Един от големите в Пантеона на будителите

Христо Цеков

Взрем ли се внимателно в духовната история и по-конкретно в личностите на "учителите - будители, радетели за просвета и книжнина", каквото е и заглавието на обемния сборник, издание на Народна просвета, 1986, 612 стр., в който са намерили място очерците за 73 достойни българи, за Сава Филаретов само се споменава. Не правя критична бележка за съставянето на книжния труд, но обстоятелството ме подтиква да се върна към личността на Филаретов, още повече, че броени дни след Освобождението от турско робство през 1878 г. той е на вниманието и признанието в заседанията на Софийското общинско управление. И съвсем основателно, защото и в кратката българска енциклопедия (т.5, С. 1969, 273 стр.) е записано, че Сава Филаретов през 1857-1861 г. в София е "Изградил новото обществено българско училище, чрез което прокарвал прогресивните идеи за народностна просвета, за културен напредък и национално самосъзнание и съставил "законите и правилата", по които трябва да се ръководи. 

 Открил и първото българско девическо училище

в София."
Очевидно това са били неоспоримите основания на своето заседание на общинския съвет на 21 май 1878 г. в протокола да документират в т.3: "Да се състави комисия от по-вещи младеже съграждане, която под председателството на секретарят на съвета да обдири новите наименования на улиците, като се остават наименованите досега площад "Гурко" и улиците "Алабинска" и "Филаретовска" в памет на тия три личности, които са постъпили да живеят в градът в знаменити дни и със своята деятелност за общото добро извикали у жителите длъжност от признателност за такова ознаменуване фамилните им имена в памят на потомството."
...На 13 ноември т.г. се навършват 150 години от кончината на Сава Филаретов, повелителен повод да си спомним за житейския му път, като "деец по народнодуховното ни събуждане и пръв български учител в София", както са отбелязали братя Данчови в Българската енциклопедия през 1936 г. Компетентно изречени слова за големия патриот и сънародник, заел достойно място в средата на българската възрожденска интелигенция. Един от големите в Пантеона на народните будители.

Сава Филаретов
 

Йорданка Филаретова

Сава Вълчев Матеев-Филаретов е роден на 20 октомври 1825 г. в с. Жеравна, Сливенско, в семейството на Станка Славова и Вълчо Матеев. Учи в местното килийно училище и училището в Котел, където негов учител (1842-1843 г.) е Сава Доброплодни. На 19 години сам той става учител в Шумен (1843-1848), където преустройва елинското училище в елино-българско и подготвя почвата за превръщането му в българско класно училище. През лятото на 1848 г. заминава за Цариград да постъпи ученик в гръцката "Велика народна школа" в Куручешме, но... остава за кратко, защото не му харесва и подпомогнат от Александър Екзарх заминава за Одеса (1848-1852), където

завършва с отличие Първа Одеска гимназия

Тук живее в дома на богатия български търговец Стефан Тошкович, сближава се с одеските българи Д. Чинтулов, Д. Мутев, Палаузови. Става редовен сътрудник на "Цариградски вестник" и се свързва със създателя на изданието д-р Иван Богоров.
Във времето от 1852 до 1857 г. като стипендиант на Иван Денкоглу завършва в Москва Историко-филологическия факултет в тамошния университет. През 5-годишния период на обучение в Москва той се запознава и се свързва с много учени - историци, лингвисти, литературоведи, писатели, руски слависти, между които с влиятелния публицист и историк Михаил Петрович Пагодин (1800-1875), защитник на панславизма и приятел на България. В началните дни на студентството в Москва живее заедно с Никола Катранов от Свищов (1829-1853), прототипа на Инсаров в романа на Иван С. Тургенев "В навечерието" (1860). В московския период е и първата му среща с Найден Геров, запознанството му с Г.С. Раковски, помощта на Райчо Николов във военната му подготовка. По това време съставя българо-руски речник и разговорник, потребен по време на Кримската война 1853-1856 г. Активно сътрудничи на руския периодичен печат.
Веднага след завършване на висшето си образование през лятото на 1857 г. (май-юни) на път за България заедно с Иван Денкоглу предприемат пътуване през Санкт Петербург, Прага, Виена и Белград, където се среща с видни личности за времето си като А.П. Толстой, П.И. Злобин, В. Ханка и П. Шафарик, Ф. Миклошич и Михаил Раевски, Ст. Новакович и М. Протич.
Няколко са версиите за възприемане на фамилното име Филаретов. От самия него няма оставени обяснения, но най-приемлива е интерпретацията, че когато бил в Куручешме, тамошните професори го нарекли Филарет, което от гръцки

в превод е Добролюбов

И когато по-късно в Москва при срещата му с митрополит Филарет последният узнал защо Сава Матеев се нарича Филарет, духовникът го посъветвал да се подписва не Сава-Филарет Матеев, а Сава Филаретов и от тоя момент (около 1852-1853 г.) Сава Матеев остава известен с името Сава Филаретов.
От есента на 1857 до 1861 г. е главен учител в София, където развива широка обществена и просветна дейност. Изгражда новото обществено българско училище, чрез което прокарва прогресивните идеи за народностна просвета, за културен напредък и национално самосъзнание, като за целта съставил "законите и правилата", по които то трябва да се ръководи. През 1858 г. по настоятелните усилия на Сава Филаретов в София е открито Първото българско девическо училище. Школото се приема като голямо образователно завоевание за българките в София. Похвалите по адрес на учителя Сава Филаретов са всеобщи както от българите, така и от представителите на турската власт и учени извън селището и страната. В писмо от Найден Геров до Иван Денкоглу вицеконсулът пише на сънародника ни в Москва, че "с откриването на женското училище в София Филаретов показва, че във всекий начин се труди за образованието на народа". Твърде интересни отзиви за училището намират място на страниците на "Цариградски вестник", "Български книжици", "Ла пресъ д'Ориент" и др. издания в империята и Европа. Успоредно с чисто просветителската дейност Сава Филаретов твърде много голямо внимание отделя за обединяване и приобщаване на населението в борбата срещу гръцкото духовенство, за издигане престижа на Софийската община.
Естествено е, че паметен ден за Сава Филаретов е 16 октомври 1860 г., когато 35-годишният учител се венчава за дъщерята на софийския заможен търговец Хаджи Коце Николов Иванов, 17-годишната Йорданка Хаджикоцева - възпитаничка в новооткритото българско девическо училище. Тридневното сватбено тържество се превръща в голям празник за София. За съжаление очакваното семейно спокойствие е нарушено наскоро след сключването на брака на Филаретов с Йорданка Хаджикоцева. Заради цялостната дейност на Филаретов по отстояване освободителната кауза, той е принуден от турското правителство да напусне София и в края на март 1861 г. заминава за Русия, където

приема руско поданство

Тук след полагане на изпит на 29 юни 1861 г. е назначен за секретар в Одринското консулство. Първоначално обаче е трябвало да работи в руското консулство в Цариград. По това време на 19 август с.г. се ражда синът му Владимир. През ноември 1861 г. на път за местоназначението му в руското консулство в Одрин Филаретов се отбива в София да види семейството си и за първи път своята рожба. За турските власти обаче той си остава нежелан и пак е предупреден да напусне София, поради което се разделя вълнуващо не само със семейството, но и със софийската общественост, която храни голяма любов и почтителност към обичния учител.
На новото поприще в Цариград Сава Филаретов се утвърждава като компетентен дипломат и същевременно последователно и всеотдайно отстояващ народното дело. Наред с Найден Геров той засилва кореспонденцията си с д-р Стоян Чомаков и други сънародници и приятели в Българско, Русия и съседна Сърбия. Сътрудничи на "Цариградски вестник", а през пролетта на 1862 г. е фактически редактор на "Български книжици". Посредник е между революционната българска емиграция в Сърбия, Австрия и руските власти и дейците на националноосвободителното движение в Цариград.
Между другото с активното съдействие на Найден Геров и семейството му, пролетта на 1862 г. в Цариград пристигат съпругата му Йорданка и синът Владимир. И когато е налице предпоставка за по-спокойна атмосфера и за реализация на Сава Филаретов в руското ведомство, той става жертва на "жълтата гостенка" - белодробна туберкулоза. За целта е изпратен на лечение в Кайро - Египет. Грижите и активното лечение обаче остават безплодни и той умира на 13 ноември 1863 г. в африканската държава на 38-годишна възраст. Остава вдовица 20-годишната Йорданка и сирак 2-годишният си син Владимир. Такава била съдбата на този голям българин, който влиза в Пантеона на възрожденската интелигенция буквално с цената на живота си.
И още нещо, за което много рядко може да срещнем в житейския път на плеядата наши сънародници, активни участници в националноосвободителното движение, в годините на възрожденския период през ХIХ век. Във фактически само неколкомесечния съвместен живот Сава Филаретов формира родолюбието и националното си достойнство върху младата си съпруга Йорданка Филаретова, която става достоен приемник и продължител на делото на покойния си съпруг. Приемственост, съпроводена с преодоляване на закономерни изненади, но и

поднесени от съдбата тъжни моменти

На около 20-годишна възраст тя загубва и сина им, който става жертва също на "жълтата гостенка". Покъртителна даденост, поради което тя не сваля през целия си живот траурното було, но не се поддава на отчаянието. Напротив. Участва активно в революционното движение - основава през 1869 г. в София Женско дружество, укрива в дома си Васил Левски и съхранява комитетските архиви на местния революционен комитет. При потушаване на Априлското въстание 1876 г. осведомява редовно Найден Геров за турските грабежи и зверства. На два пъти е арестувана - след Арабаконашкия обир и по време на Руско-турската война. В родния си дом посреща Марин Дринов, ген. Гурко, лейди Странгфорт... След Освобождението до кончината си през 1915 г. развива активна обществена и благотворителна дейност... С една реч, остава вярна продължителка на делото на своя съпруг Сава Филаретов и заедно с него заема достойното си място във "семейството" на българската възрожденска интелигенция.