Единадесет години по-късно...

Елена Илиева

Датата е 11 септември 2001 година. Кметът на Ню Йорк Рудолф Джулиани току-що е разбрал новината, че в Световния търговски център са се врязали два самолета. Той пътува с колата си към кулите-близнаци. "Човек се хвърли някъде от 101-я етаж. От всичко, което видях този ден, това съм запомнил най-силно. Това преобърна цялото ми усещане за случващото се. В този момент наистина осъзнах, че това е нещо далеч отвъд всичко, пред което сме се изправяли." Така нюйоркският кмет описва първите си впечатления и емоции от мястото на горящите кули в едно есе, озаглавено "Моят 11 септември". Оттогава са изминали 11 години, но нищо от емоциите от онзи ден не е забравено или избледняло с времето. Жестокостта и безмилостното отнемане на човешки животи все още стоят в човешката история като пример за това докъде може да доведе алчността, тесногръдието и предразсъдъците както на едната, така и на другата страна.
И ако след този акт на насилие ислямският свят беше заклеймен като толериращ тероризма, то как близо 3 хилядите жертви повлияха на политиката и морала на САЩ? Убитите бяха "отмъстени" (да, като във филм за мафията) със започналите войни в Афганистан и Ирак, които взеха повече жертви от терористичното нападение над кулите-близнаци. Каква поука от случилото се си извлече САЩ? Какво се промени в мирогледа не само в Америка, но и в целия останал свят? Насилието ражда насилие, а 3 хилядите души, загинали в името на този тежък урок, остават без възмездие.

Новата "Кота 0"

След пълното унищожение на двете кули на мястото им сега има два мемориала, които представляват огромни квадратни езера с имената на загиналите по време на атентатите по тях. "Мемориалът ще направи онова, на което терористите се опитаха да попречат, а то е, че ние създадохме място, където хората ще бъдат заедно, независимо от своята политическа принадлежност, икономическа класа, народност, страна на произход и ще отдават почит", са думите на директора на мемориалите Джо Даниелс по повод откриването им за посетители. САЩ побързаха да започнат и строежа на нов търговски център. "Фрийдъм тауър", или "Кула на свободата" ще заеме мястото на кулите-близнаци в Ню Йорк.
Какво обаче следва от тези промени. Мемориалите, създадени в името на загиналите невинни жертви, са "място, където хората ще бъдат заедно, независимо от своята политическа принадлежност... страна на произход" казва Американецът. Но възможно ли е това, след като в същото време напада със своите оръжия ислямски страни, за да отмъщава? Възможно ли е това обединение, след като съзнателно или не, целият ислямски свят беше заклеймен като "терористичен" и "варварски", след като дългата брада и дългите бели дрехи станаха символ на бомбите и убийствата - стереотип, който показа грозното си лице съвсем наскоро, когато бивш воненен откри стрелба в сикхски храм в Оук крийк само защото поклонниците му "приличали на талибани".
Същият въпрос бихме могли да си зададем и с името на новия търговски център - "Кула на свободата". Няма как да не се запитаме за каква свобода проповядват Щатите, от какво са се освободили с построяването на тази сграда. Или може би тя е символ на онази друга свобода, която САЩ "подаряват" на арабските държави със своите "освободителни" мисии. Или Америка се е освобидала от страховете си, превъзмогнала е мъката си и е готова да започне отначало? Да, бихме могли да си го помислим, ако войните по целия свят с нейно участие не продължаваха и до днес - 11 години по-късно.

Враг номер 1

И все пак, като че ли мисиите на Щатите далече в Арабския свят имаха полза. Близо 10 години след като "Ал Кайда" изпрати свои членове да похитят 4 самолета и да взривят кулите-близнаци, нейният ръководител и обявеният за враг номер 1 на демократичния и цивилизован свят Осама бин Ладен беше убит. По време на мисия на американските специални служби в Пакистан ръководителят на терористичната мрежа е бил застрелян. Въпреки това година по-късно американски елитен командос, участващ в операцията по елиминирането на Бин Ладен, твърди, че всъщност терористът е бил вече мъртъв, когато специалните частите са стигнали до него. Тази история ще е част от книгата на "тюлена" "Нелек ден", чиято премиера е насочена за 11 септември 2012 г. Именно заради информация от подобен род има опастност авторът с псевдоним Марк Оуен да бъде съден от правителството на САЩ за издаване на поверителна държавна информация.
"Справедливостта възтържествува", са думите на американския президент Барак Обама след съобщаване официално на новината за смъртта на Бин Ладен на 2 май 2011 г. Още преди да бъде оповестена, информацията беше достигнала до обикновенните хора, които я посрещнаха... с празненства. За хумаността на един човек (или народ) се съди по това как се отнася с победените. "Всенародните празненства", които започнаха след новината за смъртата на Осама бин Ладен (не само в Щатите), бяха най-ярката червена лампичка, която може да светне в съзнанието на човек за едно общество. Вместо да сведем глава в името на човешкия живот, който е бил отнет и в името на всички онези, които са загинали заради него, ние се радвахме и ликувахме, сякаш това би могло да спре войните или да върне невинните жертви. А справедливостта, за която Барак Обама говори в онзи ден - тя може да възтържествува едва когато и двата воюващи лагера се отърсят от своите предразсъдъци и алчност и се откажат от ненужното разделение на човешките същества на религии и раси.

Равносметката

Ако трябва да теглим чертата и да дадем еднозначен отговор на въпроса какво се е променило 11 години по-късно, то едва ли бихме могли да кажем, че нещата отиват към по-добро. Единственото нещо, което е по-различно оттогава, като че ли е броят на жертивите на войните, водени в името на мирното съществуване на народите по света. Промени се и още едно нещо - навсякъде по света на ислямските общества се гледа като на терористични организации. Случилото се от 11 септември създаде един нов стереотип, позволяващ на много хора да се възползват.  Оправдано или не, във всеки случай различията в културата и липсата на търпение и в двете страни спомагат за този нов стереотип. А докато светът все още води своите "свещенни войни" в името на мира, имената на жертвите на нападението на кулите-близнаци продължават да стряскат с многобройността и мултинационалността си, оставяйки огромна удивителна в историческата памет на човечеството като пример за жестокостта на хората, отказващи да приемат различията си и ламтящи за власт.

В участието си в освобождаването на Ирак (така е наричана намесата на американски и други войници в Ирак), последавло атентатие от 11 септември, българските военни части, изпратени там, губят 13 свои подчинени, което нарежда България на 6-о място по този показател. Седем души загиват по време на бойни действия, петима при катастрофи и един от приятелски огън. Двама български шофьори, работещи за компании, обслужващи коалиционните сили, са отвлечени, изтезавани и убити в Ирак, трети е застрелян от засада. Загиват също трима български летци при обстрел на хеликоптера им през април 2005 г.

Ужас обзема гражданите на Ню Йорк по време на евакуацията от територията на кулите-близнаци

Хиляди протести бяха провокирани от тезата, че има вероятност самото американско правителство да стои зад атентатите от септември 2011 г. Проведеното разследване не задоволи хората, които продължават да искат да разберат истината за случилото се

На 11 септември терористи нападат и сградата на Пентагона във Вашингтон. Загиналите са общо 184 души - 125 души служители на Пентагона и 59, пътуващи в самолета, разбил се в сградата

Русия подари на Съединените щати монумент в памет на жертвите на атентата, наречен "Сълзата"