Единственият ден, който ни обединява

Проф. Никола Малиновски
председател на Общото събрание на БАН*

Всяка традиция има своите корени в историческото минало на един народ. Но традицията на празника 24 май има уникално място в сакралното пространство на българщината. Това е единственият празник, за който от Възраждането до днешния ден никой никога не е спорил. За всички други дни, които отбелязваме като празнични в календара, се появяват различни мнения според различното отношение, което съществува в обществото ни. Но празникът на Светите братя Кирил и Методий, празникът на нашите букви, на просветата, науката и културата, на духовността е Денят с главна буква, който единствен обединява всички българи от почти два века насам.
България беше наречена "Държава на духа" именно заради това, че е люлката, която прие Кирило-Мeтодиевото дело, съхрани го, разви го и го разпространи по света. И когато днес усещаме хоризонта си стеснен, когато тегобите на прехода затъмняват Слънцето на науката и на просветата, може би тъкмо жаждата по светлината ни кара да се обединяваме около неща, които ни позволяват да уважаваме себе си. Да, ние сме тази държава, която след провала на Великоморавската мисия приюти прокудените оттам ученици на Светите братя и им даде свободата да творят славянските писмена. Ние сме тази държава, в чиято утроба се роди цяла една цивилизация, една блестяща култура, която накара целия славянски свят да осъзнае себе си.
Сега виждаме как младото ни поколение става с всяка година все по-слабо грамотно, че в международните класации учениците ни остават на европейското дъно, че българите се интересуват най-малко от наука и от култура и сме все по-отчаяни, че не намираме изход от обезкултуряването на нацията. Но нима е било по-лесно в онези сурови средновековни времена на насилие да се разбие триезичната догма? Нима е било по-лесно да създадем буквално от нищото две бляскави книжовни школи - Преславската и Охридската, и да накараме света да заговори за Златния век на България? Нима е било по-лесно в продължение на пет века да съхраняваме българския език, писмеността и културата си, а след това да зародим новата българска държава отново върху темела на православната вяра, на читалищата и на Българското книжовно дружество - днешната Българска академия на науките, която е на 145 години? По-лесно ли е било да основем в една прохождаща държава Висшето училище, днешния Софийски университет, който е на 125 години?
Ще кажете: не е било по-лесно, но е имало всеобщ неистов порив за национално развитие, за светлина. А днес като че ли го няма. Ами, от кого зависи развитието - хайде да пробудим в себе си порива да се измъкнем от дъното на най-бедната европейска държава и да бъдем единен народ не само на 24 май! Всяко българче с първите си изписани букви попива соковете на националната ни идентичност. Когато човек учи сериозно в училище, след това добре усвоените знания винаги му служат като основа в житейското му развитие. Ние носим в себе си основата - книжовната традиция, знанието на първите писмена, знанието на кирилицата. Остава ни да го събудим, за да ни служи в европейското ни развитие. Това е нашата отговорност. Защото иначе става така, че държавата ни обитава не вселената на духа, а онази мъртвина, за която Петко Славейков написа горчивия стих:
"И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме..."
Не политиците, а учителите и учените са тези, които днес могат да обединят нацията и да й посочат верния път напред. Не поклонението в Рим на 24 май, а поклонението в Дома на българската духовност върши повече работа. Колеги, нека поне се опитаме да бъдем воини на духа. Както са покълнали у нас семената, посети от Кирил и Методий и от техните ученици, така и сега биха намерили благодатна почва нашите усилия. А политиците трябва да помнят, че един народ преуспява тогава, когато се намери владетел като княз Борис - не да властва над умовете, а да им създаде условия да работят свободно. В средновековна България това е станало и тя се е преродила. Нека да стане и в България на ХХІ век, за да се гордеем със себе си, не само с миналото си.
Нека да ни е честит празникът на равноапостолите свети Кирил и Методий, този най-хубав наш празник, който ни обединява с отворени души, сърца и умове. Нека да пазим силата и  пълнокръвието на този празник на славянството "во век веков"!

*Приветствено слово на тържеството в БАН вчера за 24 май