Дюстабаните ходят наведени

Когато у нас казармата бе задължителна, лекарските комисии определяха като негодни за военна служба „дюстабаните“, т.е. момчетата с плоски стъпала. Вероятно причината е била, че те се уморяват по-бързо и трудно маршируват. С годините обаче все повече стават младите и децата с плоскостъпие. Коя е причината, попитахме ортопеда доц. д-р Атанас Кацаров. "Една от причините е, че съвременните подрастващи са с изключително халтави стави и еластични връзки, което е води до отпускане на сводовете, или по-скоро, за тяхното забавено формиране”, казва специалистът. Плоскостъпието се превръща в социално значимо заболяване.

От него или в съчетание с хипер-пронацията (изкривяване на петата навътре), в наши дни са

засегнати до 90% от подрастващите

В 60-70% от случаите става въпрос за наследственост. 

Плоскостъпието може да бъде вродено и придобито. По-често е придобитото. Основна причина за придобитото плоскостъпие са неудобните обувки, особено при хора, които дълго време са накрак през деня.

Когато в ранна детска възраст говорим за плоскостъпие, обикновено става въпрос за неоформен свод. Трябва да се прави разлика между двете. Сводът на човек започва да се оформя между 3 и 4 г. 

Доц. Кацаров пояснява, че човешкото ходило има три свода: дълъг надлъжен свод, къс надлъжен и напречен свод. Плоскостъпието може да засегне един, два или три от трите свода на ходилото. 

Профилактика

В периода между 3 и 4 г. се прави поредният ортопедичен преглед на децата след прохождането им. Добре е да припомним, че до тази възраст се правят няколко прегледа: до първия месец след раждането се гледат ставите на бебето на ехограф и се прави общ ортопедичен преглед. Следващият контролен преглед е между 4 и 5 месеца и отново фокусът са тазобедрените стави. Следващият преглед е при прохождането, когато детето започне да прави първите самостоятелни крачки. След споменатия преглед между 3 и 4 г. следва ортопедичен преглед при започване на училище - на 6-7 г., след което детето се наблюдава всяка година. Прегледът между 3 и 4 г. е с основна цел оценка на правилното начално оформяне на сводовете и ако оформянето им е забавено, подпомага се със стелки. 

Родителите

първи могат да преценят дали детето не стъпва на вътрешната част на петата и на ходилото. т.е. погледнато отзад, ходилата да са навътре. 

Това състояние се нарича пронация (завъртане на петите навътре) и често се бърка с плоскостъпието, но в около 80% от случаите двете се наблюдават заедно. Пронацията на петите засяга задния ходилен отдел (петната и скочната кост), докато плоскостъпието засяга основно средния ходилен отдел. Това са две различни зони на ходилото. 

Едно дете може да има високи сводове и в същото време петите да са навътре заради еластичност на ставните връзки на глезенната става и субталарната става (под глезена), а понякога се случват и двете - и пронация, и плоскостъпие, което не е добра комбинация. 

Основните признаци, които подсещат родителите, са:

детето се уморява лесно, по-малките често искат да бъдат носени на ръце. Вечер, след по-дълга игра или физическа активност, карат родителите си да им разтриват крачетата. Понякога се будят от нощни болки по хода на дългия надлъжен свод на ходилото или по предната страна на подбедриците, над глезените. Ходенето на пръсти говори за скъсяване на ахиловите сухожилия.

Голяма част от ортопедите съветват родителите децата да ходят боси. За съжаление не уточняват по каква повърхност. Ходенето

бос по твърди настилки не се препоръчва

Къде в природата има теракот, паркет, цимент, асфалт, коментира доц. Кацаров. Той е категоричен, че това води до засилен механичен натиск, уморяване на връзковия апарат, неравномерно дразнене на рецепторите на ходилото и "сплескване“ на свода или неоформянето му.

Обратното, неравните, естествени повърхности (земя, трева, пръст, пясък) се отразяват добре на рецепторите на ходилата, като ги дразнят умерено и оформят не само сводовете, а и създават пълноценни невронни вериги, т.е. способстват за съзряване както на двигателната, така и на нервната система. "В наши дни населението е повече градско. Боси сред природата хората могат да ходят 1-2 или 3 седмици годишно, когато са в отпуск. Затова е несериозно да се твърди, че сводът на съвременния градски човек се формира когато ходи бос вкъщи, например", категоричен е доц. Кацаров.

Девойките, които на 12-13-14 г. носят високи токчета

след около 20 години плащат твърде висока цена за това си кокетство. Опасна е и другата крайност - напълно равните подметки на обувките. "Задължително е винаги да има леко повдигане в задната част на ходилото - 3-4 см на петата. Това е свързано с биомеханиката на походката и може да бъде разгледано дори в светлината на "еволюцията на човека", казва специалистът. Той препоръчва момичетата, които искат да носят високи обувки, да се ориентират към платформите. Лекарят обяснява, че носейки високи токове, жените на практика вървят изключително само на пръсти и се натоварва много малка част от ходилото - предната. Това води до „пропадане“ на напречния свод. В същото време се скъсяват ахилесовите сухожилия. Изразът им е в умора, болка и отоци около глезените и на ходилата. 

Нелекуваното плоскостъпие може да доведе дори до болки в шията. Много често „дюстабаните“ (от тур.ез.), както се казва по нашите ширини - хората с тежко плоскостъпие ходят наведени, не гледат напред, а надолу, в краката си.

Диагнозата 

Основните изследвания за правилно поставяне на диагнозата са подометрията (пациентът стъпва на стъклена повърхност и се гледат ходилата му отдолу) и плантографията – отпечатък на ходилото, който се прави с 3D скенер. Често в магазини за продажба на ортопедични обувки се предлага да се вземе т.нар. отпечатък на ходилото на тензометрична плочка, но тези резултати са ориентировъчни и ако не са интерпретирани правилно, не помагат кой знае колко. 

Разбира се, необходимо е да се потърси ортопед, за да бъдат направени допълнителен преглед и изследвания. "Да се разчита на търговията и търговците на обувки за стелки, е едно, а прегледът при ортопед и лечението е съвсем друго. За по-общите състояния като лека уморяемост, дискомфорт в краката всяка стелка би могла да свърши работа, но е временно решение, по-добре от нищо." 

Лечението

е два вида - оперативно и неоперативно. Второто е свързано изключително със стелките, които е добре да са изработени индивидуално, по крака на пациента – няма значение дали е дете или възрастен. Докато детето расте (до 14-15 г.), може да се влияе върху ходилото с външни средства, т.е. със стелки. Бихме могли да "моделираме" по един или друг начин ходилото. При приключил растеж това е невъзможно, лекуваме само симптомите - лесната уморяемост, болките в надлъжния и напречния свод, тежестта в прасците или по предния ръб на подбедриците. Една от ефективните страни на стелколечението е коленната болка, но това не е днешната тема. 

Оперативно лечение се прилага и при деца, и при възрастни. Доц. Кацаров е въвел у нас още през 2008 г. т.нар. субталарна артроереза, при която се поставя метален стент в субталарната става (ставата под глезена), която блокира прекомерното завъртане на петата. Изключително ефективна при флексибилно плоскостъпие. Процедурата е безкръвна и се извършва за 15-20 мин. Стентът блокира хипермобилността на субталарната става на подрастващите с халтави връзки. Ден-два след операцията пациентът може да се върне към обичайните движения, не са необходими рехабилитация или други възстановяващи процедури или специални обувки. След като приключи растежът на детето, стентът може да бъде изваден, но може и да остане - той не пречи по никакъв начин. 

При възрастните, когато е спрял растежът, оперативните интервенции са свързани със срязване на костите, пренареждането им по друг начин и тяхната фиксация със или без блокиране на ставите на ходилото. Операцията като тип се нарича "артродеза". След този тип операции възстановяването е около два месеца, след това рехабилитация и понякога се налага носенето на специално изработени стелки.