Дядо Мраз почина...

Бях намислила по празниците да напиша нещичко за прекрасните коледни детски песни на маестро Христо Недялков - оригиналният български композитор и дългогодишен диригент на Детския радиохор, без които не минава нито един детски празник по Рождество и Нова година. Но и през ум не можеше да ми мине какво ще се наложи да напиша. Преди седмица се случи нещо, което е колкото абсурдно, толкова и възмутително. На 15 декември в БиТиВи в изпълнение на "Ку-ку бенд" и Слави Трифонов сред кръчмарско подвикване и кикот прозвуча една от най-популярните детски песни на акад. Христо Недялков - "Зимна песничка", емблемата на неговото творчество за деца, включващо над 400 песни. Прозвуча не с оригиналния си текст, а със скандална и чудовищна интерпретация.
Вероятно няма българин, който да не знае и да не е слушал многократно простичката, весела и закачлива песничка по текст на Димитър Славов:

Над смълчаните полета
пеят медени звънчета.
Писана шейна премина
бялата пъртина.
Зън, зън, зън, зън...
бялата пъртина.
Бягат кончета игриви,
мятат заскрежени гриви.
Път из преспите се вие,
в селото се крие.
Къщички в снега се гушат,
а коминчетата пушат,
сякаш баби са запрели
пухкави къдели...

Какъв извратен мозък може да изплеска пред цяла България вместо тези топли думи следната идиотия, която някои кретенчета са измислили още в 90-те години и която едва ли развлича някого във вид на криворазбрано шоу: 

"Над смълчаните полета пеят траурни звънчета
Черна катафалка мина, Дядо Мраз почина.
От балкона нашта Петя полетя като комета.
Щом не вярваш, погледни я - стана на пихтия.
...
Малко бебе във количка майка му го гъделичка,
бръкна му със пръст в окото, пукна то, горкото.
Панаирска въртележка смачка китката на Снежка
и сега отбор дечица ритат таз ръчица.
Ой, детенце, мило, сладко, я послушай твоя татко: няма радост по-голяма да заколим мама".

Извинявам се, ако съм потревожила нечия психика, но подобни простотии се поднасят всеки ден на нас и на децата ни от разни екрани. Гледаме, кикотим се, а после с умен вид разсъждаваме за деградацията на обществото, за опростачването ни, за невъзпитаното поколение и за чалгата, в която се е превърнала България. Не бих искала тук да разсъждавам как е потъпкан Законът за радио и телевизия, който не допуска нарушаване на добрите нрави. Нито за това докога СЕМ и другите отговорни институции ще си затварят очите за недопустимото. СЕМ и ръководството на БиТиВи вече са сезирани за въпросното предаване с писмо от дълбоко възмутени хористи на маестро Недялков от всякакви поколения и професии, което бе изпратено преди три дни. Очевидно маестрото, освен на музика, ги е научил и на стойности.
В писмото се казва: "Считаме, че цитираните по-горе текстове категорично не осигуряват предписаната в закона защита на общочовешки културни ценности, образованието и културата, нито поощряват българското изпълнителско изкуство. Първо, защото текстът е грозен, арогантен и пошъл, и второ, защото музиката е открадната. Нито маестро Недялков приживе, нито неговото семейство след неговата кончина са давали съгласие да бъде използвана музиката на "Зимна песничка" в такъв пародиен вариант.
Искаме да обърнем вашето внимание на това, че по този начин беше оскърбена паметта на маестро Христо Недялков - световно признат творец, създател и до смъртта си диригент на един от най-добрите български детски хорове със световна слава - Детският радиохор; професор по хорово дирижиране в Софийския университет; академик на Българската академия на науките; заради високия му принос за развитието на културното сътрудничество между България и Япония е първият българин - лауреат на висшия японски орден за чужденци - Орден на святото съкровище "Златни лъчи" с розетка; носител на титлата "Културен посланик на Европа" на Федерацията на европейските хорове; носител на най-високото българско отличие - орден "Стара планина" І степен; носител на почетния знак на БАН - "Марин Дринов".

Думата ми тук обаче е за това, че чалгата все повече става начин на живот на българите. Културата е начин на поведение, казваше проф. Александър Фол. Май че не остана българско постижение, което да не е обругано, осмяно, опростачено, засмукано във въртопа на простотията. Не е решение, че ще изключим телевизора или ще врътнем на друг канал, където ще намерим същото. Проблемът е на всички нас! Проблем е, когато предколедното ни развлечение е да заколим мама. Проблем, та чак тръпки те побиват. Пари, алкохол, кикот, секс и убийства - това ли е развлечението? Да вкараш едно 10-годишно момиченце в безкраен изнурителен маратон от концерти, шоута и хилядарки, само защото е спечелило нещо в "Евровизия" - това ли е идеалът за успех? Да правиш коледен концерт като Културният дом на община "Искър" в София с "Мerry Christmas" и с една-единствена българска песен, или пък благотворително шоу "Plаy Christmas" като Нов български университет - това ли е Рождество в България? Хубаво е да познаваш традициите и културата на католическия свят, да знаеш австрийската "Тиха нощ, свята нощ", но защо, увлечен в потока на чуждопоклонството, трябва да забравиш красивите и богати традиции на българската Коледа, когато коледарите тръгват с дряновиците, с песни и благословии от врата на врата? 
А може иначе. Може да не оставяме децата си без радост, без мечти, без душа. Може да запазим за тях красотата, за да имат бъдеще. Моралът и примерът на родителя, на учителя, са тези, които създават от малкото човече човек. Христо Недялков изповядваше тази вяра, а е може би единственият българин, който над 50 години работи с деца. Пишеше песните си и казваше: "Ще бъда щастлив, ако днешните деца пеят тези песнички на своите деца". Ето това щастие отнемат подобни предавания не само от нас, но и от човека, който си отиде преди малко повече от година и който за половин век преди това създаде човеци от над хиляда свои деца...
Коледната серия на всепризнатия майстор на детските хорови песни е вълшебство - специфична, човешка, радостна! Доброта е нейното име. Маестрото знаеше, че за децата трябва да се пише като за възрастните, само че по-добре. "Зимна песничка" е простичка, чуват се звънчета, детски смях, свиркане подир писаната шейна с игривите кончета - една шумна гълчава на малчуганите в снега, която Детският радиохор с изпълнението си пресъздава буквално зримо. Мелодията е наистина съвършена - в звънлив регистър, в бодър мажор, с релефна емоция. Случайно ли е, че именно тази песен е включена в учебниците по музика на японските ученици и се изучава от всички деца в Япония, където маестрото направи 18 турнета със състава си и бе издигнат в ранг на Учителя по хорово пеене? Нещо, което е повече от ордените.    
Всичките коледни песни на Христо Недялков - и  "Снежинки", и "С червените ботушки", "Дядо Коледа", "Песен за елхичката", "На пързалката", "Сняг вали", "Вятърът снежинки гони", "Сурвакарска песен", "Коледни звезди", са широко известни у нас. По време на празниците ги търсят всички хорови диригенти, ръководещи детски състави. Всичките са светли, емоционални, радостни, искрени и някак... уютни. Малките бързо свикват с тях и ги пеят с удоволствие, сърцато: "...с бял калпак, с бял мустак, веселяк и добряк". Едно неповторимо българско дело - гордост и за създателя му, и за нацията.
Ще припомня няколко думи на Христо Недялков от едно интервю в ДУМА преди 50-годишния юбилей на Детския радиохор. Чуйте маестрото:
"Безобразие е, че при тази певческа нация, с толкова способни млади певци, в училище не се учи пеене. Преди 30 години в конкурсите от 100 деца 80 пееха чисто, 20 фалшиво. Сега стана обратно - от 100 кандидати 20 пеят вярно, 80 фалшиво. На децата не им преподават пеене. Учебниците са пълни с всевъзможни глупости - ще видите в тях Годжи на портрет, Слави Трифонов, това се учи. Следващият слой - еднакво долен, е попфолкът. Младежите, които имат желание да пеят, се зарибяват от разните видове "поп", а не са научени и не могат да изпеят чисто "Хубава си, моя горо".
Забелязва се, че сегашните деца знаят все по-малко и са все по-невежи. От време на време ние правим разбор на песните. Пеем примерно три коледарски песни от Силистренско. В едната "се моли св. Иван да си духне вятърът, да си тръгнат три гемийки". Децата не знаят какво е гемийка. Не е достатъчно да им кажеш просто лодка и да минеш нататък. Как ли не ги въртях да се сетят сами - някои знаят, че има град Силистра, други мълчат, камо ли да се сетят за Дунава. Накрая им обяснявам, че навремето русенските и силистренските търговци по Дунава са карали стока от Виена с тези гемии и щом се пее такава коледна песен, значи тя е пред дома на търговците".
А краят на тази история е оптимистичен. Информационните агенции преди ден съобщиха, че в цялата страна, като в Кюстендил например, ще се състоят фолклорни концерти и конкурс за коледна песен. В залата на читалище "Братство" в града се провежда второто издание на конкурса за ученици от І до VІІІ клас за изпълнение на БЪЛГАРСКА коледна песен "Коледна изповед". Заявки за участие са подали над 100 деца...