва колко си приличат, колко общи идеи са имали творците от тези различни и далечни земи, независимо от етноса и религията на жителите им.
В основата на тази изложба е проект, наречен "Наранена идеология", и определено това е крачка напред в дълбоко символната цел да се покаже, че макар и отдалечени в пространството и стила, Палмира и Акилея имат обща културна основа. Организатори са Италианската национална комисия за ЮНЕСКО, италианското Министерство на културата и туризма, италианското външно министерство,  различни частни фондации и спонсори. Те са направили първата изложба в Европа, посветена на Палмира след опустошението й и отново напомнят за ужаса, обзел цивилизования свят след нечовешкото убийство на 18 август 2015 г. на Хелед Ал-Асад, ген. директор на Палмира, който отказал на ислямистите да напусне града и да сътрудничи на "Ислямска държава". Обезглавяването му преди години и днес предизвиква гняв и чувство на угнетеност сред творци и редови граждани. Но боевете в Сирия както и терористичните актове продължават.
Унищожаването на исторически творения не спира. Сигурно затова и музеят "Бордо" в Тунис, който сам стана обект на терористична атака, е предоставил свои артефакти за изложбата. Свои експонати, пряко свързани с историята на Средиземноморието, включително на Сирия, са изпратили за "Портрети от Палмира" и музеят "Тера Санкта" от Ерусалим (чрез Венеция), Ватикански музеи, Капитолиум мюзеум, Музей на цивилизациите (колекция ориенталско изкуство Джузепе Туци), музеи от Милано и др. Съпричастността е забележителна. Палмира пък е представена от 16 творби, някои от които се излагат за първи път.
Съпътстваща фотографска изложба, както и филм с интервю с Халед Ал-Асад, направено преди години, са доказателство, че по света има и хора, които не могат да се примирят с разрушаване на историческо и културно наследство, не могат да проумеят защо в името на властови интереси се извършват човеконенавистни деяния. Въпросът "докога" губи смисъл, когато всекидневно ни заливат с информации за нови убийства, терор, разрушения. Дали една изложба може да е стена, която да спре този поток? Струва си да се опита, защото може поне да отвори очи на мнозина. Иначе ще изгубим и собствената си цивилизация, собствените си ценности.