Джаз, блус, фолк или просто Феликс

Д-р Радко ХАНДЖИЕВ,
Bulgarian Press Pool-Budapest

Препълнената аула на Софийския университет "Св. Климент Охридски" бе взривена от виртуозния спектакъл на унгарците Феликс Лайко (цигулка) и Антал Брашньо (виола). Начинът им на свирене и особената атмосфера, създадена от тях, подлуди публиката, която ги дари с възторжени аплодисменти.
Феликс Лайко, за когото ДУМА писа преди 10 години, е самороден талант, безспорно явление в съвременната камерна музика. Роден е в Бачка Топола, Вайдашаг (Войводина) на 17 декември 1974 г., на същата дата, на която е роден Бетовен, както ДУМА писа в анонса за концерта. Случайно или не, Феликс е надарен с гениалността на великия си предшественик. Цигулката му има свой собствен глас, звуците, които изтръгва, могат да бъдат разпознати от десетки километри, омайват слушателите, пренасят ги в други светове. Критиката го нарича "цигуларят на дявола", "Паганини от Вайдашаг". Изпълненията му са авторски, всъщност импровизации върху унгарски, цигански, сръбски и класически мотиви, които надскачат всички познати жанрови категории като джаз, блус, съвременна камерна музика, унгарски фолклор. Затова напълно справедливо е да ги определим просто като "стил Феликс Лайко".
Творчеството му включва 12 авторски албума, множество концертни и студийни колаборации. Автор е също на филмова и театрална музика. Познат е на публиката в Лондон, Ню Йорк, Единбург, Талин, Венеция, Верона, Токио. Дойде ред и българската публика за първи път на живо да усети магията на цигулката на Феликс Лайко. Нека благодарим на Унгарския културен институт в София в лицето на неговия директор Тошо Дончев, на института "Балаши" - Будапеща, както и на културния клуб при Софийския университет и фестивала "Аларма пънк джаз" на БНР за щастието да се потопим в това пиршество на духа.