29 Март 2020неделя01:51 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Един донос на партия ПОМАК

Пчеларят срещу Бандата на академиците. Деконструкция на българската история. "Митът Батак" - втора серия.

/ брой: 47

автор:Велислава Дърева

visibility 3445

На сайта на Европейски институт "Помак" трети месец виси един публичен донос (наречен "втори мониторингов доклад" на въпросния "институт") за "Положението на помаците в Република България, проявите на дискриминация срещу тях и нарушаването на човешките им права".
Доносът е адресиран до председателите на ЕК, ПАСЕ и ОССЕ, директора на Бюрото за демократични институции и човешки права към ОССЕ, Върховния комисар по Националните малцинства на ОССЕ, посланиците на страните от ЕС и САЩ, представителството на ЕК в България, българските и чуждестранните медии.
Какво ще научат от доноса Жозе Мануел Барозу, Жан-Клод Миньон и прочее превъзходителства?

Ще научат:

1. Че българите мюсюлмани (помаците) не са никакви българи; че понятията "българи мохамедани" и "българи мюсюлмани" са изкуствено създадени" заради "техния предполагаем български произход", което, освен "предположение" е само едно "твърдение", една "постановка", едно "схващане", една "историческа хипотеза", едно "клише", едно "внушение" на "агресивните медии, учени и политици", които са виновни за "безкритичното втълпяване на постановката, че помаците са българи" и за "насаждането на схващането, че помаците са ислямизирани българи". Ще научат още, че това е "официална държавна политика", която се изразява в "дискриминация към помаците", "постоянно етническо прочистване" с цел "асимилация" и "вменяване на идентичност", по-конкретно - "вменяване" на някаква чужда тям, на българите мюсюлмани, българска идентичност.
2. Че в България има "медийна агресия срещу изразяването на помашка идентичност", защото агресивните медии агресивно твърдят, "че няма такава етническа група и помаците всъщност са българи"; че "в българското медийно пространство липсва напълно гледната точка на гражданите, които се самоопределят като помаци". (Каква черна неблагодарност! Жалката истина е, че българските медии, особено телевизиите, в своята патологична страст да бъдат "интересни" и понеже разбират "интересното" като шоу, скандал и "дженк", подаряват безценно телевизионно време на всеки откровен лъжец, маниак и шарлатанин. Поради което един пчелар току кацва в поредния телевизор и си шарлатанства на воля.) 
3. Че срещу "помашката идентичност" има тотална "агресивна психологическа война, която се води от историци, писатели, журналисти, политици и общественици". Че главното действащо лице в тази психологическа война е акад. Георги Марков - той "обикаля из страната и организира пропагандни мероприятия, на които обяснява, че помаците са българи"; че същото лице проявява "голяма активност", "агресивност" и "арогантност" като "често гостува в различни телевизии и (даже! - б.а.) пише статии в различни вестници"; че споменатото лице и лица от "неговия кръг" ("Дружба Родина") имат "хулиганско поведение", което се изразява в писане на протестно писмо до българския президент по повод една мила сепаратистка конференция в Смолян през 2012 г., където българите мюсюлмани бяха обявени за най-чисти турци.
4. Че редом с хулиганстващия академик, историка Георги Марков, стои друг академик - писателят Антон Дончев; че неговият роман "Време разделно" е "основният стълб на пропагандната машина"; че "романът е поръчков, манипулативен и лишен от всякакви художествени достойнства"; че това е един "пропаганден роман, който трябва художествено да илюстрира предполагаемата насилствена ислямизация на българите в Родопите"; че Антон Дончев е "никому неизвестен бездарен кариерист", който само се прави на писател, а всъщност е един манипулатор.
5. Че тия хулигани заглушават, мачкат и душат както "представителите на либералната мисъл сред учените-помаколози", така и "една група изследователи, която открито застъпва схващането, че помаците са отделен етнос - Мехмед Дурсунски, Хюсеин Мехмед, Исмен Реджепов и др." (и те - учени, и даже либерали!), които "са напълно лишени от възможности за изява на своите научни възгледи". От едната скромност Ефрем Моллов е замълчал своето име. 
6. Че българската историческа наука, българската литература, българското изкуство и българските медии, са свърталище на арогантни мошеници и хулигани, един ксенофобски вертеп, едни академично-литературно-медийни расистки шпицкоманди, сдружени в страховитата Банда на академиците, тази организирана престъпна група, предвождана от споменатите лица - Марков и Дончев, които се ползват от покровителството на "тайните служби".
7. Че всичко това е "само част от борбата срещу правото на самоопределение на помаците, която водят българските политици, тайни служби, учени и журналисти"; че "непризнаването на помаците за етнос и малцинство на основание на някакви исторически хипотези е грубо нарушаване на човешките права", и това е "официална държавна политика", защото "помаците не са единственото дискриминирано малцинство в България", редом с тях са "турците, ромите, македонците, бежанците, гей общността, хората с увреждания и т.н.".
Доносът (21 машинописни страници) завършва с една

мила молбица:

"Поради това се обръщаме към всички вас с молба... да упражните натиск върху българските власти... да признаят помаците за малцинство с всички произтичащи от това действия, да осигурят участие на представители на общността на всички нива в държавната администрация и не на последно място да предприемат всички предвидени от закона мерки за обуздаване на безконтролното насаждане на ксенофобия, расизъм и други форми на омраза от страна на политици, журналисти и учени. 10.01.2014 г. С уважение: Ефрем Моллов".
Барозу, Миньон и другите превъзходителства не познават българската история и не им пука за нея, както на Manneken Pis (пикаещото брюкселско момченце) му е през чучурката тая българска история. Но те ще научат нещо изключително важно и даже съдбовно - за Европа и света.

А именно:

Че "помаците са многомилионна транснационална етническа общност" и "населяват 6 държави - България, Турция, Гърция, Македония, Албания и Косово". Следователно - тези българи, гърци, сърби, албанци и пр., които изповядват исляма, не са българи, гърци, сърби, албанци и пр., а мюсюлмани и принадлежат към някаква ислямска нация.

От което следва, че:

Няма турци, афганистанци, либийци, иракчани, индонезийци и пр. - има ислямски етнос.
Няма българи, сърби, гърци, руснаци, румънци, етиопци и пр. - има православен етнос.
Няма италианци, испанци, ирландци, португалци, поляци, мексиканци, бразилци и пр. - има католически етнос.
Че етноси са методистите, лютераните, баптистите, евангелистите, адвентистите, будистите, шинтоистите, конфуцианците и т.н.
И ако г-н Барозу приеме исляма, той престава да бъде португалец. А ако г-н Миньон приеме конфуцианството, той престава да бъде французин. Както православният китаец не е китаец, а нигериецът-католик не е нигериец.
Така излиза.    
Няма нации, няма държави, няма ЕС, ПАСЕ, ОССЕ, НАТО и к`вото ви дойде на ум. Има религии.
Така изглежда подредбата на света според Ефрем Моллов.

Необходимо допълнение към т. 4

Войната срещу "Време разделно" не е от оня ден. Тя се води най-малко 12 години и започна с една студия на Мари Врина.
Според нея книгата "илюстрира мита за насилствената ислямизация на българите", и този мит е "толкова пресилен, че се превръща в мистификация... поради силната деформация и дори карикатурност" (защо ли никой не се смее на тази "карикатура"!), "постигнати чрез подвеждане и преувеличение, водещо до пълна дезинформация", защото "обективността и безпристрастието са чиста фикция", а българите и турците са представени "по твърде едностранчив и манихейски начин".
(Припомням: "Жертвите са преувеличени и идеализирани", рекоха Мартина Балева и Улф Брунбауер в своя проект "Митът за Батак". "Жертвите са млади, красиви и белокожи за разлика от техните палачи", написа в естетически потрес Балева за картината на Антони Пиотровски "Баташкото клане". "Манол е твърд и безстрашен герой, а Караибрахим е изпълнен с презрение и жесток", пише Врина за книгата на Антон Дончев "Време разделно".)
И понеже никой не се смее на "карикатурата", Врина е трогателно загрижена за деликатните сетива на европейския читател: "в книгата една след друга следват картини на ужасни изстъпления, извращения и мъчения, извършвани от турците... всичко е кръв и насилие, една касапница, която отвращава и самия читател".
(Припомням: Така едни академични тоги зачеркнаха публицистиката на Ботев, понеже предизвиквала "ужас и отвращение" и нямала "ангажимент към красивото и към доброто като универсална категория". )
Читателката Врина е отвратена от касапницата, но... и от "непримиримостта на българите": "Не по-малко поразителна е непримиримостта на българите, след като Манол съветва големия си син, в случай, че го вземат за еничар, как да се самоубие и му препоръчва три начина да го направи".
Не стигат мъките, които е претърпяла бедната Мари покрай книгата, ами и филма "Време разделно" е гледала: "В рамките на един фестивал на българския филм в Париж, в Двореца "Шайо", френската публика (сред която бях и аз) трябваше да изтърпи сцените с потоци кръв, с изнасилени и изкормени жени, заклани деца, набучени на кол или изгорени живи мъже".
Ужас, ужас! Цели два кошмарни часа пред екрана! Добре, че не е умножила 500 години по 365 дни, а резултата - по 24 часа, защото ще получи не някакви два часа, а 4 милиона и 380 хиляди часа... Добре, че не е чела Уйлям Гладстон, Дженюъриъс Макгахан, Юджийн Скайлер, Уолтър Беринг, Карл Шнайдер, Иван (Анри Пиер) дьо Вестин и други "митотворци" като Юго, Гарибалди, Достоевски и Тургенев, щото една цистерна валериан няма да я свести.
След преживения ужас Врина произнася своята присъда: книгата е "маргинално произведение", което "принадлежи на една отминала епоха" и "преексплоатира една митологема, създадена от науката".
Войната срещу "Време разделно" е само детайл от

деконструкцията на българската Голгота.

Помните ли проекта Брунбауер-Балева?
Помните ли неговите цели?
Сега ще ви ги припомня:
Да направи "ревизия на националните исторически митове, какъвто е Митът за Батак". След ревизията на "мита за османското клане на невинното българско население в Батак", идва ред на "деконструкцията на този антагонизиращ исторически мит". После, "в светлината на Мита за Батак" (ревизиран и деконструиран) "широката общественост трябва да бъде сензибилизирана към проблематиката около националните митове" чрез "преосмислянето на историята при съставянето на учебниците по история на България". И още - деконструкцията на "Мита за Батак" трябва да стимулира деконструкцията и на други "дълбоко закостенели исторически митове в България" (един от които ще да е насилствената ислямизация).
Насилствената ислямизация на българите е мит, Баташкото клане е мит, робството е мит, Априлското въстание е мит, жертвите в Батак са мит. На мнимите жертви съответстват мними палачи. На едно мнимо робство съответства мнимо въстание с мними апостоли и още по-мнимо Освобождение.
Намерете книгата на Брунбауер-Балева "Батак като място на паметта" (издателство "Изток-Запад", 2007 г., на български и немски). Навсякъде в "книгата" робството е "робство", въстанието - "въстание", апостолите - "апостоли", жертвите - "жертви", главорезите - "главорези", зверствата - "зверства", турците - "турци", българите - "българи", Освобождението  - "освобождение". А българите мюсюлмани (помаците) - някакви безродни и безпаметни "планински жители".
Изобщо - българската история е мит, мистификация, измишльотина, фикция, една карикатура, която предизвиква отвращение...
За това става дума. За деконструкция на българската история.
 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ