Една България загива, три Българии царуват

Доц. Йордан ВАСИЛЕВ, д-р по история

В нашата историография е прието да се смята, че Средновековна България е престанала да съществува през 1396 г. с падането на Видинското царство на Иван Страцимир (среща се и като Иван Срацимир, б.р.). Но докато се знае, че търновският цар Иван Шишман е убит от турците през 1393 г., а синът му Александър приема мюсюлманската вяра, то за Страцимировия род нещата са завоалирани до голяма степен от празноти в историята. Едва през 30-те години на миналия век наши историци установяват, че Иван Страцимир е свален от власт и е отведен в Бурса, където умира през 1402 г.
В началото на ХХІ век се засилва интересът на българските историци към събитията, станали преди 500-600 години, и са проучени редица документи и факти, свързани с тях. Така от глъбините на историята изплува

държавата на цар Константин ІІ Асен

През 1398 г. Големият съвет на Дубровнишката република взима решение да се удължат пълномощията на нейните консули в Словения, Босна, Срем и България с 5 години. През 1411 г. все още има консул на Дубровник в България, за което се съди по това, че в едно от своите донесения той пише, че през същата година в българската страна се е споминал дубровнишкият търговец Дженко, та да съобщят на близките му.
През 1413 г. в немска хроника се отбелязва, че Муса Кеседжия (брат на султан Сюлейман, с когото са във вражда) е превзел Видин. Скоро след това той е победен от Сюлейман, градът отново става български, а султанът дава прием на посланиците на Сърбия, България, Влашко, дука на Янина, деспота на Лакедемония (Спарта) и княза на Ахая (Пелопонес). От тези и други документи, факти и събития с напълно реално основание се смята, че Видинското царство продължава съществуването си след 1396 г.
През 1404 г. император Сигизмунд Люксембургски сочи цар Константин ІІ Асен като владетел на България, наравно с деспот Стефан за Рашка и войводата Мирча за Влашко в писмо до бургундския херцог Филип по повод уговарянето на съвместни действия срещу османците, в които и тримата да бъдат привлечени.
Съдбоносна се оказва годината 1422-а. Тогава султан Мурад ІІ превзема Влашко, на връщане обсажда Видин и след 6-месечна героична отбрана градът пада. Тогава е убит и Константин ІІ Асен, за което се споменава в ръкопис, намиращ се в Хилендарския манастир: "През 6920 г. от сътворението на света (1421/1422 г.) неверникът Мурад опустоши Видинската твърдина и погуби българския цар Константин ІІ Асен".

Владетелят Фружин

Оказва се не съвсем правилно да се смята, че има въстание на Константин и Фружин (последният е втория син на цар Иван Шишман) през 1404 г. То е изцяло организирано и ръководено от Фружин, а Константин го е подпомагал главно с оръжие. След неуспеха му Фружин пристига в Унгария, посрещнат е като царски син, дадена му е титла граф и неголямо имение в Източна Панония. Скоро там се събират оцелели въстаници и бягащи от турската робия българи, както и емигрирали в Сърбия, Влашко, Банат, Срем. Фружин създава отряд от 2000 бойци, които нападат турците и им нанасят много поражения. Неговите владения са преден пост срещу османската инвазия на запад.
Той е канен на приеми у крал Сигизмунд и на един от тях се запознава с неговата племенница принцеса Аглая. Между тях пламва любов и през 1421 г. Фружин иска от чичо й разрешение да се оженят. Той дава съгласието си, а като сватбен подарък им преотстъпва земите около Железни врата. Всъщност те не са съвсем негови, защото турците вече са стигнали дотам, но и те още не са ги завладели. Фружин обаче ги смята за свои.
Привлича като наемници свободни рицари от Унгария, Чехия, Полша, Германия и Италия. Създава работилници за оръжие и брони. На неговите бойци и на наемниците не им се плаща, но те получават храна, облекло, ботуши и въоръжение. Също между тях се разпределя 90 на сто от военната плячка, а 10% остават за хазната на владетеля. Затова те с ожесточение нападат турските отряди и кервани, избиват войниците, пленяват водачите им и искат голям откуп за тях.
Фружин разширява и териториално владението си. През 1439 г. то вече включва и земи на север от Дунав и стига до днешния град Арад. Когато през 1444 г. крал Владислав ІІІ, по-късно наречен Варненчик, предприема кръстоносен поход срещу османците, Фружин е поканен да участва в него. Обещават му при успех да си върне бащините владения. Той се включва в похода с цялата си, станала вече 3-хилядна войска и тя има главна заслуга за победата в битката при Овеч (около днешна Провадия). При Варна обаче кръстоносната войска търпи поражение, оцелелите се добират до Дръстър и там се натоварват на корабите от флотилията на кръстоносците. Сред тях е и Фружин.
Когато се прибира във владенията си, там го очаква пратеник на унгарския крал, който му казва, че Фружин е лишен от тези владения, а бракът му с принцеса Аглая е разтрогнат. През 1445 г. в османски регистър се споменава, че княз Фружин се е заселил в земите между Свърлинг (вероятно Ниш) и Пирот с 1000 българи, облечени в желязо, а брони имат и конете им. Там властва до 1460 г., когато умира. Със смъртта му настъпва краят на последната българска държава в Европа през Средновековието...
За това, че Фружин е бил независим владетел, говори фактът, че са открити монети, сечени от него. На лицевата страна е изобразен той с корона и скиптър, а на обратната е ликът на Света Богородица с Младенеца. Ликът на Света Богородица показва безспорно, че до края на живота си той е съхранил принадлежността си към източноправославната вяра. Даже има версия, че не е умрял през 1460 г., а през 1462 г. и последните две години е бил монах, като през това време се е борел срещу католицизма, който започва да настъпва по българските земи.

Българските средновековни княжества в Анатолия

От VІІ до ХІІІ в. византийците периодично изселват българи в Мала Азия и най-вече в източния й край. (Впрочем такава политика провеждат и българските ханове и царе. През 812-813 г. хан Крум, който завладява Одринска Тракия, изпраща 60 хил. ромеи от този район в отвъддунавските си владения.) В резултат на това там се съсредоточава многочислено българско население, което заема територията от Булгар Даг (в превод от турски Българска планина) на юг до Анкара на север. Това е Анатолия.
Макар и далече от родината си, българското население тук създава свои общности, които през ХІІ в. се превръщат в княжества и дори секат пари. Първото княжество е основано от Михаил Асен някъде около 1160 г. По същото време селджуките са създали държавно обединение и завладяват обширни територии на полуострова. Когато стигат до земите на българското княжество и се опитват да го превземат, срещат сериозен отпор. В няколко битки търпят тежки поражения и тогава предлагат да се сключи мирен договор с признаване на границите и със свободна търговия.
Селджуките обаче са доста по-многочислени от българите и поради това мирният договор работи в тяхна полза. Търговските им кервани наводняват българските тържища със стоки, по-голямата част от които са плячкосани от войниците и така подбиват цените на българските занаятчии. Заедно с тях пътуват ислямски проповедници, които разпространяват вярата в Аллах, а сред българите няма православни свещеници, които да им се противопоставят. Започва ислямизирането на българското население.
След смъртта на княз Михаил Асен той е наследен от сина му Асен Иван, когато е на 23 г. Селджукският хан Исмаил бег го кани на среща, за да подновят мирния договор. Тя се провежда в столицата Коня и там Асен вижда дъщерята на Исмаил - Хатидже. Пленен от красотата й, той иска от баща й да му я даде за жена. Хан Исмаил обаче поставя условие князът да приеме ислямската религия. Българинът се съгласява и приема името Асен Асеноглу. Когато им се ражда син, князът иска да го кръсти на баща си и да се нарича Михаил Михаилоглу. Хан Исмаил обаче изпраща керван с 60 камили, натоварени със скъпи подаръци, а заедно с тях пристига и главният молла със задачата внукът му да бъде наречен Яхша. Тъй като Асен Асеноглу вече е правоверен, той се съгласява. Когато умира през 1265 г., той е наследен от сина си Яхша хан І, което означава, че княжеството вече е превърнато в ханство...
В източната част на държавата, която граничи с Армения, повечето от населението запазва православната си вяра и съхранява българските обичаи и традиции. Въпреки религиозното разделение всички се чувстват българи и с общи усилия защитават националния си интерес. Алагатор на войската, създадена от Михаил Асен, е Борис и неговата длъжност се предава по наследство на синове и внуци. Тя е добре организирана и въоръжена. Освен че са надеждни защитници на българската държава в Анатолия, Борисовците сключват договори с византийци, кръстоносци, арменци и турци да участват в техни походи срещу високо заплащане.
Годините минават. След смъртта на Яхша хан І през 1322 г. той е наследен от сина му Яхша хан ІІ. Малко преди това - през 1308 г. - монголите разгромяват селджуките и ликвидират държавата им, настаняват се по техните земи и започват да асимилират местното население. На север, юг и изток около Българското ханство се създава мощно държавно обединение - Карамания. То е съставено от многочислени тюркски племена, които са изтласкани от техните поселения от монголите. Завладяват Южното Черноморие, Източен и Среден Анадол, части от днешна Сирия, Ирак и Иран.
Тогавашният български хан Исмаил, той е кръстен на прапрадядо си по майчина линия, предлага съюз и те го приемат. Караманите се смятат за наследници на селджуките и за господари на Мала Азия. Наемат турците за слуги и ратаи. Дядото на Осман, който по-късно създава Турция, работи при тях като овчар...
Колелото на историята обаче се върти. Турците успяват да организират многобройна войска, която според тогавашните хронисти достига до 150 или дори до 200 хиляди души. Завладяват цяла Мала Азия и като се възползват от враждуващите помежду си балкански владетели, започват една по една да превземат държавите им. През 1453 г. пада Константинопол и в него османците пренасят столицата си.
В Анатолия обаче продължава да съществува българска държава. През 1483 г. поредният алагатор Борис организира преврат и се провъзгласява за цар. При неизвестни обстоятелства обаче умира на следващата година и войската възкачва на трона съпругата му Катерина. Осем години по-късно султан Селим І организира поход за завладяване на Египет, но понеже смята, че кавалерията му е недостатъчна, сключва споразумение с царица Катерина да му предостави 1600 конници, на които да заплаща по една жълтица на ден.
Водят се тежки сражения, но походът все пак е успешен, защото Селим завладява долното течение на Нил. На сина на Катерина, който също се казва Борис и предвожда българската конница, султан Селим подарява сабя със златна ръкохватка и огърлица с 6 брилянта. През 1512 г. обаче Селим І решава, че трябва да покори и българското царство в Анатолия. Възглавява 60-хилядна войска, тя нахлува в него, опустошава много селища, но когато стига до столицата Ерменак и се опитва да я превземе, търпи голямо поражение.
Оттегля се, но на следващата година идва с 80-хилядна войска и 60 оръдия. Стените на крепостта обаче са яки и не се поддават на гюлетата. Затова започва обсада, която продължава 9 месеца.
Селим вече е решил и този път да се оттегли, когато при него идва българин-мюсюлманин и казва, че може да пусне отрова в кладенците, от които защитниците се снабдяват с вода, като за това иска 5 кг злато. Дават му ги и той осъществява пъклените си намерения. Хората в Ерменак масово измират, предателят отваря вратите на крепостта и турците влизат в нея. Царица Катерина обаче не е намерена нито жива, нито мъртва. Според едно предание, малко преди турците да влезат в Ерменак, там се появява ангел, който я отнася в небесните селения...


Битката при Варна, 1444 г.

Сетен благослов от Патриарх Евтимий към покрусените българи

Видинската крепост



На монетите, които е сякъл Фружин, от едната страна е бил неговият лик, а от другата - ликът на Света Богородица


Руини на легендарната българска столица Ерменак