Двуликите "ценности" на ЕС

Ханс Кунднани,
Политико

Привържениците на европейския проект обичат да говорят за основен набор от "европейски ценности", на които той държи. Във време, когато Европейският съюз е застрашен отвътре и отвън, идеята е особено примамлива. Тя извисява ЕС от субект, който просто преследва собствените си интереси - като всяка друга държава или група държави - и го прави "нормативна власт", за която може да се каже, че прави света по-добро място.

На хората, които говорят за "европейски ценности", изглежда, че дори не им се струва, че идеята е донякъде ала Хънтингтън. Това предполага, че международната политика е "сблъсък на цивилизациите", в които линиите на разлом са културни.

Но съществуват ли "европейски ценности" дори в някакъв смислен смисъл? Те трябва да бъдат ценности, които, от една страна, обединяват европейците и в същото време се различават от ценностите на хората от други части на света.

Има някои доста абстрактни универсални ценности, които са широко разпространени по света. Може дори да има такова нещо като "западни ценности" (макар че, разбира се, това е и цивилизационна идея). Но веднага щом се опитате да бъдете по-прецизни и да идентифицирате ясно "европейските" ценности, различията в Европа - т. е. между европейците - стават толкова очевидни, колкото различията между Европа и останалия свят.

Отвъд обичайната си риторика ЕС прави много малко, за да се опита да поддържа международното върховенство на закона извън своите граници.

Когато хората говорят за "европейски ценности", те обикновено свързват две неща - първо, набор от ценности, в които европейците са колективно убедени, и второ, набор от ценности, които са въплътени в институционалните структури и политики на ЕС - ценностите на ЕС. Съвсем не е очевидно, че двете вървят заедно.

Европейците могат колективно да вярват в демокрацията например. Но освен очевидното, че те не са единствените, трудно е да се твърди, че демокрацията е специфична "европейска" стойност, като се има предвид, че една от основните критики към ЕС е, че той е недемократичен.

За да има смисъл идеята за "европейските ценности", европейците със сигурност трябва по някакъв начин да бъдат колективно ангажирани с тях по начин, който надхвърля обикновената риторика. С други думи, европейците трябва да живеят по-скоро с тези ценности, отколкото просто да ги обявяват.

Учредителният договор на ЕС твърди, че той "се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и зачитане на правата на човека". Но блокът е доста непоследователен в начина, по който насърчава тези ценности извън външните си граници.

Със сигурност ЕС насърчава демокрацията, човешките права и върховенството на закона в съседните си страни, докато се разширява. Дали ЕС насърчава демокрацията и подкрепя човешкото достойнство, когато се сблъсква с авторитарни режими и изпраща бежанци обратно в опасни страни, или им позволява да умрат в Средиземно море?

Ценността, която най-вероятно може да се твърди, че е "европейска", е върховенството на закона. В края на краищата ЕС не е нищо друго освен набор от правила - и създаването на правила е това, което прави ЕС. И все пак това също е проблематично.

Освен обичайната си риторика ЕС прави много малко, за да се опита да поддържа международната правова държава извън своите граници. В една от основните заплахи за международната правова държава - придобиването и консолидирането от Китай на островите в Източно и Южнокитайско море - ЕС говори за "принципна неутралност", но в голяма степен просто отсъства на практика. Франция отдавна призовава ЕС да осъществява свободата на навигационните операции - с други думи - да върши работа, но не е получила почти никаква подкрепа. Междувременно Обединеното кралство, което е в процес на напускане на ЕС, и Съединените щати действително предприемат действия за поддържане на върховенството на закона в Азия.

Брюксел се позовава на идеята за "европейски ценности", за да оправдае предприемането на строги действия срещу Полша и Унгария за нарушения на вътрешното върховенство на закона. Проблемът е, че преди това ЕС използва същата риторика, за да наложи фискалните правила и задължителните квоти на еврозоната за бежанците, и по този начин го дискредитира.

Оказва се, че настояването на ЕС за правила не е европейска идея, а в действителност германска. Всъщност това е голяма част от вътрешните проблеми на ЕС.

Много от конфликтите в рамките на ЕС се отнасят до съпротивата на правилата, които се смятат за наложени от Берлин и като подкопаване на суверенитета на страната членка. Това стана очевидно по време на кризата с еврото, което вероятно може да се разглежда като битка между германски подход, основан на правила, и френски и широко южноевропейски подход, основаващ се на свобода на действие.

На практика дори и върховенството на закона се оказва, че разделя европейците толкова, колкото ги обединява. Това може да е ценност, в която вярват много "проевропейци", но това не го прави отличителна "европейска стойност" - и като другите "европейски ценности", това не означава непременно, че всички европейци го подкрепят.

(БГНЕС)