01 Декември 2021сряда21:48 ч.

Един за всички или всеки за себе си

Единствено Германия може да измъкне еврозоната от блатото, но дали блатото няма да погълне Германия?

/ брой: 194

visibility 1250

Юлия Добрева*

"Ще дойде ден, когато всички народи на този континент, без да изгубят своите отличителни черти или великолепната си индивидуалност, ще се слеят в едно по-велико цяло и така ще образуват европейското братство". Това споделя Виктор Юго през далечната 1849 г., повече от сто години преди реалното сбъдване на предсказанията му. Днес обаче европейското братство е изправено пред поредното предизвикателство на своето общо бъдеще.
Когато миналата седмица Ангела Меркел и Никола Саркози се срещнаха, за да предложат мерки за излизане от европейската дългова криза, обществото вече беше подготвено както за събитието, така и за резултатите от него. В настъпилата суматоха около задаващата се нова рецесия и паниката на европейските пазари, никой не се изненада от

новините, които "европейската кралска двойка" произведе в Елисейския дворец

Създаване на общо икономическо правителство под председателството на бившия белгийски премиер и настоящ председател на Съвета на Европа - Херман ван Ромпой; въвеждане на общ данък за френските и германските фирми от 2013 г.; такса върху финансовите транзакции, или т. нар. данък "Тобин"; и въвеждане на конституционни ограничения ("механизъм за спирачки на дълговете") върху държавните дефицити, което задължава 17-те държави от еврозоната до средата на 2012 г. да приемат балансирани бюджети.
Основният въпрос, който естествено се породи в хода на събитията, но всъщност отдавна витае в европейското (а и в световното) пространство, е ще спомогне ли кризата за намиране на формула за сплотяване на съюза чрез успешното стабилизиране на еврозоната или това ще бъде краят на дългогодишния стремеж към евроинтеграция?
Според повечето анализатори водеща роля в процеса ще има Германия, тъй като на Франция все още не й се е разминала надвисналата заплаха от сваляне на кредитния рейтинг. Самата Ангела Меркел е наясно с все по-голямата отговорност, която има пред германските гласоподаватели. Те всъщност отдавна са основната сила, която реално дърпа юздите на съюза. След като години наред Германия имаше основен финансов принос към общия бюджет, а с това и към цялостния процес на евроинтеграция, тя вече е откупила историческата си вина за Втората световна война.

Германският данъкоплатец реагира все по-ревностно

на ефективността и целесъобразността при усвояването на евросубсидиите.
Всъщност първите сигнали за разпадането на Евросъюза бяха излъчени при провала в създаването на интегриран пазар на труда. След въвеждане на еврото през 1999 г. разходите за единица труд в Германия се увеличиха с по-малко от 40%, докато в Испания нарастването беше двойно - почти 80%. Според очакванията на заетите в периферията на ЕС заплащането им трябва да е равностойно на заплащането на работещите в ядрото. Проблемът е обаче, че продуктивността на предлагания труд никога не е била равностойна. На първо място разделението е политическо - между 17-те страни-членки, които се присъединиха към еврозоната, и останалите 10 държави.
На второ място в рамките на еврозоната постепено се оформи икономическият разрив между доминираното от Германия ядро и страните-членки от периферията - Португалия, Ирландия, Гърция и Испания, известни с не особено приятния акроним на английски PIGS (прасетата).
Според проведения през миналата година Евробарометър едва 34% от германците считат, че еврото е смекчило ефекта от финансовата криза. Болшинството са за въвеждане на строга фискална дисциплина в страните от еврозоната, като 88% подкрепят идеята за намаляване на дефицитите. Ето защо правителството на Меркел продължава да настоява за затягане на финансовата дисциплина. Като сравнение резултатите от допитването тази година сочат, че

55% от германците изобщо не вярват в бъдещето на ЕС

Опасенията им са напълно основателни, защото отчетеният слаб растеж на германската икономика през последното тримесечие от 0,1% при очакваните 0,5% се дължи основно на спада в потреблението на останалите страни-членки. Истината е, че единствено Германия може да измъкне еврозоната от блатото, но дали блатото няма да погълне Германия?
Мнозина скептици видяха в предложението за създаване на икономическо правителство на еврозоната поредното безразсъдно раздуване на администрацията, което няма да доведе до постигане на реални резултати. Идеята обаче има и своите предимства, защото изразява решимостта за налагане на по-строг контрол върху начина на управление и функциониране на отделните икономики, а очакванията са да се укрепи еврото, както и интеграцията на всички държави-членки на ЕС. Една от основните причини за настоящата криза е, че част от държавите в еврозоната в продължение на години водят финансова, кредитна и данъчна политика, която по никакъв начин не е била контролирана от по-дисциплинираните, по-влиятелните и финансово по-стабилните партньори, от които сега се очаква да изпълняват ролята на евроспасители.

Въвеждането на данъка "Тобин" е стара идея

появила се още през 70-те години на миналия век. Тя носи високия риск да не бъде приветливо приета от пазарите. Според Асоциацията на финансовите пазари данъкът ще увеличи разходите на водещи индустриални сектори в Европа и ще има негативно отражение върху цялостния икономически растеж на Евросъюза.
Концепцията и наименованието са на американския Нобелов лауреат по икономика и преподавател в университета в Йеил проф. Джеймс Тобин. По дефиниция приходите от данъка "Тобин" трябва да се разпределят за постигане на глобални приоритети - основно за опазване на околната среда и социално развитие. Докато на теория очакванията са тези данъци да укротят несигурността на пазарите, на практика възникват много въпроси около постигането на тази цел и най-вече за начина на преразпределяне на данъчните приходи. Появиха се естествени и логични реакции, като например искането на Ирландия да се въведе данък върху банковите транзакции за всички държави от ЕС, не само за тези от еврозоната.
Задлъжнялостта в Европа е толкова голяма, че самите държави-членки трудно виждат излизането си от дълговата криза без въвеждане на еврооблигациите. Всъщност това беше и основната надежда, с която те гледаха към срещата Меркел-Саркози. Тази надежда обаче, за съжаление, не се увенча с положителен отговор. Но Германия си има достатъчно добри причини да не прибързва с решението си за еврозаемите. Именно налагането на "механизма за спирачка на дълговете" чрез конституционно ограничаване на бюджетните дефицити е начинът за установяване на финансовата дисциплина, за която настоява германският данъкоплатец. Другият механизъм, който ще бъде приложен спрямо "разточителните" държави-членки с натрупан дефицит от над 3%, ще бъде предложението за

временно спиране на еврофондовете

Колкото и заплашителни да изглеждат тези мерки, едва ли има вече кого да изплашат. Задлъжнелите държави-членки на еврозоната са наясно, че в този процес всички страни са взаимозависими. Европейската централна банка (ЕЦБ) вече изкупи част от дълга на Италия и Испания в размер на 22 милиарда евро. Рано или късно, решение за емитиране на еврооблигации ще бъде взето. Проблемът е как да се намери ефективен начин за спазване на изискването за ограничаване на бюджетния дефицит.
Отговор на този въпрос дава американският професор по икономика Джефри Сакс, според когото провеждането на добра социална политика не означава непременно поддържане на големи дефицити. За провеждането на социална политика е необходимо да се повиши значително данъчното облагане за богатите, които "печелят пари от ниските данъци, като дори не си правят труда да инвестират у дома, а трупат в данъчни убежища по цял свят". Джефри Сакс предлага да се увеличат данъците върху високите доходи и печалби на мултинационалните корпорации. Това би било успешно и бързо решение както за Европа, така и за САЩ.
Трудно може да се прогнозира как ще се развият събитията около бъдещето на държавите от двете страни на Атлантика, но идентифицирането на основната причина за възникването на кризата и нейното атакуване е сигурна гаранция за успех. А тя отдавна е известна на всички - по-високи данъци за богатите лица и корпорации. Остава само да се разбие статуквото. Дано тази задача не се окаже по-непосилна от принципно вече достатъчно разклатеното единство на Евросъюза, поставената под съмнение водеща сила на САЩ и заложеното на карта бъдеще на световната икономика.
            
        На заем от Argumenti-bg.com

-----------------------------------

* Юлия Добрева е магистър по стопанско управление от СУ "Свети Климент Охридски".
 

Грейна коледната елха в София

автор:Дума

visibility 121

МС реши: 710 лeва минимална заплата

автор:Дума

visibility 34

/ брой: 232

Медици напускат болницата в Кубрат

автор:Дума

visibility 37

/ брой: 232

Синята зона в София драстично нарасна

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 232

Държавата може да изхарчи ударно 8 млрд. лв. за месец

автор:Дума

visibility 67

/ брой: 232

Газът поскъпва с 10% през декември

автор:Дума

visibility 74

/ брой: 232

България внася жалба в Съда на ЕС срещу пакета "Мобилност"

автор:Дума

visibility 85

/ брой: 232

Печалбата на банките с 50% ръст

автор:Дума

visibility 77

/ брой: 232

Скопие: Ветото на София ще падне скоро

автор:Дума

visibility 99

/ брой: 232

Кремъл: Украйна изпрати 125 хиляди войници в Донбас

автор:Дума

visibility 104

/ брой: 232

"Политика": Сърбия има най-изгодната цена за руски газ

автор:Дума

visibility 134

/ брой: 232

Папуа търси независимост от Индонезия

автор:Дума

visibility 79

/ брой: 232

Скок и шок

автор:Нора Стоичкова

visibility 18

/ брой: 232

Битката за Москва

/ брой: 232

Рано е за отпускане на мерките

автор:Аида Паникян

visibility 153

/ брой: 232

От пролетта петролът и газът може да поевтинеят

visibility 153

/ брой: 232

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ