
Мариана Бояджиева: Разбирателството и обединението за общобългарски каузи дават сила и водят до успех
Декларация от името на ПГ на „БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“
На 22 септември ще отбележим 117-та годишнина от обявяването на независимостта на България. През 1908 година на тази дата в старата българска столица Велико Търново се е състояло „Тържественото провъзгласяване на независимостта на Северна и Южна България в независимо царство”, обявено в Манифеста към българския народ с думите „Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!“. В славния Царевград Търнов е написана нова и величествена страница в хилядолетната българска история. От църквата „Св. Четиридесет мъченици” българите смело, гордо и решително заявяват, че няма да позволят повече някой друг да решава съдбата им, да ги разделят и да определят бъдещето им. С този акт България не само става независима държава, но официално се завършва процесът на Съединението от 1885 година на Княжество България с Източна Румелия.
Прокламирането на независимостта има огромно историческо значение и превръща държавата ни в самостоятелен международно-правен субект. Това е венецът в десетилетните усилия на българите да имат своя държава и самоуправление. Провъзгласяването на независимостта е политически акт, извършен от правителството на Александър Малинов. 22 септември 1908 г. се превръща в поредния пример след Съединението в българската история, когато в резултат на общите национални усилия се постигат идеалите на Българското Възраждане. Използва се изключително благоприятната обстановка в Европа, за да бъде прогласена българската независимост. Така българската държава отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена от Берлинския конгрес през 1878 година и се завръща в семейството на независимите европейски държави. България отстоява своето собствено право на съществуване и проправя пътя за развитието си като свободна и независима държава.
Обявяването на Независимостта в сакралната църква „Св. Четиридесет мъченици” е символичен акт на продължение на българската държавност от времето на Второто българско царство. Възторгът в Търново бил огромен. Камбаните звъняли празнично, а вълнението се усещало навсякъде в някогашната славна столица на Асеневци. Търново става символ на това велико общобългарско достижение. Продължение на славната България, създадена от Кубрат и Аспарух. България на княз Борис, на цар Симеон Велики и цар Петър, които я превърнаха в люлка на славянската и православна цивилизация, на търновските царе от династията на Асеневци, свободната и независима България, за която мечтаеха и за която се бореха Раковски, Левски, Ботев, Каравелов и още хиляди български герои.
По традиция кулминацията на тържествените чествания и през тази година отново ще бъде във Велико Търново в църквата „Св. Четиридесет мъченици” и на величествената крепост Царевец.
22 септември и обявяването на Независимостта винаги ще са неизчерпаем извор на национална гордост и чест, независимо от изминаващите една след друга години. Днес живеем в свободна държава. Пред нас са заветите на предците ни, които ни показват, че разбирателството и обединението за общобългарски каузи дават сила и водят до успех. Да празнуваме на 22 септември българската независимост и да се връщаме винаги към онези непреходни ценности, съхранени от българския народ през вековете. Да си спомним, че Съединението и обявяването на Независимостта укрепиха вярата на българите в собствените ни сили. Нашите предци ни завещаха мъдър и безценен урок да отстояваме българските национални интереси. Нека родолюбието и единството да бъдат винаги в нашите стремежи. Да пазим българския дух със самочувствието на народ със славна история.
Гордост, слава и достойнство са чувствата, които изпитваме всяка година по време на тържественото честване на деня на българската независимост. И ще ги изживеем отново и сега. Защото обявяването на независимостта е не само една от значимите дати в българската история, но и източник на национална гордост!