Една горда софийска улица

Огнян Сурдолов

Нашето Данче - вероятно така светски се обръща към софийската кметица нейният гуру, вездесъщият Цветан Цветанов. Софиянци бяха припознали в лицето на Йорданка Фандъкова скромната, тиха, деликатна работна пчеличка. Симпатична, лишена от свръхамбиции, незаклеймена в корупция. Дай й само да работи, да се труди за благото на столичани. И да се усмихва свенливо, с тази незаменима усмивка на отличничка в производството от времето на соца. И леви, и десни, и центристи, и всякакви не смееха дори да помислят за друг градоначалник. 

Но всяко нещо си има край. И за съжаление, той обикновено е печален. Препъникамъкът на софийския кмет се оказаха една улица и една квартална градинка. И едната, и другата - в квартала, който, дори по Живково време, наричаха тихомълком буржоазния квартал на София. Кварталът на софийските интелектуалци и "Дивите петли", кварталът на генералитетите на 3-тото българско царство, кварталът на индустриалците и предприемачите. Кварталът на цвета на София. И гордата, макар и тясна улица, с позвънкващия трамвай, по която всички те се движеха. И дори във времената на каскетите аз не смених своите бомбета - заради улицата на великия българофил граф Игнатиев. 

   А градинката, с добилата някога печална слава Черна джамия, където виковете на многократно пребивания Петко Каравелов ехтят и до днес. От скромния незабележим гроб, сгушен до църквицата, наречена на светците, донесли на България писмеността. Църквицата, където и днес се прощаваме с най-видните български интелектуалци. 

Та тази улица и тази църквица станаха лице на най-безочливото, най-некадърното и отвратително лице на българското строителство. Е, току пред Новата година пуснаха отново трамвая между окъртените тротоари и прахоляка, дето ни дъжд, ни сняг не го ловят. Прехвърлихме ремонта и в 2019-а. Никакви заклинания за глоби, извинения, стенания вече не минават. Вие и само вие, г-жа Фандъкова, а не усмихнатият 28-годишен красавец, който услужливо се оттегли, носите лична отговорност. Пред днешните и пред отминалите читави поколения софиянци. И трябва да я понесете!

Бай, бай, лъв! Бай, бай, хепинес! Се пееше в един филм на Боб Фос. Бай, бай Данче!