Единствената алтернатива

Владимир Путин не беше в Брюксел миналата седмица. Новосформираната Г-7 реши да се откаже от присъствието му на срещата на "големите" като наказание за присъединяването на Крим към Русия. Нека веднага уточним - това не е изключване на Путин от Групата на седемте, по-скоро седморката реши да напусне Г-8. Срещата в Брюксел стана първата за последните 20 години без участието на Русия, която започна да присъства на тези форуми още през 1993 г. като гост и стана пълноправен член през 1998-а.
Но въпреки отсъствието на Владимир Путин от форума в Брюксел, именно руският президент на практика невидимо доминираше на срещата. Членовете на елитния клуб на най-развитите държави в света посветиха двудневното си заседание преди всичко на положението в Украйна.
Съвсем предсказуемо брюкселската среща завърши с декларации за солидарност в подхода към украинската криза. Думите обаче не бяха подкрепени с конкретни дела. Но и това бе очаквано. Президентът на САЩ Барак Обама пристигна на Стария континент с идеята да обедини европейците в атаката му срещу Русия. В замяна Обама обеща САЩ да защитават свободата в Европа и демократичните движения по целия свят. Американският президент обаче така и не обясни какво именно ще направи неговата администрация в подкрепа на каузата за защита на свободата и демокрацията по света. А може би и по-добре, че стопанинът на Белия дом не беше толкова конкретен. Защото ухажваната днес от американците Украйна едва ли се е почувствала особено щастлива от обещанието тези дни Вашингтон да й помага до 2017 г. с 10 милиона долара всяка година. Според американските сенатори тази сума ще е достатъчна да се модернизира украинската енергийна система, чието обновяване ще помогне да се намали зависимостта от руския газ. По думите на експертите обаче тези пари няма да стигнат за преоборудването на енергийната система дори на един украински град. Според специалистите за обновяването на инфраструктурата и оборудването са необходими стотици милиони, а може би дори милиарди долари. Така че обещаваните от Вашингтон пари май повече приличат на семки и бонбонки, отколкото на истинска помощ. Друг въпрос е колко ще плати самата Украйна за тази "подкрепа". Западноевропейците обаче не са вчерашни и на натиска на Обама не се поддадоха кой знае колко. Меркел, Оланд и Камерън са наясно, че нито европейският бизнес, нито европейските избиратели подкрепят политиката на конфронтация, колкото и враговете на Русия да се опитват да реанимират плашилото на "руско-съветската заплаха за свободния свят".
Да, Седморката излезе с декларация, в която за пореден път заплаши, че ако Русия не помогне за урегулирането на кризата в Украйна, ще последват тежки санкции. Малцина обаче вярват, че такива санкции, които включват цели руски икономически отрасли, могат да бъдат наистина използвани.
Самият Обама призна на пресконференция в Брюксел, че не очаква безусловна подкрепа от европейските си партньори. Той отбеляза, че за пет и половина години като президент вече има известна представа за Евросъюза. Разногласия ще има, и "ние приемаме това като даденост", каза той. И побърза да подчертае необходимостта да се направят известни жертви заради общите ценности. "Европейците трябва да отстояват тези идеали и принципи, дори това да предизвика определени икономически неудобства", призова Обама.
Той обаче пропусна да отбележи, че самата Америка не рискува нищо и нея не я заплашват никакви "икономически неудобства". Америка няма какво да губи в тази игра, защото почти не търгува с Русия. Европа обаче не случайно се дърпа за т. нар. трети пакет от санкциите, защото тя не просто развива сериозни икономически отношения с Русия, но е и силно зависима от руските доставки на газ.
Ето защо и в Брюксел лидерите от Г-7 уж демонстрираха единство, като за пореден път дадоха някакви срокове на Москва под заплахата от засилване на санкции. Никой обаче не вярва, че тези санкции могат да станат факт. Не и на този етап. На практика така и не стана ясно какво именно ще предприеме Западът, ако Русия остави нещата такива, каквито са. Тоест без да увеличава напрежението в Украйна, но и без да усмирява федералистите.
По-важното обаче е, че европейците повече разчитат не на наказанието, а на... разбирателството. Не случайно във Франция, където на следващия ден след срещата на Г-7 се проведоха тържествата по-случай 70-годишнината от десанта в Нормандия, най-много внимание привлече участието на руския президент. Путин беше поканен на честването още миналата година, преди Крим и кризата в Украйна. Поканата обаче не просто не бе отменена, а напротив, мероприятията в Нормандия бързо бяха прекръстени на "преговори". Това бяха първите срещи на руския президент със западните му колеги след присъединяването на Крим. Те подействаха като студен душ на Обама, който не остана доволен от решението на европейските си партньори да разговарят с руския лидер - уж са за санкции, пък побързаха да си уредят срещи с Путин. Според Белия дом тези разговори правят на пух и прах опитите на САЩ да се изолира руският президент.
Разбира се, тържествата в Нормандия не са среща на върха. На такива форуми политиците не обсъждат глобални проблеми. Но всички внимателно следяха с кого се среща Владимир Путин. И той не разочарова никого. Освен с големите европейски лидери като Меркел, Оланд и Камерън руският президент отдели време да разговаря и с новоизбрания украински лидер Петро Порошенко. Всъщност още преди визитата си във Франция Путин казваше, че не смята да избягва среща с украинския лидер. Руският президент неведнъж подчертаваше, че Москва е готова за сътрудничество с новите власти в Киев и напълно признава суверенитета на Украйна. Фактът, че Москва върна в Киев посланика си, който присъства на инаугурацията на Порошенко, показва, че Кремъл наистина е готов да възобнови диалога си с Украйна. А това е първата важна стъпка към нормализиране на положението в Украйна. Само за 15 минути (толкова продължи срещата) Путин и Порошенко, които си стиснаха ръцете при срещата, се разбраха да започнат преговори за спиране на огъня в Източна Украйна. Разбира се, за да се случи това, няма да е достатъчна само помощта на Русия. Тук ще трябва и Америка да даде рамо, защото в Украйна стрелят не само федералистите, но и украинската армия. Вероятно по време на кратката си среща с Обама Путин е наблегнал именно на това. Официално се разбра само, че и двамата президенти призовават за незабавно спиране на огъня в Украйна и от двете враждуващи страни.
Проведените разговори дават крехка надежда, че ситуацията най-накрая може да бъде овладяна, че боевете в Украйна ще спрат, че зараждащата се Студена война ще бъде ликвидирана още преди да се е развихрила. Днес всички настояват Путин да спре кръвопролитието в Украйна. Той самият призна, че Москва има известно, но не и пълно влияние върху украинските федералисти. Ясно е, че без Русия положението в Украйна няма да се успокои. Не по-малко ясно е и, че без намесата на Европа и на САЩ това също няма да стане. Компромисите трябва да се направят и от двете страни. Изглежда това вече се осъзнава. Съобщението, че тази седмица външните министри на Германия, Русия и Полша ще обсъдят украинската криза показва желание да се търси и да се работи за компромис.
Случилото се във Франция обаче показа най-важното: разведряването на обстановката е от общ интерес за всички. Друга алтернатива няма.


В Нормандия обаче Путин бе очакван и ухажван гост


Опитите на Обама да изолира руския държавен глава претърпяха неуспех. Путин имаше сериозни срещи с няколко европейски лидери