Дядо Коледа наистина идва при всяко дете по света!?

Пенка Исаева

От деца знаем, че Дядо Коледа живее в Лапландия, цяла година приготвя в своята работилница играчки за послушните деца, които са му изпратили желанията си, а като дойде Бъдни вечер, се качва на вълшебната шейна, теглена от осем елена, и разнася подаръците. Като пораснем, вече не вярваме в Дядо Коледа, но на празника си разменяме подаръци.
Оказва се обаче, че Дядо Коледа си има реален първообраз, човек, живял наистина, и то по нашите земи. Според историците това е свети Николай, родил се през 270 г. в селището Патара, близо до град Мира, област Ликия, на римската провинция Кападокия. Основното население по това време на Източната Римска империя (със столица Константинопол и владетел Константин Велики) били многобройните тракийски племена. Свети Николай се родил в богато и привилегировано семейство, но отрано останал сирак, затова заживял в манастир и бил възпитан в привързаност към църквата и състрадание към онеправданите.
17-годишен станал свещеник, а едва 30-годишен бил ръкоположен за епископ на град Мира (днешният град Демре в Турция). През целия си живот правил добрини - помагал на бедните, болните, низвергнатите и най-много на децата, на които оставял тайно вечер златни монети в обувките. На три бедни девойки, заплашени да бъдат продадени от баща им, дал зестра, като вечер подхвърлял по една торбичка със злато през отворения прозорец. На третия път прозорецът бил затворен, затова добрият Николай пуснал парите през комина, но те паднали в чорапите, окачени на камината да се сушат. Така

подпомагал бедните, болните и децата

 докато наследството му се стопило.

Този начин на раздаване на подаръците се е запазил и до днес. Описвали Николай като белобрад висок старец, наметнат с червена мантия. Той се прочул със своята щедрост в цялата Римска империя и в Европа. Умрял на 6 декември 345 г. и веднага  бил канонизиран за светец. Препоръчително било на този ден да се правят покупки и да се вдигат сватби, защото се смятал за щастлив и успешен. У нас още от древни времена се почита Денят на свети Николай - 6 декември.
През 1087 г. моряци от италианското градче Бари пренесли останките на светеца в града в нарочно построена базилика, където са и днес. Частица от мощите на свети Николай е дарена на черквата "Св. Николай" (Руската черква), която се намира в центъра на София. 

Най-популярен става свети Николай в северните страни и най-много в Холандия, където до ХII-ХIII в. били построени 23 черкви, носещи името му. Заради Протестантската революция от ХVI в. популярността на светеца намаляла, но благодарение на добротата му хората запазили неговия образ в сърцата си. На Север обаче в Холандия остават празникът и образът на Синтерклас - добър старец, който обикаля къщите вечерта на 5 декември и разнася подаръци на послушните деца. Затова и Амстердам го смята за свой покровител, като закрилник на моряците и търговците - професии, уважавани извънредно много по тези места. Светецът закрилял също така съдии и лихвари, но бил най-голям покровител на децата.

Св. Николай

 Чудодейните превъплъщения
   
В началото на ХVII в. холандците се заселват в Америка, като основават своя колония, наречена първоначално Ню Амстердам, а през 1664 г. преименувана в Ню Йорк. За няколко десетилетия холандският обичай да се празнува свети Николай, който разнася подаръци на послушните деца, се разпространява в целите Съединени щати, а християнските семейства го приобщили към празника на детето Исус на 25 декември.
През 1773 г. за първи път свети Николай е споменат в нюйоркски вестник с новото си име - от холандското Синтерклас и английското Сайнт Николас се получило името Санта Клаус.

В началото на декември 1804 г. Джон Пикарт, член на Нюйоркското историческо общество, подарява дърворезба, изобразяваща свети Николай, патрон на обществото, в сегашния му образ, на фона на камина, оградена с чорапчета, пълни с подаръци. Четири години по-късно, през 1809-а, друг жител на Голямата ябълка (прозвище на Ню Йорк още от онези времена), Уошингтън Ървинг, дава своя принос за популяризирането на Дядо Коледа с публикуването на "Историята на Ню Йорк", където намеква за холандското минало на града и за покровителя му свети Николай.
Началото на истинския образ на Дядо Коледа, познат и днес, положил американският професор по ориенталска и гръцка литература в Колумбийския колеж (днес университет) и преподавател в Нюйоркската семинария Клемънт Кларк Мур, който през 1822 г. написал дълго стихотворение за трите си дъщери, наречено "Посещението на св. Никола" или "В навечерието на Коледа". Той описва Дядо Коледа като добър червенобузест елф с бяла брада, наметнат с червена дреха, поръбена с кожи, с голяма торба с подаръци, който пристига на шейна, теглена от 8 елена, каца на покривите, прониква през комините и оставя подаръците в чорапите, провесени на камината. Въпреки нежеланието на автора стихотворението било публикувано на 23 декември следващата година в местен вестник анонимно.
През 1862 г. роденият в Германия, но живеещ в Ню Йорк карикатурист

Томас Наст нарисувал Санта Клаус

 с огромни бакенбарди и облечен от главата до петите с кожи, а през 1869 г. Жорж Уебстър помества стихове, в които посочва, че добрият старец живее на Северния полюс. 24 години Наст го рисува за обложката на прочутото списание Harpar`s Weekly, но  образът му бил черно-бял. Червената шуба на стареца "подарил" издателят Луис Пранг, който "внесъл" от Англия традицията на коледните поздравителни картички, изпълнени с техниката на литографията.
През 1927 г. в. "Ню Йорк таймс" дава следното описание: "Пред младите жители на Ню Йорк застанал Санта Клаус с внушителен ръст, червена мантия, шапка и бели бакенбарди, на гърба с чувал, пълен с подаръци, с червен нос и гъсти вежди".
Компанията "Кока-кола" измисля през 1930 г. хитър рекламен трик, за да продава напитката си и през зимата. Нейният художник Хадън Сандблъм нарисувал Дядо Коледа в червено-белите цветове на напитката, като в образа не добавил нищо ново освен бутилка кока-кола в едната му ръка и някои подробности в облеклото. Но той му придал човешки образ, като по този начин го направил по-земен и по-убедителен. А благодарение на мощната рекламна кампания на напитката тя станала любима на децата по целия свят заедно със съвременния образ на Дядо Коледа.  
Постепенно белобрадият старец се превръща в част от празника в Европа, като на 25 декември се

честват заедно Рождество Христово и Коледа
       
В Библията не е спомената точната дата за раждането на Исус. Рождество Христово става официален църковен празник през IV в. от н.е. и папа Юлий I го насрочва на 25 декември, деня на езическия празник Сатурналия. За първи път се споменава 25 декември като дата на Христовото Рождество в един откъс от Теофил Антиохийски в 183 г. от н.е., достигнал до нас в късен препис на латински. Според него галите празнували Коледа на 25 декември, независимо какъв ден от седмицата се пада.
Автентичността на документа обаче била оспорена. Едва през 221 г. от н.е. един от първите християнски историци - Секст Юлий Африкански, изказва предположението, че Христос е заченат по време на пролетното равноденствие. Все пак християнските историци и свещеници постигнали съгласие във времето относно датата на празника - най-много повлиял римският култ към Слънцето: Исус олицетворява "зимното слънце", появило се да стопли света и да даде надежда на християните. 
Рождество Христово е празник, посветен на християнската любов и братство, които са част от културата на много народи по света. Чества се раждането на Христа - Спасителя на човечеството. А традицията да се поднасят подаръци възниква в момента, когато мъдреците даряват новородения Исус със злато, тамян и мирта. Според изследователите именно това е обединителният елемент на двете различни събития, Рождество Христово и Коледа, подаръците за децата в знак на почит и уважение към  бъдещето на човечеството.    
                                                               
По света и у нас

В Гърция Дядо Коледа идва на Нова година и се нарича Агиос Василис. Образът на добрия старец се припокрива с този на свети Василий от Кесария, починал на 1 януари 379 г. от н.е., поради което гръцките деца получават подаръците си на 1 януари.
В Турция името му е Ноел Баба и се смята, че е живял в град Демре, провинция Анталия, където първоначално е погребан свети Никола, преди да бъде преместен в Бари, Италия.
У нас, както и при източнославянските народи (Сърбия, Македония, Русия), по традиция Дядо Коледа дарява послушните деца на Нова година, след което се отбелязват Коледа и Рождество на 6 януари с традиционния от векове ритуал коледуване, чието име идва от римското календе, означаващо начало на всеки месец.
Преди Първата световна война и в България идва Дядо Коледа, който "се настанява" в по-големите градове. След 9 септември е само Дядо Мраз, а след демократичните промени у нас вече се заселва трайно като Дядо Коледа, както е в Европа.
В Македония се нарича Дедо Мраз, в Сърбия - Деда Мраз, в Русия - Дед Мороз, в Италия - Бабо Натале, в Германия - Вайхнахтсман, в Австрия - Кристкинд, в Англия - Фадър Кристмас, във Франция - Пер Ноел, в Испания, Аржентина, Колумбия, Перу, Парагвай, Уругвай - Папа Ноел и т.н.    
                                                  
Домът на добрия старец
 
През 1927 г. финландците обвяват, че добрият старец живее в провинция Лапландия. Обяснението им било просто - на Северния полюс няма лишеи, с които да се хранят елените на Дядо Коледа. Там той живее цяла година, където заедно с помощниците си елфи изработва подаръците за послушните деца.
Домът на Дядо Коледа в Лапландия става голяма туристическа атракция от началото на 50-те години на миналия век, когато в Рованиеми (столицата на провинция Лапландия) пристига вдовицата на американския президент Франклин Делано Рузвелт - Елинор. Малко преди да пристигне, на 9 км от столицата, в градчето Корвантунтури, е построена къщата на добрия старец. Наблизо минава път и местните жители започнали да продават коледни сувенири.
Къщата на Дядо Коледа и градчето бързо добили популярност и любопитни туристи започнали да се тълпят тук преди празниците. Това продължило до 1985 г., когато домът бил напълно реконструиран и отворен за посещения целогодишно. През 1995 г. целият район бил провъзгласен за официална столица на Дядо Коледа. В Рованиеми освен офиса и пощата на Дядо Коледа през 1996 г. е построен увеселителният парк "Санта парк", представляващ огромна пещера с въртележка в центъра и многобройни сергии на джуджетата със сувенири и украшения. Паркът може да приема по 50 000 души на седмица преди празниците. 
                                                           
Покъртителните писма на децата

Децата пишат на Дядо Коледа от незапомнени времена. Към 90-те години на ХХ в. пощите вече били препълнени с техни послания всеки декември. Имало големи различия в правилното изписване на името му, както и на адреса - Северния или Южния полюс, а и в пощите не знаели какво да правят с писмата. Днес обаче на повечето деца е добре известен точният адрес на Дядо Коледа, защото те продължават да вярват в него. Доказателство за това е покъртителното писмо, което наскоро цитираха световните агенции и което трогна цял свят. То е написано от 10-годишния Рони Харис от градчето Ипсуич и гласи:
"Скъпи Дядо Коледа, пиша ти с едно-единствено желание: баща ми има смъртоносен тумор в мозъка и те моля да донесеш лекарство, с което да се излекува!" 
Бащата, 32-годишният Ръсел, наскоро научил, че заради коварното заболяване дните му са преброени. Писмото на момчето било намерено от майка му Ема, скрито под леглото на детето, докато чистела стаята му. Тя го чела и плакала, плакала и пак го чела...
                                                         
Научна теория за подаръците
 
Дядо Коледа наистина може за една нощ да разнесе подаръците на всички деца по света! Учени от университета в Северна Каролина, САЩ, доказаха, че това е възможно. Лари Силвърбърг, изтъкнат специалист по механика и аерокосмическо инженерство, твърди, че добрият старец успява да свърши работата си с помощта на електромагнитните вълни, компютърните науки, нанотехнологиите, генното инженерство и пространствено-времевия континуум.
- Пътешествието на Дядо Коледа е възможно и се основава на най-високите постижения на науката. Благодарение на откритието на Айнщайн, че времето и пространството се изкривяват, добрият старец разполага с месеци, за да достави подаръците си, докато на Земята всъщност са изминали само няколко минути. Шейната му е оборудвана със SatNav за определяне на точните маршрути и се тегли от генетично променени еленчета, които могат да летят и да пазят равновесие върху покривите. Тежестта на подаръците не създава проблеми на Дядо Коледа, защото той в действителност не ги носи със себе си, а ги изработва на място от сажди, на базата на нанотехнологиите - обяснява Лари Силвърбърг.
            



                                                                                                                           
Текст под снимките:

1. Православният св. Николай

2. Католическият св. Николай

3. Две български икони на

4. Една от първите черно-бели американски рисунки на Дядо Коледа от 1875 г.

5. Японско изображение на Дядо Коледа от  1914 г.

6. В шейната, теглена от летящите елени

7. Къщата в Лапландия

8. Когато чете писмата от децата

9. На покрива до комина

10. Рисувани картички

11. Дед Мороз

12. Една от първите рисунки за "Кока-кола"
 
13.