Един голям род

Божанка ДИМИТРОВА

Великият син на България, водачът на международното работническо движение Георги Димитров, е първото дете от многолюдното семейство на Парашкева Досева Димитрова (1861-1944) и Димитър Михайлов Тренчов (1851-1913).
Разгромът на Кресненско-Разложкото въстание през 1878 г. бележи съдбата на младите Димитър и Парашкева. Те напускат поробения роден край и търсят спасение в свободните български земи. Пътищата на двамата млади се пресичат в Ковачевци. В това селце от Югозападна България се ражда първото им дете Георги. Трудният живот ги принуждава да се преселят в Радомир, а по-късно и в София.
Димитър Михайлов е изключително работлив и честен българин, енергичен и с твърд характер, с ярко изразено чувство за справедливост.
Майката Парашкева Димитрова ражда осем деца - Георги, Магдалина, Никола, Любомир, Костадин, Борис, Тодор и Елена.
Какъв път избират останалите деца на Парашкева и Димитър?
Костадин (1892-1912) показва завидни организаторски способности. Той е един от създателите на Работническото гимнастическо дружество "Младеж" (1907 г.) в София. 20-годишен, той отдава живота си за майка България - на 4 ноември 1912 г. загива в боевете при Чаталджа по време на Балканската война.
Революционната дейност на Никола (1886-1916) е свързана с Русия. През 1908 г. заминава за Одеса и се включва в нелегалната организация на Руската социалдемократическа работническа партия (РСДРП). През март 1911 г. е осъден и царското правителство на Русия го изпраща на вечна каторга в Сибир. Никола умира през май 1916 г. в с. Подгорное в Сибир, като до последния си час мисли за своята родина.
Магдалина (1884-1971) е второто дете в семейството. Тя става верен помощник в революционната дейност на братята си. След трагичния край на Септемврийското въстание през 1923 г. заедно със съпруга си Стефан Баръмов пренасят и опазват в своя дом в Самоков голямата библиотека на Георги Димитров. Синът й Любчо Баръмов загива като партизанин.
Тодор (1896-1925) от ранната си младост се включва в прогресивното движение. Участва в подготовката на Септемврийското въстание. Кървавите априлски събития през 1925 г. носят нещастие и на семейство Димитрови - Тодор е арестуван и след тежки изтезания е убит в Дирекцията на полицията.
Двама от синовете на семейството - Любомир и Борис - не са толкова активни в политическия живот. Любомир (1889-1962) е завършил техникум по електротехника. Посвещава се на професията си и по-късно става собственик на малка фабрика за бойлери. Борис (1894-1963) е с търговско образование и той като брат си Любомир остава верен на професията си.
Най-малката Елена (1902-1964) много рано е политически ориентирана. На 14 г. вече е комсомолка в дружеството на Ючбунар, а на 20 г. става член на БКП. Фашисткият терор в България през 1925 г. я принуждава да емигрира в Съветския съюз. По време на Великата отечествена война подпомага партизанското движение в Беларус. След 9 септември 1944 г. е ректор на Висшата партийна школа към ЦК на БКП, а по-късно оглавява Централния музей "Георги Димитров".
В заключение ще цитирам думите на една от наследничките на бележитата фамилия - Любка -внучка на Магдалина: "Не е вярно, че семейството на Димитров и Парашкева е било бедно - те са били средна ръка хора, безкрайно трудолюбиви и честни. Като доказателство за това е фактът, че са дали добро образование на времето си на седем от осемте си деца. Само Георги Димитров не е имал официално образование, но за сметка на това се е самообразовал през целия си живот."

В. "Жарава", със съкращения


Димитър Михайлов Тренчов (1851-1913)


Парашкева Досева Димитрова
(1861-1944)


Никола


Елена