Дясната киселина

Впечатлих се от интервюто на Христо Иванов пред "Свободна Европа".
Вярно е, ситуацията е малко психопатична. Иванов говори за съдбата на дясното и катастрофиралата съдебна реформа като свидетел на огромно бедствие, което е оставило след себе си изгорена земя, но винаги е интересно да видиш как един лидер, който си мислил за изгубен в мъглата завинаги, постепенно започва да идва на себе си.
Градското дясно е изправено пред огромен проблем. Темата на темите, апаратът за изкуствено дишане, който ги държеше живи, мантрата "съдебна реформа" беше ефектно отстреляна. И, не, вината не е в Конституционния съд. ПП/ДБ не знаеше какво иска да постигне и как да го постигне. Когато не знаеш накъде вървиш, винаги стигаш другаде, твърдяха древните китайци, а те определено са я разбирали тази материя.
Днес десницата живее в разрушен свят. Съдебната реформа изчезна от хоризонта, въпреки, че десните три пъти досега по време на прехода, я обявяваха за успешно направена.
Иванов като пенсионер започна да говори за истинския проблем на десницата - тяхната блестяща самота, чието друго име е лицемерие. Само у нас е възможно да излезеш от апартамента на баща си, дарен от Людмила Живкова, и да скочиш до някоя либерална редакция, за да напишеш есе във възхвала на евротлантизма. Тази подмяна провали десницата. Липсата на автентичност прогаря като изгаряне от киселина. Но от този лабиринт изход няма.
Тепърва им предстои да го разберат.