20 Октомври 2019неделя14:18 ч.

Минчо Коралски:

Един на 10 инвалиди има работа

Ще искаме 2% от работните места във фирми над 50 души да са за хора с увреждания, казва изпълнителният директор на Агенцията за хора с увреждания

/ брой: 202

автор:Аида Паникян

visibility 1927

Минчо Коралски е роден на 5 септември 1951 г. в Хасково. Завършва право в Софийския университет. Работил като финансов ревизор, специалист и главен специалист в Държавно обществено осигуряване (ДОО). Бил е председател на ДОО и зам.-председател на Комитета по труда и социалната дейност. След 1990 г. е зам.-министър на труда и социалните грижи в правителствата на Димитър Попов и Филип Димитров и министър в правителството на Жан Виденов. От януари 2006 г. е изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания.

- Г-н Коралски, каква част от хората с увреждания в трудоспособна възраст работят?
- В момента не се води статистика, но едно социологическо изследване на Агенцията за хора с увреждания (АХУ) по програма ФАР показа, че около 90% от тях не могат да си намерят работа. За съжаление у българските работодатели има нагласа, че хората с увреждания не могат да работят пълноценно, а от друга страна, те са притеснени от многобройните защити на хората с увреждания, предвидени в Кодекса на труда при уволнение на хора с увреждания, което би им създало проблем при евентуални съкращения. Нещата имат и трета страна: самите хора с увреждания не заявяват пред работодателя увреждането си (особено ако то е вследствие на заболяване), за да останат на работа.
- Какви възможности се предоставят на тези хора за самостоятелен бизнес?
- АХУ има такава програма и по нея хора с увреждания, които искат да развиват собствен бизнес, могат да кандидатстват с проекти. Средствата, които се отпускат за проект, са около 15 хил. лв. Процентът на успеваемост достига до 95%. Това означава, че в рамките на 3 години, през които агенцията наблюдава осъществяването на всеки проект, 95% от хората, които са се захванали със самостоятелен бизнес, показват устойчивост в работата си. Това на практика е грант, безвъзмезден кредит. При условие че предприятието покаже устойчивост в рамките на 3 години, парите не се връщат. В случай че проектът не е успешен, човекът трябва да върне парите. Затова при оценяване на проекта сме много строги и взискателни, за да се избегнат негативните последици в случай на провал.
Годишно около 30-35 проекта получават такъв кредит от АХУ. През т.г. кандидатстваха около 100, но конкурсът още не е приключил.
Т.г. държавата отпуска на АХУ около 2 млн. лв., като около 500 хил. са за проекти за самостоятелен бизнес на хора с увреждания.
- Каква дейност най-често искат да развиват хората с увреждания според наблюденията ви?
- Всякаква. Проектите, които кандидатстват при нас, са най-различни дейности - търговия, услуги и пр., с изключение на селскостопански. За тях може да се кандидатства само в министерството на земеделието.
- Какви са доходите на онези 10%, които работят?
- Трудно ми е да отговоря точно освен по отношение на хората, които работят в държавната администрация. След промените в Закона за държавната администрация 2% от работните места са запазени за хора с увреждания.
- Заети ли са вече тези места навсякъде, където има възможност?
- Информацията ми от тогавашното Министерство на държавната администрация е, че квотата е заета. Става въпрос за 2 до 3 хил. души. Техните възнаграждения са като на колегите им и те имат приличен доход. По-сериозен е проблемът на хората в специализираните предприятия, тъй като самата дейност на тези фирми е свързана с други предприятия. Те са търсени предимно като подизпълнители или им се възлага работа на ишлеме и възнагражденията са около минималната работна заплата за страната. Тези хора наистина са с ниски доходи. Затова и предложихме социалните партньори да обсъдят концепция за развитие на заетостта на хората с увреждания, която, както в другите европейски стани, да въведе квотния принцип в големи предприятия с над 50 души персонал. Предложението е 2% от работните места да са за хора с увреждания. Дори беше насрочено заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), но за съжаление покрай другите мерки, свързани с кризата, този въпрос остана по-назад в дневния ред. Мисля, че до края на годината и този проблем ще бъде обсъден. Разбира се, въвеждането на въпросния квотен принцип ще изисква на един следващ етап и промени в Кодекса на труда. И все пак, смятам, че това не е толкова законов проблем или проблем на работоспособността на хората с увреждания, колкото въпрос на нагласи в обществото и работодателите. Качеството на работата на хората с увреждания в никакъв случай не е по-лошо от това на всички останали. И едните, и другите са ходили в едно и също училище, в един и същи университет, учили са по едни и същи програми. В неофициални разговори работодатели са споделяли с мен, че първоначално са били притеснени при назначаването на хора с увреждания, но впоследствие са били доволни от работата им, защото те, от една страна, са мотивирани да работят, а от друга - да доказват своите възможности. По мое дълбоко убеждение в ХХI век при наличните технологии всеки физически недостатък може да бъде компенсиран. В това отношение държавата чрез програма на АХУ подпомага работодателите, като финансира приспособяването на работното място за съответния човек с увреждане.
- Въпреки това всички социологически изследвания показват, че хората с увреждания са по-бедни от останалите...
- Да, така е. Но нещата не се свеждат само да възможността им да работят. И програмата за работа на хора с увреждания в държавната администрация го доказа. Става въпрос и за това тези хора да стигнат до работното си място. Особено хората с двигателни и зрителни увреждания имат проблеми с неадаптираната архитектурна среда и неадаптирания транспорт, което поставя пред тях редица прегради да стигнат до работното си място. А това е и проблем на т.нар. квазиинвалиди - майките с бебешки колички, малките деца, възрастните трудно подвижни хора. Всички те имат същите проблеми. Същността на проблема е постигане на по-добро качество на живот, създаване на многофункционална среда, която да позволява придвижване и живеене и на болни, и на инвалиди, и възрастни, и на деца...     
- Смятате ли, че хората с увреждания са подложени на дискриминация?
- У нас дискриминацията е индиректна и тя се обуславя от няколко фактора. Преди всичко от недостъпната архитектурна среда и недостъпния на практика транспорт. Това ограничава рязко възможностите на хората с увреждания да водят нормален социален живот. И като се прибавят редица неблагополучия, свързани с възможността за образование, за рехабилитация и пр., очевидно налага да се направи нов прочит на това какви са отговорностите на държавата към хората с увреждания. Още повече че имаме вече стандарт, зададен от Конвенцията за защита на правата на хората с увреждания, който е ратифициран от Съвета на Европа и вероятно и България ще го ратифицира също. Това вече задава параметрите на една цялостна политика, която да премахне преградите пред хората с увреждания.
За отношението на обществото ни към хората с увреждания има много да наваксваме, за да стигнем развитите държави. Големите държави, които са участвали във Втората световна война и след нея е трябвало да се погрижат за военните и цивилните инвалиди от войната, са изградили система от институции, които да интегрират хората с увреждания и да решават проблемите им. Ние доста сме изостанали, тъй като у нас хората с увреждания бяха "скрити" от обществото в домовете и институциите за рехабилитация, които бяха разпръснати по села и паланки, далеч от големите градове. Така дълго се създаваше впечатлението, че този проблем у нас не съществува. Но след 1989 г., особено когато стана невъзможно тези институции да се издържат, колапсът в системата за обучение и наемане на работа хората с увреждания чрез специализираните училища и предприятия, извади на показ сериозните проблеми... В тези 20 години бяха приети 2 закона за интеграция на хората с увреждания, но все още търсим точните акценти в политиката. Но мисля, че това ще бъде предмет на предстоящото обсъждане на Закона за интеграция на хората с увреждания, което очевидно ще се наложи с оглед на заложените административни реформи в държавата. На практика до средата на идната година би трябвало да се реформира АХУ съгласно плана на правителството. Очевидно в този срок трябва да се разгледат и въпросите, свързани със законодателните промени.
- Има ли някой заинтересован да не бъде изградена информационната система?
- Не мисля, че има такава конспирация. Напротив, има разбиране, че без тази информационна система политика за хората с увреждания не може да се прави. Но темповете, с които работят някои процеси в администрацията, трябва да се ускорят, защото сега съгласуването на идеите твърде трудно се движат между отделните институции и звена. А и на практика вече сме в средата на пътя - вече е проведено социологическо проучване за проблемите на хората с увреждания. Очакваме да стартира и вторият етап в рамките на ОПРЧР.
За съжаление при предишното правителство се провали един конкурс по програма ФАР, сега във връзка с реформите се изчаква да се види каква е бъдещата съдба на агенцията, но моето лично мнение, че тази информационна система, независимо кой ще я прави и кой ще я ползва, трябва да съществува, за да може както да се контролират процесите, така и да се инициират политики за интеграция.


 

ЕК иска да върнем 11 милиона лева за обхода на Габрово

автор:Дума

visibility 1825

Масови жалби от лошо качество на водата

автор:Дума

visibility 580

/ брой: 200

Може да загубим пари за магистрала "Струма"

автор:Дума

visibility 426

/ брой: 200

Протести в Германия

автор:Дума

visibility 229

Британският парламент отново отложи Брекзит

автор:Дума

visibility 207

Ивелин Николов: Габрово има шанс да поеме по нов път

автор:Ина Михайлова

visibility 2469

/ брой: 200

Датата

автор:Дума

visibility 195

/ брой: 200

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ