Джазът и националната стратегия

Много суперлативи изрекоха, за пореден път, участниците от 17 страни в Банско джаз фест. Многохилядната публика, част от която идва специално за проявата от цяла България и от чужбина, не иска да си тръгва от площада и концертите често продължават по 4-5 часа. Но какво стои зад всичко това?
Общинската управа на Банско от години полага усилия градчето, което е популярен зимен курорт, да се превърне и в притегателен културен център през останалото време на годината. Затова организира, приема домакинство и подпомага различни прояви, сред които е и джаз фестивалът. Той продължава да съществува успешно благодарение на ентусиазма, упоритостта и енергията на създателя му д-р Емил Илиев и неговия екип. Първите години, когато имаше много скептици - нерде джаз, нерде Банско!, той решаваше финансовите въпроси с личните си връзки и приятелства и с помощта на спонсори. Докато се види читаво ли ще е това нещо. От третото издание започна да се обръща за съдействие към държавата. По неговите думи, трите предишни правителства са откликвали и са предоставяли по няколко хиляди лева, единствено днешното не е отделило нито стотинка. Предварително се подготвя книжка с представяне на програмата и участниците, както и на хотелите, които дават безплатно домакинство на гостите и изгодни пакетни цени за любителите на фестивала. Тя се разпраща из страната и в чужбина, печатните разходи за нея са към 15 000 лева. Дали не би могло и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да помисли за известна финансова помощ, освен ако не смята, че това не е национална стратегия и програма.
Каква стратегия е, когато гост-артистите заявяват пред посланиците на своите страни в България колко са възхитени от града, фестивала и българите? Когато музикантите, които постоянно пътуват по света, споделят със свои приятели отличните си впечатления? Когато много от гостите на фестивала през следващите години идват със семействата си на курорт у нас? Подобни фестивали в чужбина се финансират и подпомагат от държавата с мисълта, че чрез тях се рекламира страната. Едва ли някой чуждестранен мениджър би повярвал, че е възможно да се прави международен фестивал с неколкостотин участници с бюджет от 120 000 лв. То може и с 5000 лв. да се направи пребогато, ако е някой селски събор. Обаче звездите струват скъпо. За да се развива този фестивал, който с годините успя да си създаде име и да стане традиция, би трябвало и държавата да застане зад него. Ако разполага с повече средства, организаторите не само ще успяват да канят най-качествените и актуални световни артисти, но и ще може да се оформят няколко сцени - за концерти на големи имена, които да бъдат с билети, за млади таланти, които правят първите си стъпки пред публика, за свободни изяви пред по-широка аудитория - на площада, и т.н. Може би е добре някои политически фактори да отидат да погледат една-две вечери на джаз феста в Банско. За да разберат неща, които не може да се разкажат.